Лимит от 180 евро за тока, допълнителен данък печалба и пестене

Представените сега мерки са поредната стъпка на Брюксел след вече договорените мерки за допълване на запасите от газ и намаляване на търсенето на газ като подготовка за предстоящата зима. Комисията също така продължава работата си по подобряване на ликвидността на участниците на пазара, намаляване на цената на газа и реформа в структурата на пазара на електроенергия в дългосрочен план.

Още преговори по детайлите на реформите предстоят в края на месеца, а окончателното им приемане вероятно ще стане около 20 октомври.

Изключвайте лампите

Първата стъпка за справяне с високите цени е намаляването на потреблението на ток. Комисията предлага да се въведе задължение за намаляване на консумацията на електроенергия с поне 5% по време на определени часове с най-висока цена - обикновено вечерния пик между 17 и 20 часа. Целта е по този начин да се намалят и борсовите цени на тока като цяло. Практиката е показала, че дори малки понижения в търсенето (например при не толкова горещо време през лятото) водят до видимо понижение на цените в определени часове от денонощието. Точно за това от държавите членки ще се изисква да определят конкретни времеви диапазони, според вътрешните си особености, в които да намалят потреблението, така че да има най-голям ефект.

Комисията предлага също държавите членки да си поставят за цел до 31 март 2023 г. да намалят цялостното търсене на електроенергия с най-малко 10%. Те могат да решат кои са подходящите за тях мерки за постигане на тази цел, като може да включват и финансова компенсация за потребителите, които се съгласят да понижат консумацията си. Изчислено е, че намаляването на търсенето в пиковите часове ще доведе до 1.2 милиарда кубични метра по-малко консумация на природен газ през зимата.

Тази цел обаче е трудна за изпълнение, тъй като през тази година навсякъде в Европа има повишено потребление на ток, продиктувано както от постковид развитието на икономиката, така и от заместването на газа в бита и бизнеса. По-ниската консумация може да се постигне с мерки за енергийна ефективност, но те не са толкова бързи за изпълнение.

Максимална цена на тока

Една от най-спорните мерки, които ЕК предлага, е временна горна граница на приходите за производители на електроенергия, които работят на т.нар. подпределни цени - стойността на тока, който се получава от газовите централи. Става въпрос за възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия и лигнитни ТЕЦ-ове. Накратко се въвежда таван от 180 евро/мВтч за цената на електроенергията от тези производители, като всички средства над тази сума, които те получат от борсата (последната седмица средната цена е над 450 евро/мВтч) ще бъдат взети от държавата.

"В днешно време трупането на рекордни печалби от войната на гърба на потребителите е нередно", каза Урсула фон дер Лайен в сряда. Тя смята, че мярката ще донесе 140 млрд. евро приходи, чрез които държавите членки ще могат да облекчат пряко ефектите от ценовия шок като подпомагат потребителите на енергия да намалят сметките си.

За голяма част от централите цена от 180 евро/мВтч е напълно достатъчна за покриване на разходите и реализиране на печалби. Например АЕЦ "Козлодуй" печели дори при цена от 35 евро/мВтч, а новите ВЕИ производителите - от 70 евро/мВтч. Не така обаче стоят нещата с въглищните централи, които трябва да купуват и квоти за вредни емисии, чиято цена за последния месец е 70-80 евро/тон. Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" например се нуждае от 1.2 тона квоти за CO2 за 1 мегаватчас електроенергия. Което значи, че само този начален разход е около 100 евро. Всъщност, за да печели ТЕЦ-ът има нужда от цена над 350 лв./мВтч (179 евро), което реално е на границата на лимита, предложен от ЕК.

Голямата неяснота около тази мярка е от кога ще започне да действа. Решенията на ЕС се очакват в края на септември, но не е изключено тя да бъде въведена със задна дата или на база общите приходи за 2022 г. Това обаче би предизвикало истинско сътресение на пазара.

Друго, което препоръчва ЕК и което би имало пряко значение за България е, държавите членки "в дух на солидарност" да сключват двустранни споразумения за поделяне на част от въпросните приходите, които ще бъдат събрани от производителите. Казано направо държавата членка с високо производство и износ на електроенергия, каквато е България, да подели с други (например Гърция, която е нетен вносител) част от свръхпечалбите на централите си.

Данък "Извънредна печалба"

На трето място, Комисията предлага временна солидарна такса върху извънредните печалби в нефтения, газовия, въгледобивния и нефтопреработвателния сектор. По същество това ще е допълнителен данък върху печалбата за 2022 г., като ще представлява всичко, което превишава с над 20% средната печалба на съответните дружества за предходните три години. Приходите ще бъдат събирани от държавите членки и пренасочвани към потребителите на енергия, най-вече уязвими домакинства, тежко засегнати дружества и енергоемки отрасли.

Това би засегнало най-вече търговците и производители на горива. Друг е въпросът, че рафинерии като "Лукойл нефтохим Бургас" може и да не отчетат свръхпечалба, тъй като работят на ишлеме и реално не купуват петрола и не продават готовите продукти след това. Дистрибуторите на горива също може да не попаднат под ударите на новия данък, тъй като в масовия случай те купуват на високи цени от рафинериите и продават с обичайната надценка.

И какво още?

С допълнително събраните пари държавите членки могат също така да финансират трансгранични проекти, отговарящи на целите на плана REPowerEU, или да използват част от приходите за цялостно финансиране на мерки за защита на заетостта или насърчаване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.

Подготвя се и създаването на европейска банка за водород, която ще съдейства за гарантиране на закупуването на водород от възобновяеми източници. За създаването и ще се използват средствата на Фонда за иновации. Банката ще може да инвестира 3 млрд. евро за подпомагане на изграждането на бъдещия пазар на водород.

Развитие по всички тези предложения и детайлизирането им се очаква в края на септември при втора среща на енергийните министри в рамките на месеца.