Ердоган обеща още по-ниски лихви при инфлация в Турция над 83%

Покачването на цените през септември достигна най-високото ниво от идването на власт на партията на президента преди 20 години

Ердоган настоява, че понижаването на лихвите - дори във време, когато други централни банки по света повишават разходите по заемите - ще укрепи лирата и ще се справи с инфлацията

Кирил Кирчев

Ердоган настоява, че понижаването на лихвите - дори във време, когато други централни банки по света повишават разходите по заемите - ще укрепи лирата и ще се справи с инфлацията © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Инфлацията в Турция през септември достигна нов рекорд за последните 24 години заради продължаващата неортодоксална икономическа политика на президента Реджеп Тайип Ердоган. Потребителските цени са нараснали с 83.45% на годишна база, според данни на Турския статистически институт.

Това е най-високото ниво от юли 1998 г. и ръст спрямо 80.21% през август. Ердоган отхвърля установения икономически консенсус, че повишаването на лихвените проценти помага за ограничаване на инфлацията. Той нареди на централната банка да намали разходите по заемите на два пъти през последните два месеца, като финансовата институция понижи лихвения процент до 12. Миналата седмица той заяви, че иска основният лихвен процент да падне до едноцифрено число до края на годината, тъй като се стреми към растеж преди критичните избори, които трябва да се проведат през юни 2023 г.

"Най-голямата ми битка е срещу лихвите. Най-големият ми враг е лихвата", каза Ердоган в телевизионно интервю. "Сега намалихме лихвения процент до 12. Това достатъчно ли е? Не е достатъчно. Трябва да се намали още повече." Ердоган настоява, че понижаването на лихвите - дори във време, когато други централни банки по света повишават разходите по заемите - ще укрепи лирата и ще се справи с инфлацията, като ще доведе до стимулиране на инвестициите и създаване на работни места, пише Financial Times.

Ефект върху лирата

Анализатори обаче предупреждават, че цикълът на разхлабване на паричната политика е една от основните причини за силния натиск върху турската валута, която се понижи с около 27% спрямо долара от началото на тази година. Това също предизвика неконтролирана инфлация и повиши притесненията за стабилността на икономика, която е силно зависима от чуждестранно финансиране. През следващите 12 месеца правителството трябва да изплати 182 млрд. долара по външния дълг.

В петък рейтинговата агенция S&P понижи рейтинга на държавния дълг на Турция от B+ на B поради икономическата политика на страната. Според агенцията "разхлабените настройки на паричната и фискалната политика и ниските нива на нетните валутни резерви" подчертават уязвимостта на лирата с рискове за финансовата стабилност и здравето на публичните финанси. Рейтинговата агенция предупреждава, че рисковете вероятно ще се увеличат в навечерието на парламентарните и президентските избори следващата година, които се очертават да бъдат най-трудната кампания, пред която Ердоган се е изправял през близо 20-те си години начело на страната.

Президентът ще се опита да компенсира проблемите, които инфлацията причинява на гражданите, със стъпки, насочени към стимулиране на растежа. Докато официалните данни за инфлацията показват, че цените са на най-високото си ниво, откакто партията на Ердоган дойде на власт преди 20 години, опозиционните партии и някои независими анализатори заявяват, че реалната инфлация е по-висока. Те обвиняват Турския статистически институт в манипулиране на данните. Отделен индекс, който измерва инфлацията в Истанбул, съставен от Търговската камара на града, показа, че цените са се повишили със 107% на годишна база в най-големия град в Турция миналия месец.