Връзката между руските санкции и странната турска парична политика

Руските пари в брой имат приложения отвъд очевидните

Ердоган се опитва да поддържа добри отношения и със Запада, и с Путин по време на войната в Украйна
Ердоган се опитва да поддържа добри отношения и със Запада, и с Путин по време на войната в Украйна
Ердоган се опитва да поддържа добри отношения и със Запада, и с Путин по време на войната в Украйна    ©  Reuters
Ердоган се опитва да поддържа добри отношения и със Запада, и с Путин по време на войната в Украйна    ©  Reuters

Много страни се отдалечават от Русия, но една се приближава - Турция. Руски туристи и емигранти се стичат в Истанбул и крайбрежните курорти на страната, купувайки хиляди имоти. Русия помага за финансирането на ядрена централа на стойност 20 млрд. долара в Акую, на юг.

Докато много страни са намалили износа за Русия след нахлуването й в Украйна, Турция го е увеличила с 60% в доларово изражение. Западните компании, ограничени от санкции, изглежда, използват Турция като посредник за износ за Русия. Странната парична политика на Турция е една от причините страната да държи толкова много на руските пари. Въпреки скока на инфлацията до 80%, на 18 август централната банка на Турция намали лихвения си процент от 14% на 13% - обратният отговор на това, което всеки разумен икономист би препоръчал. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган иска по-ниски разходи по заемите, за да стимулира икономиката и по този начин да подобри шансовете си на изборите следващото лято. Но разхлабената парична политика доведе до спад на лирата. Тя е загубила три четвърти от стойността си спрямо долара от 2018 г. насам, а по-слабата валута увеличава инфлационните трудности на Турция, като повишава още повече цената на вноса.

Разбиване на санкциите

Влезте в гамбита за разбиване на санкции. Турция отчаяно се нуждае от чуждестранни валути, за да купува лири на финансовия пазар, като по този начин поддържа стойността на валутата, без да повишава курса. Централната банка вероятно е похарчила десетки милиарди долари по този начин през последните месеци. Русия "плува" в твърда валута от износа на въглеводороди и има недостиг на приятели и чуждестранни стоки. Турският износ за Русия помага за укрепването на чуждестранните резерви на Ердоган, тъй като сега износителите трябва да обменят част от чуждестранните си приходи с правителството за местна валута. Следователно нарушаването на санкциите и лудата парична политика са двете страни на една и съща монета.

Американските политици дадоха сигнал за безпокойството си от стратегията на Турция. Анализаторите предупреждават, че има риск от вторични санкции. Ердоган обаче смята парите за по-важни от топлите отношения със Запада. "Той трябва да спечели избори, казва Тимъти Аш от BlueBay Asset Management. Той ще натисне до краен предел."

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    BBB avatar :-|
    D.r D

    Моля, обърнете внимание на мъжа с мустаците в центъра на фотографията.
    Това и Ибрахим Калън, началникът на кабинета на президента Ердоган, човек с огромен дипломатически и управленски опит, реалният Велик везир на днешна Турция.

    При срещата на двете делегации при неотдавнашното официално посещение на вече бившия премиер КП, срещу Калън стояха Лена Б. и Весела Чернева от някаквото Соросово NGO...

    Чудно каква ли тема на разговор са си намерили с Калън дамите...

    И да - много страни се отдалечават от Русия. Около 34-35: ЕС, САЩ, Канада, Австралия, Зеландия, Япония и Ю.Корея. Толкова!

    Понастоящем в ООН членуват 193 държави и територии.
    Останалите 158 - Китай, Индия, Индонезия, Пакистан, Бразилия, Иран, Мексико, въпросната Турция, Виетнам, Аржентина (да продължавам лидо 158?) защо никой не ги включва в сметките?

    Доста глупава тактика е да се набива на плебса, че Западът = света.
    Ами не е.
    Ходилите макар и закратко на училище, които са мервали глобус или географска карта няма как да не го осъзнават.

    Нередност?
Нов коментар