Забавянето на световната индустрия подсказва, че ще става и по-зле

Рецесия би била мъчителна за страните, които още не са се възстановили от пандемията

Глобалната рецесия не е предизвестена - производството преживя трудности през 2015-2016 г. и през 2019 г., като и в двата случая икономиката избегна спад.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Глобалната рецесия не е предизвестена - производството преживя трудности през 2015-2016 г. и през 2019 г., като и в двата случая икономиката избегна спад. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

"Предстои ли глобална рецесия", пита нов доклад на Световната банка. Отговорът - най-вероятно да - няма да бъде изненада за производителите. През август глобалното производство се сви спрямо предходния месец, а новите поръчки спадат за втори пореден месец според банка JPMorgan Chase. Докато икономическите проблеми продължават да се трупат, ситуацията за фабриките и за целите икономики предстои да се влошава.

Миналата година индустрията се радваше на епичен бум. Потребителите, подкрепени от щедрите ковид облекчения, харчеха обилно за стоки, а с вдигането на локдауните фабриките успяха да наваксат. Стойността на световното индустриално производство скочи до над 16 трлн. долара и заема най-голям дял от БВП за последните близо две десетилетия. Кипящата промишленост поде знаменателна година за световната икономика. Въпреки разривите във веригите за доставки общото глобално производство нарасна с 6.1%, което е най-бързият темп в историята.

След силната година - насрещни ветрове

Спад на търсенето беше неизбежен, когато животът се нормализира и разходите се изместиха от стоките обратно към услугите. Но дори активността в сектора на услугите напоследък изглежда разочароваща, а проблемите в производството отразяват много по-големи шокове. Най-сериозна е кризата с цените на енергията, причинена от войната на Русия в Украйна. Индустриалното производство в еврозоната през юли е спаднало с 2.4% спрямо година по-рано. Фирмите трябваше да затворят някои свои заводи заради разходите за енергия, които правят производството икономически необосновано. Една студена зима би донесла още по-голяма агония.

Притиснатата китайска икономика също е проблем. Производителите, които се борят с политиката за "нулев ковид" и срива на имотния пазар, през лятото бяха засегнати от още един шок: остра суша възпрепятства корабоплаването и удари хидроенергията. Данни от бизнес изданието Caixin показват, че продажбите на китайските производители са се свили през август в сравнение с предходния месец. Представянето на икономики, които обикновено изнасят много стоки и компоненти към Китай, също подсказва за неприятности. Производството в Южна Корея например замря през лятото, когато износът за Китай се срина.

Натискът, причинен от високите разходи за енергия и препъващата се китайска икономика, беше влошен от затягането на паричната политика. Бушуващото търсене на стоки през последните две години надхвърли капацитета на фабриките, корабите и пристанищата и тласна нагоре инфлацията. Високите цени се оказаха изключително устойчиви - отчасти благодарение на шока от войната в Украйна - поради което централните банки предприемат агресивни действия. Подобно едновременно затягане се е случвало рядко през последния половин век, отбелязва Световната банка, и наподобява ситуацията, която доведе до глобална рецесия през 1982 г.

Засега производителите в Индия и Югоизточна Азия устояват на насрещните ветрове. Това може да е резултат от усилията за диверсификация на веригите за доставки от Китай. През първите седем месеца на 2022 г. износът на стоки от Китай за САЩ е нараснал с 18% в сравнение с предходната година. Износът от Индия обаче е нараснал с 30%, а този от Виетнам - с 33%, от Индонезия с 41% и от Бангладеш с 50%. И все пак тяхното богатство в крайна сметка е обвързано със световната икономика като цяло; ако тя продължи да отслабва, дори сравнително сигурни места трудно ще избегнат спад.

Глобалната рецесия не е предизвестена. Производството преживя трудности през 2015-2016 г. и през 2019 г., като и в двата случая икономиката избегна спад. Но в тези периоди политиката се промени драматично, за да се предотврати лавинообразно отслабване на растежа. В средата на десетилетието Федералният резерв повиши лихвените проценти много по-бавно, отколкото пазарите очакваха, а Китай стартира кризисен поток от стимули. През 2019 г., въпреки че данъчният план на президента Доналд Тръмп разду американските дефицити, Фед се насочи към намаляване на лихвените проценти, стимулирайки световната икономика.

Не кога, а с колко

Непосредствената надежда за подобни обрати е малка. Засега Китай се придържа към политиката си за нулев ковид, което означава, че нови стимули не биха подпомогнали особено растежа. Наскоро представители на Фед предупредиха пазарите да очакват, че американските лихвени проценти ще се повишат повече и ще останат високи за по-дълго време дори ако това тласне икономиката към рецесия. Всъщност, докато разходите на американските потребители остават стабилни, Федералният резерв вероятно ще смята, че борбата му с инфлацията не е приключила.

Сигурният залог е, че условията ще се влошат, преди да се подобрят. Но колко по-зле ще стане? Световната банка представя три сценария за следващата година. Базовият е в съответствие с текущата консенсусна перспектива за ръст на глава от населението от около 1.5%, но който вероятно не отговаря на желаното от централните банки понижение на инфлацията - и следователно почти със сигурност е твърде оптимистичен. При втори сценарий на "рязък спад" централните банки трябва да работят по-усилено, за да спрат инфлацията, но въпреки това не успяват да възстановят ценовата стабилност и растежът на БВП на човек се забавя до 0.8%. При третия значително и едновременно затягане на паричната политика предизвиква рецесия, така че световното производство се свива с около 0.4% на човек.

Всеки от последните сценарии би бил горчив за страните, които все още се възстановяват от спада, причинен от ковид. Дълговите натоварвания по света остават тревожно високи, а икономиките на много държави изостават от предпандемичната си тенденция. Техните лидери ще наблюдават забавянето на световното производство с голямa тревога.