Япония сменя курса с най-големия план за отбрана от 320 млрд. долара

Това е най-голямата промяна в политиката на Токио от Втората световна война насам, като в конституцията на страната е заложено, че Япония се отказа от правото да води война и от средствата да го направи. Постоянно увеличаващото се напрежение около войната в Украйна, както и влошените отношения между Токио и Пекин обаче слагат край на дългогодишната политика.

Премиерът Фумио Кишида, който описа Япония и нейния народ като намиращи се в "повратна точка в историята", заяви, че увеличаването е "моят отговор на различните предизвикателства пред сигурността, пред които сме изправени". Неговото правителство се тревожи, че Русия е създала прецедент, който ще насърчи Китай да атакува Тайван и това би заплашило и близките японски острови. Евентуални военни действия около острова, който Китай смята за изконна част от територията си, биха прекъснали доставките на важни суровини като полупроводници и петрол, които Япония си осигурява съответно от Тайван и Близкия изток.

Кабинетът одобри три документа, които очертават промяната - Стратегията за национална сигурност (НСС), Насоките на програмата за национална отбрана и Средносрочната програма за отбрана. Правителството обяви още, че ще складира резервни части и други боеприпаси, ще разшири транспортния капацитет и ще развие способности за кибервойна. Според информация на вестник Yomiuri, който твърди, че е видял черновата на плана, Токио ще похарчи близо 22 млрд. долара за операции за кибервойна и 14 млрд. за космически дейности.

"Нахлуването на Русия в Украйна е сериозно нарушение на законите, които забраняват използването на сила, и разклати основите на международния ред", се казва в стратегическия документ. "Стратегическото предизвикателство, отправено от Китай, е най-голямото, пред което Япония някога е била изправена", се добавя, като се отбелязва също, че Пекин не е изключил използването на сила, за да постави Тайван под свой контрол.

Отделен документ за стратегия за национална сигурност, който се отнася към Китай, Русия и Северна Корея, обещава тясно сътрудничество със Съединените щати и други партньорски страни за възпиране на заплахи за установения международен ред.

"Министър-председателят прави ясно, недвусмислено стратегическо изявление относно ролята на Япония като доставчик на сигурност в Индо-Тихоокеанския регион", каза в изявление посланикът на САЩ в Япония Рам Емануел.

Удвоеният бюджет за отбрана на страната се предвижда да бъде финансиран от повишаване на корпоративните данъци, данъците върху доходите и данъците върху тютюна.

Какво точно купува Япония?

Япония ще се снабди с оръжия, които ще й осигурят "капацитет за ответен удар". Това е и един от основните приоритети на отбраната на страната. Според експерта по отбрана Кийоши Сугава "по начина, по който се разбира възможността за ответен удар в бъдеще, Япония ще може да атакува вражеска територия". "Това би било възможно, ако навреме знаем, че врагът иска да ни нападне", добавя Сугава пред DW. Да се разбере предварително обаче е сложно и Япония все още няма подобни инструменти. За да е по-добре подготвена, страната планира да разшири отбранителните си възможности със сателитни системи и киберотбранителни системи. Одобрените документи предупреждават, че настоящите системи за прехващане на ракети на Япония вече не са достатъчни. Сега страната ще закупи до 500 произведени в САЩ крилати ракети Tomahawk, които могат да достигнат разстояние 1250 км, пише DW.

Увеличаването на военните възможности ще осигури работа на местните производители на военно оборудване като Mitsubishi Heavy Industries (MHI), които се очаква да ръководят разработването на три от ракетите с по-голям обсег, които ще бъдат част от новите ракетни сили на Япония. MHI също така ще построи следващия реактивен изтребител на Япония заедно с BAE Systems и Leonardo в съвместен проект между Япония, Великобритания и Италия, обявен миналата седмица. Токио отдели 5.6 млрд. долара за този проект в петгодишната отбранителна програма.

Токио предвижда да купи и ракети прехващачи за отбрана от балистични ракети, атакуващи и разузнавателни дронове, сателитно комуникационно оборудване, стелт изтребители Lockheed Martin F-35, хеликоптери, подводници, военни кораби и тежкотоварни транспортни самолети. Според новата стратегия страната ще увеличи военното си присъствие на най-южните си острови, за да се противопостави на заплахите на Пекин.

Японските сили за самоотбрана (SDF) ще бъдат реорганизирани и поставени под новоназначено постоянно съвместно командване, за да реагират по-бързо при извънредни ситуации. До март 2024 г. японският военен персонал ще получи разрешение да използва граждански пристанища и летища.

Руската провокация

Решението на Токио идва едва две седмици след като руското министерство на отбраната обяви, че е разположило мобилни ракетни системи за брегова отбрана на северен Курилски остров. Той е част от стратегически разположената верига от острови, които се простират между Япония и руския полуостров Камчатка.

Япония предявява претенции към държаните от Русия южни Курилски острови, които Токио нарича Северни територии. Това е териториален спор, който датира от края на Втората световна война, когато съветските войски ги завзеха от Япония.

Руските системи Bastion, които имат ракети с обсег 500 км, са били разположени на остров Парамушир, съобщи руското министерство на отбраната в началото на декември. Това разгръщане идва година след като Русия постави системите Bastion на остров Матуа, в централната част на Курилския хребет.