Свят

Китай е дал над 200 млрд. долара спасителни заеми, докато "Един пояс, един път" се проваля

Почти 80% от средствата са отпуснати между 2016 и 2021 г.

Китай значително е разширил своето спасително кредитиране, тъй като неговата инициатива "Един пояс, един път" се проваля след поредица от отписвания на дългове, скандални проекти и обвинения в корупция

Тодор Шишков

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Китай се опитва да конкурира международните финансови институции, но резултатите не са толкова добри.
170 млрд. от средствата идват от суапови сделки на Китайската централна банка.
Китайските заеми са значително по-скъпи - 5% лихва при показател 2% при отпускани от МВФ средства.

През последното десетилетие Китай отпусна огромни суми на правителства в Азия, Африка и Европа в опит да увеличи глобалното си влияние чрез своя инфраструктурен мегапроект "Един пояс, един път". По този начин Пекин се превърна в един от най-големите кредитори в света, но ново проучване показва, че освен това страната вече е основен кредитор за спешно спасяване на същите тези страни, много от които се борят да изплатят дълговете си.

Китай значително е разширил своето спасително кредитиране, тъй като неговата инициатива "Един пояс, един път" се проваля след поредица от отписвания на дългове, скандални проекти и обвинения в корупция. Проучване, проведено от AidData, Световната банка, Harvard Kennedy School и Kiel Institute for the World Economy, показва, че страната е предоставила спасителни заеми на стойност 104 млрд. долара на развиващите се страни между 2019 г. и края на 2021 г. Общата стойност на спасителните заеми, които Пекин е дал на страни от проекта, е 204 млрд. долара.

Появата на Китай като силно влиятелен "кредитор от последна инстанция" представлява критично предизвикателство за ръководените от Запада институции като Международния валутен фонд (МВФ), които се стремят да защитят глобалната финансова стабилност. "Глобалната финансова архитектура става все по-малко последователна, по-малко институционализирана и по-малко прозрачна", каза Брад Паркс, изпълнителен директор на AidData. "Пекин създаде нова глобална система за трансгранично спасително кредитиране, но го направи по непрозрачен и некоординиран начин", добавя той пред Financial Times.

Възходът на Пекин като международен кризисен мениджър изглежда познат: САЩ са предприели подобна стратегия от почти век, като предлагат спасителни програми за страни с висок дълг като тези в Латинска Америка по време на дълговата криза от 1980 г., се казва в доклада. "Виждаме исторически паралели с ерата, когато САЩ започнаха възхода си като глобална финансова сила, особено през 30-те години на миналия век и след Втората световна война", смятат изследователите.

Но, логично, има и разлики

От една страна, заемите на Китай са много по-потайни, като повечето от операциите и транзакциите са скрити от обществения поглед. Това отразява световната финансова система, която става "по-малко институционализирана, по-малко прозрачна и по-разпокъсана", се казва в проучването.

Освен това Централната банка на Китай не разкрива данни за заеми или споразумения за валутен суап с други чуждестранни централни банки. Държавните банки и предприятия в Китай не публикуват подробна информация за кредитирането си на други страни.

Изследователският екип вместо това разчита на годишни доклади и финансови отчети на други държави, които имат споразумения с китайски банки, новинарски репортажи, прессъобщения и други документи, за да състави своя набор от данни. "Необходими са много повече изследвания, за да се измери въздействието на спасителните заеми на Китай - по-специално големите суапови линии, администрирани от PBOC (Китайската народна банка)", каза Брад Паркс, съавтор на изследването, в публикация в блог от AidData.

Страните, които са спасявани от Китай

Според доклада през 2010 г. по-малко от 5% от задграничния кредитен портфейл на Китай е бил за подкрепа на страни в затруднено положение. До 2022 г. това число е скочило до 60% - което отразява засилването на спасителните операции на Пекин и оттеглянето му от инфраструктурните инвестиции, които характеризираха кампанията му "Един пояс, един път" в началото на 2010 г.

Повечето от заемите са отпуснати през последните пет години от проучването, от 2016 до 2021 г. От 240-те млрд. долара общи спасителни заеми 170 млрд. идват от мрежата за суапови линии на Китайската централна банка - споразуменията между централните банки за обмен на валути. Другите 70 млрд. долара са заети от китайски държавни банки и предприятия, включително петролни и газови компании.

Повечето от страните, възползвали се от суап линиите с Китай, са били в дълбока финансова криза, с проблеми, изострени от пандемията ковид-19, се казва в доклада. Например Аржентина изпадна в неплатежоспособност през 2014 г. и 2020 г., след като десетилетия се бореше с дългови проблеми. Пакистан претърпя срив на валутата си, тъй като валутните резерви намаляха. Шри Ланка също взе пари назаем от Китай през 2021 г. - преди икономическата и политическата криза да избухне през следващата година, като основни стоки като гориво и лекарства бяха ограничени за продажба и последваха бурни протести.

Но спасителните мерки на Китай не са евтини. PBOC изисква лихва 5% в сравнение с 2% за спасителни заеми от МВФ, се казва в проучването. Повечето от заемите се отпускат на страни със среден доход, считани за по-важни за банковия сектор на Китай, докато страните с ниски доходи получават малко или никакви нови средства и вместо това им се предлага преструктуриране на дълга. "Пекин в крайна сметка се опитва да спаси собствените си банки. Ето защо се намеси в рисковия бизнес на международните спасителни заеми", заявява съавторът на изследването Кармен Рейнхарт в публикацията на AidData.