Страните от Източна Европа искат по-големи компенсации заради зърното от Украйна

"Земеделските производители в Румъния са най-засегнати от транзита на зърно, идващо от Украйна", казва Александру Бачиу, който обработва около 2200 хектара зърнени култури в Югоизточна Румъния. "Те имат запаси от непродадена пшеница от миналогодишната реколта...Остават ни три месеца, а не успяхме да продадем миналогодишната реколта заради този проблем с транзита".

Създалата се ситуация накара в края на януари България, Румъния, Полша, Чехия, Унгария и Словакия да поискат "спешен отговор" за справяне с проблема от ЕС. Брюксел предложи общо 56.3 млн. евро под формата на пакет от помощи, като редица от засегнатите членки смятат, че той е крайно недостатъчен. На такова мнение е и българският президент Румен Радев, който заяви, че страната ни ще поиска увеличаване на финансовата помощ.

Украйна използва румънски пристанища за износ на зърно, твърди съветникът в земеделското министерство в Букурещ Цезар Георге пред Financial Times. Кадри с дрон, видени от британското издание, заснети близо до румънския черноморски град Кюстенджа, показват огромни опашки от камиони около пристанището, което е част от така наречените пътища на солидарност на ЕС, предлагащи алтернативни маршрути за износ към Украйна. "През моята 20-годишна кариера в агробизнеса не съм виждал такива (опашки)", каза Георге. Той смята, че подобни случи потвърждават нуждата ЕС да инвестира и в съпътстващата инфраструктура като пътища и железопътни линии, увеличаване на капацитета на камиони, шлепове и граничен персонал и разделяне на украинските зърнени потоци.

В сегашния вид на предложението на Брюксел Румъния би получила най-малка част от общия фонд - 10 млн. евро. Това доведе до обвинения от страна на президента Клаус Йоханис, че Европейската комисия пренебрегва "огромните жертви", които страната му направи, за да улесни износа на зърно от Киев за световните пазари и това трябва да бъде отплатено с повече финансови средства. Бачиу каза, че паричното предложение на ЕС е "малко, ако не да кажем, подигравка с проблема, пред който сме изправени". Румънските търговски компании са на същата позиция, като Форумът на професионалните фермери и преработватели заплаши с национални протести следващия месец заради това, което нарече "смешно" обезщетение.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви при посещението си в Букурещ в понеделник, че готовност за увеличаване на дела на страната има, но въпросът трябва да бъде обсъден от всички страни членки.

Друга страна с претенции за повече пари е Полша. Евтиният украински внос на зърно дестабилизира местния пазар, като най-засегнатите региони се намират в югоизточната част, най-близо до Украйна. Михал Колоджейчак, фермер и лидер на земеделското движение Agrounia, заяви пред FT, че това е довело до спад на цените с поне 30%. "Докато миналата година цените на зърното бяха около 1500 злоти за тон, днес цените са доста под 1000, дори достигат до 750". "Нито полското правителство, нито Европейският съюз осъзнават сериозността на ситуацията", добави той, като поиска и забрана за продажбата на украинската култура в страната.

Губернаторът на област Люблин, която е на границата с Украйна, наскоро подчерта проблема на Полша с неуспеха да преизнесе повечето от украинското зърно. Лех Шправка каза пред радио TOK FM миналата седмица, че около 800 хил. тона зърно са влезли в Полша тази година, но само около 4 хил. тона са били реекспортирани извън ЕС, включително в африканските страни.

Промяна на посоката на пазарите

Началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. доведе до скок в цените на редица суровини - от зърното и металите до петрола и природния газ. Пазарите обаче успяха да се справят със създадения в началото дефицит и това доведе до успокояване на котировките до края на годината. Това се отразява и на инфлацията в САЩ и еврозоната, където ръстът на цените започна да се забавя.

Твърде вероятно е зърнените производители да са очаквали, че високите цени от миналата година ще се задържат и през тази, но това засега не се потвърждава. Фактът, че Украйна започна да изнася количества от натрупаните огромни запаси, доведе до низходяща тенденция на пазарите.

През миналия юли цената на пшеницата в САЩ е била 345 долара за тон, а във Франция - 341.25 евро. По същото време в Украйна котировките са били 390 долара/тон, а в Русия - 365 долара. За сравнение, през седмицата от 20 март хлебната пшеница в САЩ се е търгувала за 285 долара за тон, а във Франция - за 259 евро. Анализът на Софийската стокова борса показва, че Украйна котира пшеницата без промени вече повече от месец на старата цена от 280 долара за тон, а в Русия тя е била 275 долара. На Софийска стокова борса търсенето е на 400 лв. на тон, а предлагането е на далеч по-висока цена - от 620 до 730 лв.

Протестите в България

През тази седмица в България имаше протести на производителите на зърно с настояване на се спре вносът на пшеницата от Украйна и да се увеличат субсидиите за сектора. Те твърдят, че пшеницата от Украйна не минава транзит, а се продава в страната на по-ниски цени. Ако това е така и украинската пшеница не продължава към Африка и Близкия изток, реакцията на производителите е донякъде оправдана.

Но те трябва да са наясно, че низходящата тенденция на международните зърнени пазари ще се отрази и на тях. А това означава, че високите цени от миналата година трудно ще се повторят през тази. Още повече че имат примери в тази посока с котировките на металите и енергийните суровини. Следователно, тъй като България е голям нетен износител на зърно, по-ниските цени ще означават по-ниски приходи за производителите.

Другите аргументи на протестиращите фермери, че пшеницата, която се внася в България от Украйна, не отговаря на стандартите за качество на ЕС, използват се непозволени от ЕС препарати и качеството е по-ниско, не са подкрепени с конкретни лабораторни резултати.

Според европейските изисквания, когато се внася хранителна суровина от страна извън ЕС, тя преминава строг лабораторен контрол. Вносът й се разрешава само ако отговаря на стандартите на ЕС за качество и безопасност.