Рецептата за хранителната инфлация в Европа

Пандемията и войната в Украйна донесоха на развитите икономики невиждана от последните няколко поколения инфлация. А наред с енергията именно храните се оказаха в центъра на завихрянето на перфектната буря. През миналата година средно в 27-те страни от ЕС потребителските цени нараснаха с 9.2%. В пъти по-голямото поскъпване на най-често купуваните хранителни стоки обаче създаде усещането, че това число далеч подценява реалната ситуация.

Прогнозите са, че цените на основни храни ще катерят нови върхове в обозримо бъдеще, като ще продължат да застрашават продоволствената сигурност по света и да подклаждат социално напрежение, предупреждава Световната банка. Макар последствията да са най-тежки в бедните страни, все повече хора в богатия Запад също демонстрират своето възмущение. Покачващите се разходите за живот ще останат най-голямото предизвикателство пред света през следващите две години, изрази тревогата си световният елит на икономическия форум в Давос.

Разбъркайте добре

Цените поеха нагоре още с пандемията, когато много работници, включително в хранително-вкусовата промишленост, бяха болни, карантинирани или не можеха да работят заради здравните ограничения. Това сви производството и наруши нормалното протичане на доставките. С отварянето на света търсенето започна да нараства, но предлагането не успя да догони, което по всички икономически закони води до по-високи цени. Пазарите бяха уязвими за нов шок и не след дълго той дойде от инвазията на Русия в Украйна.

Двете страни са водещи износители на редица земеделски култури - от зърно, пшеница и царевица, до маслодайни семена. Несигурността за доставките изстреля стойността на храните до нови върхове скоро след началото на войната. Индексът за цените на храните на Организацията за прехрана и земеделие (FAO) към ООН достигна исторически рекорд. Големи площи в Украйна бяха засегнати от военните действия и останаха неожънати. Страната е изнесла с около 30% по-малко зърно през миналата година. Русия не предоставя официални данни, но според експерти санкциите затрудняват доставките, а политиката на Москва да работи само с приятелски страни вероятно също е свила предлагането към Европа. А много развиващи се държави, които преди са получавали зърно от Украйна и Русия, сега търсят от други места на по-високи цени.

Тенденцията беше подсилена от суша и климатични катаклизми, които навредиха на реколтите, включително на фуражни култури и сено, с които се изхранва добитъкът. През миналата година горещи вълни и суша обхванаха Северна Европа, Америка и Китай. На други места като Пакистан наводнения опустошиха реколтата.

Високите цени на енергията и горивата постепенно също си проправиха път към производителите. Тази зима зеленчуците се очаква да са по-скъпи от обикновено заради по-високите разходи за отопление в оранжериите. За голяма част от света, включително Европа, има още един проблем - силният щатски долар, който се използва при повечето международни сделки и оскъпява вноса.

По веригата

Поскъпването може да се проследи от самото начало на хранителната верига, a на всяка стъпка се прибавят нови увеличения. Най-големите разходи в сектора са три - за фураж, за гориво и за торове. Когато те се повишат, всичко след тях тръгва нагоре - първо при фермерите, после в преработващите предприятия, та чак до рафтовете на супермаркетите.

Повечето ресурси, използвани в селското стопанство, са поскъпнали значително през миналата година. "Кошницата" със земеделски суровини, която Евростат проследява, се е покачила с 32%, а само торовете са над 90% нагоре. Русия е ключов снабдител, но войната наруши доставките, а в Европа високите цени на енергията накараха химическата индустрия да свие производството.

Така средно селскостопанските продукти в ЕС са поскъпнали с 24% за година, най-рязко - зърнените култури, яйцата и млякото. Оттам високите разходи за тези съставки се прехвърлят и към храните, в които се използват. Ефектът често идва със закъснение при преработвателите благодарение на предварително сключени договори за доставки. Но забавянето действа и в обратна посока: когато цените на суровините започнат да падат, това няма да се отрази веднага при крайните продукти.

В цените постепенно се калкулират и нарастващите разходи за заплати. Супермаркетите се оказват принудени да плащат повече, за да привличат служители в затегнатите пазари на труда в Европа, където безработицата достигна рекордно ниски нива. Набирането на персонал е проблем и за трудоемки процеси в производството като преработката на месо и отглеждането на плодове.

Черешката на тортата

Местни особености в някои страни изострят глобалната тенденция - ниска производителност на хранително-вкусовата промишленост в части от Източна Европа, силна зависимост от внос и растящи заплати заради недостиг на кадри. В Унгария например остра суша засегна посевите на царевица и пшеница миналата година, а слабият форинт допълнително вдигна разходите за внос. Страната отчита най-високата хранителна инфлация в ЕС - близо 50% към декември, като след нея се нареждат балтийските страни. Отделни продукти обаче направо разбиват скалата. В Чехия за година захарта е удвоила цената си, а яйцата са с над 90% нагоре.

Нищо не е поскъпнало повече от захарта и сладкарската индустрия неизбежно ще бъде засегната, опасяват се от бранша. Повишението се дължи на по-слаба реколта на захарно цвекло в Европа, а очакванията са производството на захар в ЕС да е с почти 7% по-малко през настоящия сезон. Вносът също намалява. Индия, вторият най-голям износител на захар в света, сви квотата си за износ почти наполовина за започналия през октомври нов сезон. "Добивите на захарна тръстика са много по-ниски от миналата година и производството не е достатъчно за допълнителен износ", обясни пред CNBC индийски държавен служител. Бразилия, доставчик номер едно на захар, очаква с 16% по-слаба реколта през този сезон.

Към всичко това се прибавя и цената на природния газ. Производството на захар от захарно цвекло изисква високи температури и е енергоемко, a повечето фабрики в Европа работят с газ, обяснява The Economist. Увеличението идва бързо и болезнено. Повечето договори в захарната индустрия сa годишни и много производители започнаха да прехвърлят високите разходи от октомври. Цените на захарта в Германия например растяха с 1.7% годишна база към септември, само месец по-късно увеличението скочи на 42%.

Поскъпването при яйцата също е сред най-резките. Освен всичко останало за него е виновна определяната като най-голямата досега епидемия на птичи грип в Европа. Огнищата на заразата при домашните птици са били пет пъти повече на годишна база в периода юни - септември 2022 г. според Европейския център за превенция и контрол на заболяванията. Епидемията обхвана и САЩ, където цените на яйцата са скочили над 3 пъти от 2020 г. С над 100% са се увеличили опитите за нелегален внос на яйца в Щатите по данни на BBC, тъй като американците се опитват да си набавят по-евтини такива от съседните Канада и Мексико.

Кой плаща сметката

Потребителите вече обръщат повече внимание на цените, отколкото преди пандемията, и правят по-малко спонтанни покупки. Пазаруват по-малки количества и търсят по-евтини алтернативи, показва проучването "Промени в хранителното поведение по време на криза" на датския Aarhus University и EIT Food сред 5000 души в 10 европейски държави. Над половината от респондентите са изключително притеснени от евентуален недостиг на храна. Най-голям ръст потребителите усещат при животинските продукти - червено месо, риба и изделия от мляко. Повечето обвиняват войната за покачващите се разходи, но близо половината също така смятат, че производители и търговци печелят от ситуацията.

Земеделци и преработватели трудно избиват по-високите разходи. Големите търговски вериги също казват, че ще се лишат от част от печалбата, за да поддържат цените конкурентни. Големите хранителни компании като Nestlé, Unilever и Mars претърпяха лек удар върху маржовете на печалба през миналата година, но в по-голяма степен успяват да се предпазят благодарение на силата на своите брандове. Все пак се наблюдава засилване на интереса към по-икономичните собствени марки на супермаркетите. Степента, в която разходите се поемат от бизнеса, разбира се, е различна в отделните сектори и държави и зависи основно от това колко е силна конкуренцията на пазара и доколко разпознаваеми са марките.

Какво предстои

Близо година по-късно индексът на цените на храните се върна към нивата отпреди инвазията. Цените на газа и петрола паднаха от върховете, което ще даде известно облекчение по цялата верига за доставки. Фермерите засаждат повече пшеница и царевица в опит да компенсират намалените доставки от Украйна и Русия. Потребителите обаче едва ли скоро ще усетят облекчение. Експерти прогнозират натискът върху храните да продължи, тъй като цялостно разходите остават високи, а климатичните катаклизми зачестяват. Торовете и препаратите ще останат твърде недостъпни за по-бедните страни, което крие риск за реколтите.

"Войната на Русия срещу Украйна показа колко крехка може да бъде нашата хранителна система", казва д-р Анди Зинга, главен изпълнителен директор на EIT Food. В по-дългосрочен план затрудненията вероятно ще подтикнат земеделците и производителите да търсят начини да повишат ефективността и да възприемат по-устойчиви практики.