Централните банки: компаниите имат големи маржове на печалба

Според тях този фактор чувствително допринася за високата инфлация

По време на изслушването на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл пред Сената този месец, той не засегна въпроса с необичайно големите печалби на компаниите, като това доведе и до критики
По време на изслушването на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл пред Сената този месец, той не засегна въпроса с необичайно големите печалби на компаниите, като това доведе и до критики
По време на изслушването на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл пред Сената този месец, той не засегна въпроса с необичайно големите печалби на компаниите, като това доведе и до критики    ©  Reuters
По време на изслушването на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл пред Сената този месец, той не засегна въпроса с необичайно големите печалби на компаниите, като това доведе и до критики    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Маржовете на печалбите на американските компании са на най-високото ниво от Втората световна война, на европейските - от 2008 г. насам.
  • Заплатите са се повишили с 14%, но корпоративните печалби - с 28%.
  • Производителите се концентрират върху по-скъпите и печеливши продукти

Централните банки започват да обръщат все по-голямо внимание на компаниите и техните маржове на печалба (съотношението между печалбата и общите приходи). На фона на упоритата инфлация, която Федералният резерв (Фед) и Европейската централна банка (ЕЦБ) се опитват да преборят с агресивно увеличаване на лихвените проценти, печалбите на големите корпорации растат.

Проучване на икономисти от Масачузетския университет Amherst показва, че маржовете на печалбите на американските компании са достигнали най-високото си ниво от края на Втората световна война през миналата година. Тези на компаниите в Европа пък са достигнали върхови стойности от финансовата криза от 2008 г.

Това е и причината все повече икономисти да говорят за "инфлация на алчността". Това е идеята, че компаниите използват високите темпове на инфлацията като извинение да завишават цените си. Икономистът по глобалната стратегия на Société Générale, Албърт Едуардс, написа в бележка, че "основният двигател" на високата инфлация са компаниите, които се възползват от клиентите, като покачват цените, за да направят допълнителна печалба.

Клиентите очакват покачване на цените, защото четат за инфлацията в пресата, пише Едуардс, но компаниите "очевидно са се възползвали от нарастващите инфлационни очаквания" и са увеличили цените си, въпреки че разходите им са останали същите. Едуардс казва, че вместо "да изтъкнат това като основна причина за високата инфлация, централните банки са избрали да се съсредоточат върху нарастващите номинални заплати като заплаха за вграждане на по-висока инфлация - така наречената "спирала заплати/цени", визирайки теорията на Фед, че растежът на заплатите трябва да се забави, за да се успокоят цените. Всъщност Между края на 2020 г. и третото тримесечие на 2022 г. заплатите на служителите са се повишили с 14%, но корпоративните печалби са нараснали с колосалните 28%, пише Едуардс.

По време на изслушването на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл пред Сената този месец, той не засегна въпроса с необичайно големите печалби на компаниите, като това доведе и до критики. Според Шерод Браун, председател на банковата комисия на Сената, Фед "не може да накара" компаниите да променят начина си на действие, но въпросът поне може да бъде обсъждан.

Все повече от членовете на бордовете на големите централни банки обаче вече като че ли са по-отворени към този казус. "Част от високия инфлационен натиск може наистина да се дължи на по-голямата пазарна мощ на компаниите", каза Изабел Шнабел, член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка, пред Financial Times. Друг високопоставен банкер, който говори по темата, беше управителят на Bank of England (BoE) Андрю Бейли. Той призова компаниите да се въздържат от покачване на цените, което може да увековечи високата инфлация, точно когато нейните първоначални причини - прекъсвания на веригата за доставки и скокът на цените на суровините след премахването на ограниченията, свързани с коронавируса - започнаха да избледняват. "Когато компаниите определят цени, разбирам, че те трябва да отразяват разходите, с които се сблъскват", каза Бейли пред BBC. "Но... ние наистина очакваме инфлацията да спадне рязко тази година", добави той. Въпреки това скорошни данни на Службата за национална статистика показват, че ако производителите на петрол и газ не се броят, рентабилността на компаниите за производство и услуги в Обединеното кралство е спаднала между първото и третото тримесечие на миналата година.

Тримата големи

Добър пример за "алчността" на компаниите са трите най-големи втомобилни производителя в Германия - Volkswagen, BMW и Daimler. Te отчетоха рекордни печалби през изминалата година на фона на проблемите с недостига на чипове.

Проблемите във веригата на доставки на ключовия компонент ги накара да се концентрират върху по-големите модели, както и електрическите. Този сегмент от портфейла им е значително по-скъп, а и маржовете са по-големи. Отделно те са насочени и към по-платежоспособната част от клиентите, което допълнително премахва ценовите опасения.

Трите големи автомобилни производители в Германия също така успяват да увеличат маржовете си, като принуждават производителите на техните компоненти да поемат част от по-високите разходи за суровини и транспорт. Андреас Волф, изпълнителен директор на производителя на двигатели Vitesco Technologies, казва, че доминирането на производителите на автомобили означава, че само 80% от по-високите разходи могат да бъдат прехвърлени. "Не е устойчиво, ако винаги преглъщаме увеличенията на разходите", заяви той пред Financial Times.

Първото тримесечие приключи и корпорациите скоро ще започнат да отчитат печалбите си. Тези отчети ще дадат ключова информация за зависимостта от потребителските разходи, неефективността на веригата за доставки, нивата на запасите и може би по-важното: маржовете на печалбата. Но спиралите цена-цена не могат да продължат вечно, казва пред CNN Анабел Рудебек, ръководител на кредитния отдел извън САЩ в Western Asset. Рецесията ще намали способността на компаниите да покачват допълнително цените.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Сега държавната власт не прилага необходима защита на покупателната способност на официалната валута. Сгрешеният метод за публични финанси е със силно влияние за намаление на покупателната способност на парите. Лошият финансов метод причинява щети.
    Нямането на необходима защита на покупателната способност на официалната валута е истински най-опасен враг на националната икономика. Този ликвидатор на стопански ценности създава сегашните кризи на банки.
    Обществеността е мълчалива, че държавната власт подпомага за сегашните щети.
    Банките, включително централната банка са жертви на финансовата неправилност.
    Заради държавната грешка има срив на банка преди друг провал на банка. След това е с нов банкрут на банка и т. н.
    Възможно е предпазване от нови щети. След прекратяване на държавната грешка е постижима устойчива банкова система.
    Защо се запазва държавната финансова грешка?

    Нередност?
  • 2
    irg16812827121171624 avatar :-|
    quitzon sandy

    Видно е общественото мълчание относно намесата на държавата в настоящите щети.
    Финансовите нарушения засягат банките, включително централната банка.
    Една банка фалира, преди друга банка да фалира поради гаф на правителството. Следва нов банков фалит и т.н.
    Възможно е да се предотврати появата на повече вреда. В края на държавната грешка е възможна жизнеспособна финансова система. https://basketball-stars.co/

    Нередност?
  • 3
    umv16206834451053261 avatar :-|
    Peter Tomov

    По принцип FED тук ва Щатите трябва да е независим. Не не е и затова политиката му на закъсняло повишаване на лихвите, роди един истински плод на Франкенщайн. Инфлацията в Щатите в момента е 5%. Умни хора коментираха днес по CNBC, че дори през май т.г. Джером Пауъл да вдигне отнови лихвата с 0.25%, на хоризонта скоро лелеяната инфлация от 2% няма как да се появи. Очаква се дори FED по-късно тази година да започне пак да намалява лихвите. В противен случай Щатите (а оттам и светът) ще влязат в период на дълга, упорита и катастрофална рецесия.

    Нередност?
Нов коментар