МВФ: Рисковете за финансовата стабилност не трябва да отклоняват централните банки от битката им с инфлацията

Българската икономика ще нарасне с 1.4% тази година, прогнозира фондът

В подкрепа на своите предупреждения фондът прогнозира по-висока инфлация, която ще наложи затягането на паричната политика да продължи.

Васил Минков

В подкрепа на своите предупреждения фондът прогнозира по-висока инфлация, която ще наложи затягането на паричната политика да продължи. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Продължително висока инфлация е основната опасност пред глобалната икономика.
Рисковете за финансовата система засега са "ограничени" и приоритет за централните банки трябва да остане справянето с растящите цени.
Световният БВП ще се разшири с 2.8% тази година, прогнозира МВФ, а перспективата е една от най-слабите за последните десетилетия.

Централните банки не бива да се отклоняват от мисията си да овладеят високата инфлация въпреки рисковете за финансовата стабилност. Това послание отправи Международният валутен фонд (МВФ) с последния си доклад за глобалната икономика. В него институцията подчертава, че инфлацията остава основен проблем пред икономическото развитие и не трябва да се позволява тя да се задържи висока за твърде дълго. Рисковете пред финансовата система също нарастват, но по думите на главния икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринчас засега изглеждат "много ограничени".

В подкрепа на своите предупреждения фондът прогнозира по-висока инфлация, която ще наложи затягането на паричната политика да продължи. Лихвите на повечето големи централни банки, включително Фед и ЕЦБ, вече са близо до своя пик, казва Гуринчас пред Reuters. Има риск обаче ценовият натиск да се задържи и да се наложи централните банки да стигнат по-далеч, предупреждава той, което допълнително би натежало на икономиките. Инвеститорите пък, които масово залагат на бързо понижаване на лихвите, вероятно ще останат разочаровани.

Правителствата също трябва да помагат за стабилизиране на цените или поне да не пречат - като оттеглят фискалната подкрепа, въведена през последните години за справяне с ковид и с енергийната криза.

От друга страна, затягането на кредитирането след банковите сътресения от миналия месец може в известна степен да улесни задачата на централните банки, като допълнително охлади икономиката. Да се коригира паричната политика сега заради рисковете за стабилността обаче "означава да не се направи достатъчно по отношение на инфлацията", казва икономистът. Очакванията на институцията за базовата инфлация са се изместили значително по-нагоре в сравнение с миналата година, особено за развиващите се икономики.

Освен централните банки правителствата също трябва да помагат за стабилизиране на цените или поне да не пречат - като оттеглят фискалната подкрепа, въведена през последните години за справяне с ковид и с енергийната криза, препоръчва МВФ.

Прогнозите - слаб растеж и висока инфлация

МВФ оставя почти непроменена прогнозата си за ръста на глобалната икономика, предвиждайки той да е 2.8% тази година и 3% през следващата. Както каза миналата седмица управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, това е най-слабата средносрочна перспектива за световната икономика от 1990 г. насам. Анализът показва 25% шанс годишният глобален растеж дори да падне под 2% тази година, като рискът е два пъти по-голям от обикновено. При сериозен финансов шок, какъвто МВФ оценява с вероятност 15%, глобалната икономика би изпаднала в рецесия.

Ръстът на България - наполовина

Както предупреди ръководителят на мисията на МВФ в България Жан-Франсоа Дофен, институцията ревизира рязко надолу до 1.4% прогнозата си за ръста на българската икономика през 2023 г. вместо 3%, каквито бяха очакванията към октомври. Така прогнозата вече се доближава до тези на повечето институции, които са в порядъка на между 1 и 2%. Икономистите от фонда залагат и на по-висока инфлация в страната - 7.5% вместо 5.2%. За догодина прогнозата е ръстът да се ускори до 3.5%, но инфлацията да остане над 2%.

Прогнозата за американската икономика е коригирана нагоре с 0.2 пункта до 1.6% през 2023 г. и до 1.1% през 2024 г. Очакванията за еврозоната са тя да се забави до 0.8% тази година, докато страните членки все още се справят с ръста на цените на енергията, и да се ускори до 1.4% през 2024 г. Китайската икономика ще нарасне с 5.2% тази година в съответствие с целта на Пекин, смятат икономистите на МВФ. Това представлява отложено възстановяване от пандемията, през което повечето развити страни вече преминаха, но Китай едва наскоро премахна строгите ковид ограничения. Догодина ръстът на втората най-голяма икономика се очаква да се забави до 4.5%.