Свят

Ще доведе ли банковият хаос до икономически крах

Засега хората изглеждат забележително безразлични

Ексклузивно съдържание от The Economist

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Колко бързо се променят нещата. Преди няколко седмици анализаторите бяха убедени, че световната икономика се развива с пълна сила. В момента те се притесняват за дълбока рецесия, причинена от последиците от колапса на Silicon Valley Bank (SVB) и спасяването на Credit Suisse. "От никакво приземяване до твърдо приземяване", както написа Тостен Слок, икономист в компанията за управление на активи Apollo Global Management. Анализатори в JPMorgan Chase - по-добри в икономиката, отколкото в метафорите, надяваме се - казват, че "мекото кацане в момента изглежда малко вероятно, след като самолетът пада (липса на пазарно доверие) и двигателите са напът да угаснат (банково кредитиране)".

Доказателствата отпреди неотдавнашния хаос в банковия сектор предполагаха, че световният БВП се е увеличавал с около 3% на годишна база. В богатите страни пазарите на труда бяха в разгара си. Засега има малко доказателства за промяна в данните в реално време към забавяне на растежа. Изготвеният от банката Goldman Sachs "индикатор за текущата активност", формиран на базата на различни високочестотни измервания, изглежда стабилен. Индексите на мениджърите по покупки показват леко подобрение през март. Седмичните измерители на БВП, изготвяни от ОИСР, клуб на богатите държави, са стабилни. Швейцарската банка UBS следи световния ръст на БВП, както е оценен от финансовите пазари (например в цените на петрола и цикличните акции). Това в момента отчита ръст 3.4% спрямо 3.7% преди колапса на SVB.

Твърде рано

Все още е рано. Проблемът може да се задава. И както онагледиха анализаторите на JPMorgan с метафората си, икономистите имат две притеснения. Първото е неяснотата. Ако хората се боят от банкова криза и съпътстващата я икономическа криза, те може да намалят потреблението и инвестициите. Второто е свързано с кредитите. Финансовите институции, боящи се от загуби, може да намалят кредитирането, лишавайки фирмите от така необходимия им капитал. За щастие обаче има причина да вярваме, че скорошните банкови сътресения ще имат по-малък ефект, отколкото мнозина се боят.

Първо вземете неяснотата. Изследване, публикувано през 2013 г. от МВФ, установява, че скоковете в неяснотата - които са причинени от неща като американската инвазия в Ирак и банкови сривове - може да намалят годишния БВП с до 0.5 процентни пункта, главно защото фирмите отлагат инвестициите. Ако този удар се осъществи, световният ръст ще падне от 3% до може би 2.5%.

И все пак, освен ако сътресенията не продължат, е малко вероятно въздействието да е толкова значително - защото банковите фалити направиха учудващо малко впечатление на хората. Проучване на социологическата агенция Ipsos показа, че от началото на март до средата на март доверието на американските потребители всъщност се е повишило леко, дори когато стартъпите в Силициевата долина се тревожеха, че парите им ще изчезнат. "Индекс на неяснотата", изготвен на базата на анализ на вестниците от Ник Блум от Станфордския университет и колеги, се повиши леко, когато сътресенията започнаха, но отново се понижава. Бизнес настроенията в Германия неочаквано продължиха да се подобряват през март. Глобалните търсения в Google на термини, свързани с "банковата криза", скочиха в началото на март, но също спаднаха. Трудно е да се каже защо хората са толкова безразлични. Може би след последните години на чума и война сътресенията в банковия сектор изглеждат като разходка в парка. Или може би хората смятат, че правителствата ще се намесят, за да ги защитят.

Ще има ли проблем с кредитирането

Много икономисти се тревожат повече за втория проблем - кредитирането. Ако фирмите не могат да се сдобият с финансиране, те не могат да се развиват толкова лесно. На 22 март Джером Пауъл, председателят на Федералния резерв, се позова на "много голям обем литература", когато беше запитан за връзката между по-строгите условия за кредитиране и икономическата активност. В годините след световната финансова криза от 2007 - 2009 г. нарушените кредитни пазари възпрепятстваха както краткосрочното икономическо възстановяване, така и дългосрочния растеж на производителността.

След срива на SVB капиталовите пазари на практика застинаха. От 11 до 19 март американските корпорации не издадоха нови облигации с инвестиционен рейтинг, след като през януари и февруари издаваха средно по 5 млрд. долара дневно. Това предизвика смут. Но по-малко хора забелязаха, че оттогава пазарите се активизираха. През последните дни Brown-Forman, която произвежда уискито Jack Daniel's наред с други питиета, и NiSource, голяма компанията за битови услуги, набраха големи суми на дълговите пазари. Въпреки че спредовете на корпоративните облигации се повишиха леко след срива на SVB, те също се понижиха през последните дни. Компаниите може за кратко да са се въздържали от емитирането на нов дълг, за да видят дали положението е стабилно. Изглежда вероятно март 2023 г. да се окаже сравнително обикновен месец за емитирането на корпоративен дълг.

Щетите върху банковата система е почти сигурно, че ще се окажат по-сериозни. От началото на март цената на акциите на световните банки е паднала с една шеста. Академичните данни сочат, че спадът на цената на акциите обикновено се отразява на растежа на кредитите. Банките може да намалят кредитирането, ако забележат отлив на депозити или ако им се наложи да набират капитал, тъй като инвеститорите се съмняват в тяхната сигурност. Всъщност банките в богатия свят, изглежда, вече затягат стандартите. Според нов доклад на Goldman Sachs ударът върху банковото кредитиране предполага забавяне на растежа с около 0.4 процентни пункта както в Америка, така и в еврозоната. Сътресенията може и да са повлияли повече на американските банки, но икономиката на еврозоната е по-зависима от банковото кредитиране. Това може да намали още повече световния растеж - от 2.5% до около 2%.

Въпреки че скорошните банкови сътресения не са добра новина, е малко вероятно те да тласнат световната икономика отвъд ръба. Вярно е, че нещата може да се влошат. Откриването на друга проблемна банка може да предизвика низходяща спирала. Банките ще се нуждаят от време, за да възстановят балансите си и да започнат да отпускат кредити. Нарастващите лихвени проценти ще продължат да възпрепятстват растежа, докато централните банкери не решат, че работата им е приключила.

Но има и сили, които действат и в другата посока. Една от тях е възстановяването на Китай. Икономистите очакват втората по-големина икономика в света да нарасне с над 7% на годишна база през второто тримесечие. В същото време проблемите по веригите за доставки в по-голямата си степен са изчезнали и цените на енергията са се понижили. Не се учудвайте, ако необичайната устойчивост на световната икономика продължи.