Китай търси влияние в Украйна и ЕС с разговора на Си със Зеленски

След като Владимир Путин нареди нахлуването в Украйна миналата година, Си се сблъска с нарастващи критики на Запад за това, че поддържа близки отношения с руския президент, а САЩ предупредиха Пекин да не снабдява Москва с оръжие. През февруари Китай публикува документ с позиция от 12 точки относно войната, но той беше атакуван на Запад, че не осъжда инвазията и съдържа повече завоалирани критики към НАТО, отколкото към Русия. Скептицизмът се засили миналия месец, след като Си посети Москва, но, както се очакваше, не се обади веднага на Зеленски.

Намеренията на Пекин

Много западни анализатори смятат, че "избухването" на посланик Лу Шае миналия уикенд, в което той също постави под съмнение суверенитета на Украйна над Крим, е изиграло роля за окончателното ускоряване на обаждането.

Други експерти са на мнение, че Китай осъзнава, че трябва да направи повече, за да убеди Европа в искреността си, ако иска да участва в евентуално следвоенно уреждане на бъдещето на Украйна. Това е особено важно, тъй като ЕС започва да оформя нова политика спрямо Китай, която се очаква да бъде завършена до края на юни.

"Русия може и да не спечели тази война", казва Ю Дзие, старши научен сътрудник по въпросите на Китай в Азиатско-тихоокеанската програма на Chatham House. "Китай иска поне да има глас в Украйна след конфликта, за да предотврати пълното й отклоняване в западна посока по време на процеса на изграждане на държавата след конфликта."

Специален пратеник

По време на едночасовия разговор между президентите, първият от началото на войната, Китай също така е обявил, че ще изпрати специален пратеник, който да се движи между враждуващите страни - това е най-силната му стъпка досега към опита да действа като посредник в конфликта.

Избраният е Ли Хуей, ветеран дипломат и бивш посланик в Москва, който сега е специален представител на китайското правителство по евразийските въпроси. Според официално китайско изявление Ли ще се ангажира със "задълбочена комуникация с всички страни по политическото уреждане на украинската криза".

Уан Вен, декан на Института за финансови изследвания "Чунян" към университета "Ренмин" в Пекин и виден поддръжник на правителството, коментира, че обаждането на Си "дава значителен отпор на слуховете, че Китай е проруски настроен и има полза от конфликта... Китай е миротворец, а не създател на проблеми".

Китайски експерти в Пекин твърдят, че разговорът е бил планиран седмици по-рано и вероятно е имал малко общо с "избухването" на Лу.

Китай не бързаше да изготви позиция за войната и не беше принуден да заеме позиция от Запада, казва Цуй Хунджиан, декан по европейски изследвания в Китайския институт за международни изследвания в Пекин. "Китай иска да има собствена автономия; ние няма просто да ви следваме", казва той пред британското издание.

За Украйна телефонният разговор не доведе до конкретни резултати. Но поне започна диалог с Пекин, който може да помогне да се гарантира, че Китай ще остане военно неутрален. Макар че търговията на Китай с Русия се е увеличила бързо, няма доказателства, че страната изпраща оръжия на армията на Путин. Преди войната Китай и Украйна имаха близки отношения. Академици в Пекин посочват продажбата от Украйна на Китай през 1998 г. на корпуса, който стана първият самолетоносач на азиатската страна, като знак за дългогодишното им приятелство.

Реакциите на Запада

На външен вид изглежда, че европейските лидери похвалиха проведения разговор. "Това е важна, отдавна закъсняла първа стъпка от страна на Китай", заяви Ерик Мамер, говорител на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Служител на Елисейския дворец подчерта, че Еманюел Макрон е призовал Си да разговаря със Зеленски по време на държавното посещение на френския президент в Пекин по-рано този месец. Макрон отдавна заявява, че вярва, че Китай може да играе роля в оказването на влияние върху Русия, и е казал на своя първи дипломат да поддържа връзка с китайския си колега, за да се подготви за потенциални мирни преговори, ако Украйна се съгласи да участва в тях.

Представители на САЩ обаче реагираха скептично. "Дали това ще доведе до някакви значими действия за постигане на мир, план или предложение, просто не мисля, че знаем точно сега", каза говорителят на Съвета за национална сигурност Джон Кърби.

Руското външно министерство заяви, че разговорът демонстрира "готовността на Китай да положи усилия за изправяне на преговорния процес", но добави, че САЩ вероятно ще настояват украинските си "марионетки" да отхвърлят предложенията на Пекин. Дмитрий Песков, говорителят на Путин, заяви пред репортери, че Русия е "готова да приветства всичко, което може да приближи края на конфликта в Украйна", но заяви, че Русия все още има намерение да "постигне всички поставени цели".

Призивът на Си и назначаването на Ли за пратеник позволиха на Китай да продължи да се позиционира като потенциален миротворец, като в същото време не направи почти нищо за спиране на войната, коментира Александър Габуев, директор на руския офис на център "Карнеги".

"Войната има и положителни странични ефекти за Китай: Русия се превръща в младши партньор, който им продава енергийни и други ресурси с отстъпка. Но има и отрицателни странични ефекти: Китай е критикуван за това, че подкрепя Русия. Така че Китай трябва да покаже, че е за мир, а не за Русия", казва Габуев.

От Пекин заявиха, че по време на разговора Си е повторил противопоставянето на Китай срещу всякакво използване на ядрени оръжия във войната. "Никой не печели ядрена война", е казал Си на Зеленски според държавната информационна агенция "Синхуа". Противопоставянето на Китай на използването на ядрени оръжия е една от малкото области, в които той открито се различава от Путин, който многократно е заплашвал да ги използва.

Според анализатори Китай продължава да се надява да вбие клин между САЩ и ЕС, като същевременно покаже на развиващия се свят, че е сила, която подкрепя мира, за разлика от Вашингтон, когото обвинява, че осигурява оръжие във войната.