Декарбонизацията на земеделието ще е по-трудна от очакваното

Две напред, една назад за екоправилата

Стратегията "От фермата до вилицата" е един от ключовите документи за трансформация на сектора - това е агро-хранителният компонент на Зелената сделка. Тя цели намаляване на прилаганите пестициди и химични торове, удвояване на органичното производство и повторно залесяване на някои земеделски земи.

Регламентът за устойчива употреба на пестициди, който урежда свиването до 50% на някои пестициди до 2030 г. обаче среща сериозна съпротива. Той, първо, бе предложен с месеци закъснение, после стана обект на допълнителни забавяния, зад които активисти и зелени законодатели заподозряха тактическа маневра за забавяне на споразумението, докато не стане твърде късно.

Сега има причина да се смята, че законът може и да не бъде ратифициран навреме преди изборите.

Друг проект, Законът за възстановяване на природата, предвижда възстановяване на увредени природни местообитания и деградирали екосистеми - поне 20% до 2030 г. и изцяло до средата на века, като има обвързващи цели за всяка държава. Срещу него имаше серозна кампания от страна на ЕНП като споровете бяха основно за компенсационните мерки за собствениците на земя и дали да се използва бюджетът за субсидиите за земеделие на ЕС за усилия за възстановяване. В крайна сметка той мина на косъм на пленарното заседание на Европейския парламент в средата на юли. Все още обаче тече процесът на междуинституционални разговори с министрите на ЕС, преди това законодателство да бъде финализирано.

Има и други закони, свързани с декарбонизация на животновъдството, които срещнаха опозиция. Сред тях е например Директивата за промишлените емисии, която предвижда по-големите ферми да бъдат третирани като промишлени замърсители и съответно да плащат високи такси. През април депутатите от земеделската комисия в европарламента поискаха обаче точно фермите за едър рогат добитък, които се смятат за най-замърсяващи, да бъдат освободени от плановете. Според тях новите правила няма да намалят емисиите, а само ще доокрупнят сектора, тъй като за големите субекти е по-лесно да се справят с разходите и административните изисквания. Сега преговорите между Парламента и Съвета вече започнаха. Въпреки това Комисията се притеснява, че тяхното предложение може да бъде "значително" смекчено и ефектът да се загуби.

Неправителственият зелен сектор от своя страна е силно недоволен от решението на депутатите и отбелязва: "Животновъдството, въпреки че е основен замърсител, е почти изцяло освободено от отговорност за щетите, които причинява на околната среда и местните общности."

Защо е съпротивата?

Сериозната съпротива от редица държави срещу зелените земеделски закони се дължи основно на това, че множеството нормативи и мерки, приети интензивно в последната година, натоварват твърде много индустриите и фермерите. Недоволството расте, а местните политици се притесняват, че това може да доведе до обратен ефект - да се загуби политическата и бизнес подкрепата за екологичните мерки като цяло.

Някои лидери като френския президент Макрон и белгийския премиер Александър де Кро дори предложиха преди лятото временна пауза на новото екозаконодателство и "по-ниски приоритети" за мерките за възстановяване на природата и пестицидите.

На локално ниво също има вълнения, които резонират силно, особено в предизборно време. Така например нидерландското правителство наскоро спря национална програма за намаляване на емисиите и за затваряне на ферми след сериозна кампания и натиск от секторни организации точно преди местните избори в страната.

Задачата да се спаси първоначалната амбиция на Зелената сделка може да се окаже по-трудна и след оттеглянето на нейния най-твърд защитник, вицепрезидента на Комисията Франс Тимерманс, който се впусна в холандската изборна надпревара.

Война и пари, пари и война

Отвъд умората от множеството нови правила основният проблем за фермерите е, че щадящите практики означават по-малко производство изобщо. Органичното земеделие например, макар че може да спести милиарди разходи за околната среда и климата, дава двойно по-малко продукция.

Друг фактор е, че субсидиите в ЕС реално намаляват. До момента годишният им размер беше около 55 млрд. евро, а тази година те няма да надминат 50 млрд. евро. Като цяло секторът в ЕС страда от притеснителна тенденция на свиване на броя на фермите - с повече от една трета от 2005 г. насам. Доходите остават постоянно ниски - около 20 хил. евро на човек годишно.

Войната в Украйна също разбърква силно продоволствените пазари. Макар някои производители за кратко да се възползваха от пиковите цени на борсите, като цяло по-скъпите храните свиват и без това малкия марж в сектора. Показателен е и конфликтът между източноевропейските фермери и ЕК за безмитния внос на зърно от Украйна, който потиска цените на суровините в региона. Петте държави, сред които и България, успяха да се наложат за временна забрана украинското зърно да остава на техните пазари.

ЕК се очаква тепърва да внася и своето предложение за закон за устойчиви хранителни системи през третото тримесечие на 2023 г. Първоначално рекламиран като всеобхватно законодателство на стратегията "От фермата до вилицата" сега зелените активисти се опасяват, че заради проблемите, свързани с войната, предложението може в крайна сметка да се съсредоточи повече върху продоволствената сигурност, отколкото върху декаробонизацията на сектора.

Така напредъкът в декарбонизацията на земеделието в ЕС явно няма да бъде толкова бърз, лесен и доброволен, колкото изглеждаше преди две-три години.