Новата система за търговия с емисии и въглеродното мито на ЕС са на крачка от одобрение

Колкото до морския транспорт, евродепутатите искат да покрият 100% от емисиите от вътрешноевропейски маршрути към 2024 г. и 50% от емисиите от извъневропейски маршрути от и към ЕС между 2024 и 2026 г. От 2027 г. емисиите от всички пътувания трябва да бъдат покрити 100% с възможни дерогации за страни извън ЕС, където покритието може да бъде намалено до 50% при определени условия.

Депутатите искат също така в схемата да бъдат включени емисии на парникови газове, различни от CO2, като метан, азотни оксиди, а 75% от приходите, генерирани от търг за морски квоти, ще бъдат вложени във фонд за океана, за да се подпомогне преходът към енергийно ефективен и устойчив на климата морски сектор в ЕС.

Парламентът също така иска да включи в СТЕ и изгарянето на битови отпадъци от 2026 г.

На 1 януари 2024 г. да бъде създадена отделна нова система за търговия с емисии за разпределение на горива за търговския автомобилен транспорт и сгради - една година по-рано от предложеното от комисията.

Новите цели ще допринесат до близо 23 млн. тона по-малко CO2 емисии в сравнение с предложението на Европейската комисия от 2021 г., смятат от законодателния орган на ЕС. Въпреки че целта е политически амбициозна, тя все още не отговаря на необходимите намаления в ЕС за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5°C, дори без да се вземат предвид съображенията за справедлив дял.

Фундаментална промяна за индустриалния сектор

Повечето промишлени сектори в рамките на СТЕ на ЕС все още отговарят на условията за безплатно разпределяне на квоти. Въз основа на референтни показатели за ефективно и следователно по-малко емисионно интензивно производство, различните промишлени съоръжения ще продължат да получават безплатни квоти. Системата обаче ще бъде преработена през 2026 г, а основата за безплатните квоти няма да бъде производствния процес, а продуктът. Това ще улесни по-доброто сравнение между отраслите.

Освен това промишлените компании трябва да разполагат с енергийни одити и да прилагат съответните мерки за декарбонизация. В противен случай обемите на безплатно разпределение на обекта ще бъдат намалени с 20%. По същия начин промишлените съоръжения, които са сред най-лошите 20% по отношение на въглеродния интензитет в даден сектор, трябва да разработят и приложат планове за декарбонизация, в противен случай безплатните им квоти ще бъдат намалени с 20%.

Най-голямата промяна обаче ще бъде постепенното премахване на безплатните квоти за индустриалните играчи като такива. От 2026 г. нататък броят на безплатните квоти, предадени на индустриите, ще намалява постепенно до 2034 г., когато индустриите трябва да набавят всичките си необходими квоти чрез механизма за търг или на пазара.

Всичко изброено до тук, повишава риска (известен като "изтичане на въглерод") някои енергоемки индустрии да увеличат производството си извън ЕС, в страни с по-малко строги политики в областта на климата. В тази връзка, предстои гласуването на т.нар. Механизма за коригиране на въглеродните граници (CBAM). Идеята е да има нов въглероден данък на внесените стоки в ЕС, който първоначално да обхваща пет промишлени сектора: желязо и стомана, цимент, торове, алуминий и производство на електроенергия.

В преходната фаза, считано от 2023 г., вносителите в тези сектори ще трябва да докладват внесените емисии на парникови газове на CO2, но няма да трябва да плащат финансовите корекции. След като механизмът окончателно влезе в сила, вносителите от ЕС ще се нуждаят от разрешение за тези продукти и от закупуване на въглеродни сертификати, съответстващи на цената на въглерода, която би била платена за производството на стоките в ЕС.

Приходите от CBAM ще се натрупват в европейския бюджет, а еквивалентна сума ще бъде предназначена за усилията за декарбонизация в най-слабо развитите страни. Средставата ще бъдат добавени към заложените цели в седемгодищния европейски бюджет - 30% от инвестициите (или около 550 млрд. евро) да се използват за зеления преход. Допълнителни фондове, като Фонда за иновации и Фонда за модернизация по СТЕ на ЕС, както и Фонда за социален климат, също ще допринесат за преминаването към по-екологични политики.

Непознаването и невъзможността да се възползват от всички тези финансови възможности обаче обърква и затормозаява бизнеса. По-специално тези в секторите на стоманата, цимента и химикалите сиимат сериозни опасения кога и в какви чисти технологии да инвестират, за да постигнат целта на ЕС за нетни нулеви емисии до 2050 г. CEMBUREAU (Европейска циментова асоциация) вече изрази разочарованието си от тези реформи реформи.

"И двата проекта на текста на Европейския парламент относно ETS и CBAM съдържат значителни подобрения по някои ключови въпроси като промишлените иновации, които са от съществено значение за подкрепата на нашия преход към въглеродна неутралност", коментира Коен Копенхол, главен изпълнителен директор на CEMBUREAU, но добавя, че наказани от тези решения ще бъдат по-бедните производители в трети страни.

В отворено писмо на главните изпълнителни директори на стоманодобивната промишленост на ЕС до Европейския парламент и държавите членки обясняват, че приетото от ЕП законодателство "подкопава капацитета ни да инвестираме в тези проекти и проваля прехода към зелено производство на стомана и в Европа". Те отбелязват, че ползите от промените във въглеродния данък трябва да бъдат доказани. По подобен спорен начин се оценява и планът за въвеждане на ценообразуване на въглеродните емисии за автомобилен транспорт и отопление.

"Ние сме на по-малко от 30 години от тази цел и като индустриален сектор ние дори не знаем кога нашият сектор трябва да бъде климатично неутрален, за да направи своя принос", каза Флори Гонсолин, директор за трансформация на климатичните промени в Cefic, група за химическата индустрия.

"Като се имат предвид дългите инвестиционни цикли в тази индустрия... ако нямаме регулаторна яснота относно допустимите решения, ще останем да се чудим "Какви са инструментите, които ни е позволено да използваме?", добави Гонсолин. "Ето защо ние отчаяно молим за пътна карта от Комисията", казва той.