ЕС настоява големи замърсители като САЩ, Китай и Индия да намалят по-бързо емисиите

Европейските потребители и промишлеността започват да се колебаят за разходите, свързани с необходимата екологична промяна в енергийната система

Законодателите се опасяват, че ответната реакция срещу "зеления" преход може да нарасне, тъй като промишлеността на ЕС е притисната от американските конкуренти с по-ниски цени на енергията и субсидии по Закона за намаляване на инфлацията.

Ния Раденкова

Законодателите се опасяват, че ответната реакция срещу "зеления" преход може да нарасне, тъй като промишлеността на ЕС е притисната от американските конкуренти с по-ниски цени на енергията и субсидии по Закона за намаляване на инфлацията. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Европейският съюз (ЕС) оказва натиск върху други големи замърсители да намалят по-бързо емисиите на парникови газове, тъй като е изправен пред вътрешна борба за собствените си цели в областта на климата. Високопоставени служители в Брюксел заявиха пред Financial Times, че искат големите икономики като Китай, Индия и САЩ да споделят тежестта, тъй като европейските потребители и промишлеността започват да се колебаят за разходите, свързани с необходимата екологична промяна в енергийната система. Най-големите замърсители в света днес са САЩ, Китай и Индия, следвани плътно от ЕС.

По данни на Европейската комисия делът на блока в световните емисии на парникови газове е намалял от 16.8% през 1990 г. до 7.3% през 2021 г. ЕС намали емисиите с около една трета главно поради понижение на дела на мръсните въглища в електроенергийния микс, докато делът на Китай и Индия нарасна с увеличаването на енергийните нужди.

Дискусии в ЕС

В ЕС има вътрешни дискусии относно целта за намаляване на глобалните емисии, поставена за 2040 г., като някои държави желаят съюзът да се стреми към по-голямо и бързо намаление на емисии, докато други опонират на предложението. Освен липсата на консенсус допълнително напрежение върху държавите членки оказват и растящите геополитически конфликти за климатичните политики и нарасналото притеснение от глобалното затопляне, породено от измененията във времето.

За да се постигне целта от Париж - глобалната температура да се покачи само с 1.5С над нивата преди индустриализацията - световните емисии на парников газ трябва да паднат с 43% до 2030 г. За момента светът продължава да върви към нарастване между 2.4 и 2.6 градуса по Целзий до 2100 г. според Природната програма на ООН.

След срещата в Брюксел на министри от държавите в групата Г-20, американският пратеник за климата Джон Кери възобнови разговорите с Китай. Събирането на дипломатите беше с цел да се установи дневният ред за Конференцията на ООН за измененията на климата [СОР28], която ще се проведе в Обединените арабски емирства този декември.

ЕС е поел ангажимента да преполови парниковите си емисии до 2030 г. и да достигне нетна нула до 2050 г., използвайки целта поставена за 2040 г. като ключов момент.

Европейските страни изготвят вариант на текст преди срещата в COP28, в който пише, че съюзът ще поеме отговорност да намали емисиите си от 55% до 57%, но документът може да претърпи промени преди срещата. Европейски дипломати от ЕС заявиха, че се водят "трудни дискусии" относно целта, като Полша и Румъния са сред страните от блока, които се противопоставят на увеличението.

Други са за по-бързи действия. Дженифър Морган, специален пратеник на Германия по въпросите на политиката в областта на климата, заяви, че целта не трябва да бъде "просто число - тя трябва да бъде двигател на модернизацията и устойчивостта на нашите компании и общности". Това мнение беше споделено от няколко министри на околната среда на ЕС, които обсъдиха напредъка по въпросите на изменението на климата в Испания миналата седмица.

"Ако накараме Китай да се ангажира с високи цели за намаляване на емисиите, това ще даде пространство на ЕС", каза един от служителите на ЕС.

Наскоро Брюксел предупреди, че без висока цел "ЕС ще бъде изложен на риска да не постигне вътрешната си цел за климата за 2050 г. и вероятно ще подкопае капацитета си да стимулира действията в областта на климата на международно равнище".