Илюзия ли е, че трилион новозасети дървета могат да спасят климата

Засаждането на дървета е по-сложно, отколкото звучи. Екосистемите трябва да бъдат възстановени, за да се избегне сривът на биоразнообразието, казват експертите, но "на правилната земя и по правилния начин". Множество проекти досега не са облагодетелствали местните хора, други са създали монокултурни търговски насаждения, които са неподходящ дом за дивата природа, а липсата на постоянна грижа означава, че много фиданки просто умират. Двадесет и четири от компаниите в 1t.org твърдят, че вече са засадили близо 300 милиона дървета, но само два проекта разкриват в документите си за обещания колко са оцелели, пише FT.

Нито една организация не проследява централно количеството земя, предназначена за каузата, и не е ясно до каква степен кампаниите за трилиони дървета се припокриват с често неясните ангажименти за залесяване в плановете на правителствата по Парижкото споразумение. Но миналата година Кейт Дули е калкулирала обещанията в площи и е установила, че те възлизат на засаждане и възстановяване на близо 1.2 млрд. ха - почти една десета от глобалната жизнена земя или около една четвърт от общата земеделска земя. Тя и други учени твърдят, че просто няма достатъчно място за изпълнение на амбициите - голяма част от тази земя се използва за селско стопанство и излага общностите на риск от разселване, ако бъде залесена. "Няма неизползвани, изоставени или големи участъци земя, които хората да не ползват", казва тя.

Стратегията на ирландското правителство например има за цел да залесява всяка година площ, по-голяма от британския град Лестър. Документът не казва ясно как това може да се направи, без да се засегне производството на храни, въпреки че министерството на земеделието казва, че повечето от 8000 ха годишно ще бъдат залесени от фермери, които доброволно засаждат дървета на земята си.

Има и критики за това, че усилията за залесяване се насочват към глобалния юг, където дърветата растат по-бързо и земята е по-евтина, а не в ширините с умерен климат. Някои документи класифицират над 96% от предполагаемата земеделска земя във Филипините и Екваториална Гвинея като основен приоритет за горско възстановяване - но какво ще стане с производството на храни в тези държави тогава? Много неправителствени организации имат стратегии, планове, документи и глобални карти, които уж посочват обширни площи, подходящи за залесяване. Но мнозина учени посочват, че те не са актуални и не отразявам местното развитие на земеделието.

Всъщност свиването на потреблението на животински продукти би освободило 1.55 милиарда хектара земеделска земя според проучване от 2018 г. Но засега малко правителства активно насърчават това, а ограничаването на глобалната местна диета засега се развива много, много бавно.

Дори пространството да беше безкрайно, засаждането на дърво и очакването то постоянно да съхранява въглерод е нереалистично, тъй като много от тях ще бъдат отсечени след 20 или 30 години, казват учени пред FT. Голяма част от дървесната маса има тази съдба и се превръща в различни продукти - а въглеродът в тях се връща в атмосферата, когато се депонират или изгарят. Сметките сочат, че почти половината земя, обещана за "възстановяване", е предназначена за търговски насаждения. Много държавни планове по Парижкото споразумение, включително тези на Обединеното кралство и Ирландия, също включват насаждения за дървен материал.

Друг проблем е, че много фиданки не оцеляват. Скорошно проучване установява, че почти половината от насажденията в 170 азиатски проекта за повторно залесяване са неуспешни в рамките на пет години. Почти всички ангажименти на 1t.org споменават мониторинг на фиданките, но много от тях не предлагат методи или срокове, пише FT.

За дърветата, които достигат зрялост пък, експертите казват, че политическите и бизнес лидерите преувеличават способността им да абсорбират днешните и утрешните обилни емисии.

IPCC - междуправителственият панел по изменение на климата на ООН, препоръчва базирани на природата решения за премахване на съществуващия въглероден диоксид от атмосферата, но редом с масивни съкращения на глобалните емисии. А те не спадат от 2015 г насам. Ако тази тенденция продължи, глобалното затопляне вероятно ще достигне 1.5 C за по-малко от десетилетие, докато на новозасадените дървета са нужни няколко десетилетия, за да започнат да премахват значително количество въглерод от атмосферата. И то ако оцелеят - ако не бъдат отсечени за индустриални цели или унищожени от пожари и суши, предизвикани от изменението на климата.