Атаката на "Хамас" засега трудно ще доведе до нова петролна криза

Пазарът не е в същата ситуация като 1973 г., но все още може да стане лошо

Капитал

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

В навечерието на 50-годишнината от първата световна петролна криза е лесно да се правят паралели между октомври 2023 и октомври 1973 г. - изненадваща атака срещу Израел и покачване на цените на петрола. Но приликата свършва дотук.

Световната икономика не е напът да претърпи още едно арабско петролно ембарго, което би утроило цената на барел суров петрол. И все пак би било грешка да се омаловажи вероятността светът да бъде изправен пред по-високи и по-дълготрайни цени на петрола, пише в анализ колумнистът на Bloomberg Хавиер Блас, който следи енергетиката и суровините. Той е съавтор на популярната книга "Светът за продан: Парите, властта и търговците, които разменят ресурсите на Земята" (The World for Sale: Money, Power and the Traders Who Barter the Earth's Resources).

Ситуацията е променлива и за петролния пазар всичко зависи от това как Израел ще отговори на атаката на "Хамас" и на Иран, който обикновено дърпа конците на палестинската групировка. Авторът прави няколко предварителни заключения:

Атаката срещу Израел размества пластовете в Близкия изток

1. Кризата не е повторение на кризата от октомври 1973 г. Арабските страни не нападат заедно Израел. Египет, Йордания, Сирия, Саудитска Арабия и останалата част от арабския свят наблюдават събитията отстрани, а не ги формират.

2. Петролният пазар сега не притежава нито една от характеристиките на този преди октомври 1973 г. Тогава търсенето на петрол беше рязко нараснало, а светът беше изчерпал целия си свободен производствен капацитет. Днес ръстът на потреблението е умерен и вероятно ще се забави още повече, тъй като електромобилите стават реалност. Освен това Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства разполагат със значителен свободен капацитет, който използват, за да ограничат цените - ако решат да го направят.

3. Колкото и да е важно, днес страните от ОПЕК не се опитват да повишат цените с повече от няколко долара. Рияд би се задоволил с повишение на цените на петрола с още 10 - 20% до малко над 100 долара за барел от 85 долара в момента, вместо да ги покачи с повече от 100% до 200 долара за барел. Непосредствено преди петролното ембарго през октомври 1973 г. страните от ОПЕК едностранно повишиха официалните цени на петрола с около 70%. Въпреки че ембаргото е най-ярко запомненият елемент от кризата, повишаването на цените е също толкова важно.

4. Последиците от атаката в Израел могат да окажат влияние върху петролните пазари през 2023 и 2024 г. Най-непосредственото въздействие може да настъпи, ако Израел заключи, че "Хамас" е действала по указания на Техеран. При този сценарий цените на петрола могат да се повишат значително. През 2019 г. Иран демонстрира чрез йеменски "пълномощници", че е в състояние да срине значителна част от капацитета за производство на петрол на Саудитска Арабия. Той би могъл да направи същото като ответна мярка, ако се окаже под израелска или американска атака.

5. Дори Израел да не отговори веднага на Иран, последиците вероятно ще се отразят на иранското производство на петрол. От края на 2022 г. насам Вашингтон си затваря очите за рязко нарастващия износ на ирански петрол, заобикаляйки американските санкции. Приоритет във Вашингтон беше неформалното разведряване на отношенията с Техеран. В резултат на това добивът на ирански петрол нарасна с близо 700 хил. барела дневно през тази година - вторият по големина източник на допълнителни доставки през 2023 г., отстъпвайки единствено на американските шисти. Сега Белият дом вероятно ще приложи санкциите. Това може да бъде достатъчно, за да се повишат цените на петрола до 100 долара за барел, а евентуално и над тази граница.

Цените на петрола скочиха след атаката на "Хамас" срещу Израел

6. Русия ще се възползва от всяка петролна криза в Близкия изток. Ако Вашингтон наложи санкции срещу Иран, това би могло да създаде пространство, в което санкционираният руски петрол да спечели пазарен дял и да постигне по-високи цени. Една от причините, поради които Белият дом си затваря очите за износа на ирански петрол, е, че това вреди на Русия. От своя страна Венецуела също би могла да извлече ползи, като Белият дом облекчи санкциите, за да намали пазарния натиск.

7. Дипломатическото споразумение между Саудитска Арабия и Израел, което мнозина бяха предвидили да бъде постигнато в началото или средата на 2024 г., вероятно ще стане жертва на ситуацията. Дори и Рияд вероятно да е бесен на "Хамас", трудно може да си представим как престолонаследникът принц Мохамед бин Салман ще успее да продаде сделката в страната. Това от своя страна премахва възможността Саудитска Арабия да изпомпва повече петрол, за да подпомогне приемането на сделката във Вашингтон. Другата жертва на войната между "Хамас" и Израел е саудитско-иранското сближаване, което само по себе си беше друг негативен елемент за петрола.

8. И накрая, ключова разлика от 1973 г., Вашингтон може да използва стратегическия си петролен резерв, за да ограничи въздействието върху цените на бензина - и върху рейтинга на президента Джо Байдън. Ако цените на петрола се повишат поради напрежението в Близкия изток, Белият дом със сигурност ще използва стратегическия си петролен резерв. Въпреки че е на най-ниското си ниво от 40 години насам, резервът все още разполага с достатъчно петрол, за да се справи с друга криза.

Авторът е колумнистът на Bloomberg Хавиер Блас