🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Близкия изток: Отвъд Газа

Новият баланс на силите в региона

След дълъг период на относителна тишина, най-старият близкоизточен конфликт се завърна и доведе целия регион на ръба на по-широкообхватно насилие
След дълъг период на относителна тишина, най-старият близкоизточен конфликт се завърна и доведе целия регион на ръба на по-широкообхватно насилие
След дълъг период на относителна тишина, най-старият близкоизточен конфликт се завърна и доведе целия регион на ръба на по-широкообхватно насилие    ©  Reuters
След дълъг период на относителна тишина, най-старият близкоизточен конфликт се завърна и доведе целия регион на ръба на по-широкообхватно насилие    ©  Reuters

Със започването си 2023 г. трябваше да бъде година на регионална деескалация в Близкия изток. Саудитска Арабия се съгласи на разведряване с Иран през март; също така говори със САЩ за сделка, която да нормализира връзките на Рияд с Израел. Гражданските войни в Либия, Сирия и Йемен стигнаха до безизходно положение. Проспериращи и стабилни, страните от Персийския залив бяха новият център на силата в един регион, изтощен от конфликти - и те искаха всички да се успокоят и да се фокусират върху икономическия растеж.

Но дотук с тази идея. Месец след саудитско-иранската сделка Судан потъна в страховита гражданска война. След това се случи ужасяващото клане в Израел на 7 октомври, извършено от "Хамас", последвано от дълга и продължаваща израелска война в Газа. След дълъг период на относителна тишина, най-старият близкоизточен конфликт се завърна и доведе целия регион на ръба на по-широкообхватно насилие.

Последиците от войната в Газа ще определят каква ще бъде 2024 г. Някои от тях изглеждат противоречащи си. От една страна, крехкото разведряване между Иран и Саудитска Арабия ще продължи. Събитията през октомври напомниха за способностите на Иран - неговите проксита изстреляха ракети срещу Израел от Газа, Ливан и дори далечния Йемен, докато други милиции атакуваха американски бази в Сирия и Ирак. Страните от Персийския залив реагираха със страх - те не искат да станат обект на удари, както се случи със саудитските петролни полета през 2019 г. И ще се стремят да запазят мира с Иран, макар че той ще бъде неискрен. Разговорите за големи инвестиции от държавите от Персийския залив в Иран ще останат само разговори.

В същото време усилията за израелско-саудитско нормализиране на отношенията бяха забавени, но не и напълно изоставени. Мохамед бин Салман, саудитският престолонаследник и де факто ръководител на страната, има както икономически интерес, така и интерес в сферата на сигурността да постигне сделка с Израел. Преговорите ще продължат, но ще бъдат по-тихи и по-сложни от преди. Саудитците ще искат повече отстъпки по отношение на палестинците от Израел. Ще има много за предоговаряне, а в една изборна година за САЩ времето не е особено подходящо за това. Малко вероятно е разговорите да завършат през 2024 г.

САЩ може и да искат да са приключили с Близкия изток, но Близкият изток не е приключил със САЩ.

Извън Персийския залив много арабски държави ще бъдат нервни с началото на новата година. Египет е пример. Страната сега има две активни войни на границите си (в Газа и в Судан) и една замразена, но нерешена (в Либия). Тя също така трябва да изплати 29 млрд. долара външен дълг през 2024 г. - сума, която е равна на 85% от нейните чуждестранни резерви. Крал Абдула в Йордания се притеснява, че дълъг конфликт в Светите земи ще предизвика безредици сред неговата голяма палестинска общност, която вече е ядосана заради стагниращата икономика.

Тези режими ще бъдат фокусирани върху оцеляването си. Те ще опитат да превърнат кризата в Газа във възможност. Например Египет може да поиска финансова помощ като компенсация за ролята си в осигуряването на хуманитарна помощ за анклава.

С години арабските страни говореха за нов баланс на силите в региона. САЩ изглеждаха дистанцирани, докато Русия и Китай опитваха да акумулират както твърда, така и мека сила из Близкия изток. Атаката на 7 октомври донесе най-голямата криза в региона от десетилетия. В резултат САЩ изпратиха два самолетоносача, множество противоракетни батареи и войски, докато американският държавен секретар се зае с трескави дипломатически совалки. Русия изглежда, че се задоволява с критикуването на това, което смята за западно двуличие, а Китай изглежда объркан и незаинтересован.

САЩ може и да искат да са приключили с Близкия изток, но Близкият изток не е приключил със САЩ. Страната ще има възможност да консолидира ролята си на регионална сила. Преди войната в Газа тя обсъждаше пакт за взаимна сигурност със Саудитска Арабия. Това сега може да изглежда по-малко атрактивно за лидерите във Вашингтон. Саудитците опитват да не се замесват в никой евентуален регионален конфликт, което подсказва, че един отбранителен договор едва ли би бил взаимен. Това също ще трябва да бъде предоговаряно наново, но президентът Джо Байдън ще разполага с малко време да го направи.

Страните в Персийския залив не са грешали, когато са мислили, че икономиката е належащ въпрос за Близкия изток. Грешали са обаче, като са смятали, че регионалните замразени конфликти ще останат замразени. С малко повече късмет идващата година ще донесе нови усилия за разрешаването им, започвайки с безкрайната вражда между израелците и палестинците.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все още няма коментари
Нов коментар