🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Какво следва за палестинците

Три фактора ще определят как ще изглеждат палестинските територии

САЩ и Израел се надяват страните от Персийския залив да се намесят с пари за възстановяването и може би с войски за международна мироопазваща мисия
САЩ и Израел се надяват страните от Персийския залив да се намесят с пари за възстановяването и може би с войски за международна мироопазваща мисия
САЩ и Израел се надяват страните от Персийския залив да се намесят с пари за възстановяването и може би с войски за международна мироопазваща мисия    ©  Reuters
САЩ и Израел се надяват страните от Персийския залив да се намесят с пари за възстановяването и може би с войски за международна мироопазваща мисия    ©  Reuters

В продължение на повече от десетилетие животът в палестинските територии бе болезнено статичен. Окупираният Западен бряг бе управляван от корумпираните националисти от "Фатах", а блокираната Газа бе контролирана от корумпираните ислямисти от "Хамас". Жителите на Западния бряг бяха подложени на ежедневни посегателства заради окупацията. Населението в Газа претърпяваше епизодични кратки войни и по-дълги периоди, в които животът бе спокоен, но нещастен. Нямаше напредък по отношение на т.нар. споразумение, основаващо се на съществуването на две държави, нито пък спрямо помиряването на двете охладнели палестински фракции.

Всичко се промени през 2023 г. Дори преди 7 октомври това бе най-смъртоносната година, откакто се води статистика, за палестинците на Западния бряг. И тогава в една тиха есенна сутрин милициите на "Хамас" пресякоха границата към Израел и убиха над 1400 души, повечето цивилни. Израел незабавно обяви война. Хиляди въздушни удари, а по-късно и наземна инвазия разрушиха Газа и доведоха до повече палестински жертви в сравнение с всяка друга война след 1948 г.

Настъпващата година ще промени живота на палестинците по начин, който не е виждан от 2007 г. насам, когато "Хамас" завзе контрола над Газа. Как ще се развие ситуацията е невъзможно да се предвиди, но три важни фактора ще оформят до голяма степен изхода.

Първият е кога и при какви условия Израел ще прекрати своята война в Газа. Армията казва, че ще спре, когато свали "Хамас" от власт. Тя със сигурност ще се надява да убие лидерите на групировката. Но "Хамас" разполага с десетки хиляди бойци и дори с още повече поддръжници. Израел може да се окаже блокиран в дълга партизанска война, а жителите на Газа задълго да бъдат далеч от домовете си.

Вторият фактор е какво ще последва войната. САЩ и Израел се надяват страните от Персийския залив да се намесят с пари за възстановяването и може би с войски за международна мироопазваща мисия. Те вероятно ще направят първото, но за второто ще е по-трудно да бъдат убедени. От своя страна арабските лидери ще настояват управляваната от "Фатах" Палестинска автономия, която контролира части от Западния бряг, да се върне да ръководи Газа.

Това е най-добрият сценарий. Но Палестинската автономия може да не иска да се завърне в Газа с помощта на израелските танкове. И дори да го направи, може да се окаже, че не може да управлява територията (тя вече загуби контрола над части от Западния бряг). Това ще остави Израел отговорен за сигурността и за основните услуги, вероятно с помощта на стъкмено правителство от местни известни фигури. Вместо да обедини отново палестинците, войната може да заздрави тяхното разделение.

Всичко това насочва към третия въпрос - съдбата на Палестинската автономия и на нейния лидер Махмуд Абас. Половината от палестинците искат Палестинската автономия да бъде разпусната, тъй като я смятат за безнадеждно корумпирана, а 80% настояват Абас, който скоро ще започне двадесетата година от четиригодишния си мандат, да подаде оставка. Малко вероятно е той да се вслуша, а освен това липсва ясен наследник. Различни апаратчици се надяват да го сменят, като например Маджед Фарадж, оглавяващ разузнавателните служби на Палестинската автономия, и Джибрил Раджуб, бивш шеф по сигурността, но нито един от двамата не е популярен.

Оптимистите са надяват, че може да се появи и нещо добро от просмуканата с кръв 2023 г. - че Палестинската автономия (пълна с проблеми и корумпирана, но много по-умерена от "Хамас") може да излезе от цялата ситуация подсилена, а един шокиран Израел може да се върне към мирните преговори. Но напоследък оптимизмът не е в изобилие.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2
    • + 1

    Много е елементарен тоя The Economist, бе!
    Видимо розовата пропаганда е настроила сензора на западния хамстер единствено на тема корупция, като най-голямата от всички възможни злини. Затова и примерът е: корумпетата от Фатах сомандват Западния бряг, а корумпетата от Хамас - сектора Газа. В този ред на мисли не е излишно в същия стил да се добави, че корумпето Нетаняху еправлява земите помежду им! Да припомням ли, че Върховният съд на Израел от близо 10 г. търкаля 3 дела за корупция и злоупотреба с власт срещу Биби? И които никога не приключват, защото той е все министър-председател и има механизми да бави решенията.

    Докато западният хамстер е страхуван от розовите западни медии с корупция и пр. страхотии, той е лишен от сетивата за вече сигурно четвърт милион избитите от евреите в Газа мирни жени и деца.

    Ч Е Т В Ъ Р Т М И Л И О Н убити мирни жители малко ли са, за да привлекат вниманието на кастрирания от мислене западен хамстер?

    Не е за подценяване, че местната розова пропаганда също вдига крак да опикае темата по същия начин и на местна почва.

    Та: кое е по-тревожно: корумпирано место самоуправление (не става въпрос за София, а за Газа!) или 125 000 трупа на мирни граждани?

    Нередност?
  • 2
    xyha avatar :-|
    xyha

    "Р. Ханина каза: Неевреин, който удари евреин заслужава смърт, защото е писано: и като се огледа и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка. Р. Ханина каза също: Този който удари израелтянин по челюстта, все едно е нападнал Божието Присъствие, тъй като е писано: Да удариш човек (израелтянин) е все едно да удариш Бога." (Sanhedrin 58b, осми абзац [7]);

    Нередност?
Нов коментар