Европа на нулева скорост

• Инфлацията в еврозоната падна до най-ниското си ниво от две години насам

Намирането на начини за стимулиране на отслабващата икономика на ЕС и спадащата конкурентоспособност в световен мащаб се превърна в най-неотложната задача на Брюксел, тъй като растежът остава слаб въпреки програмата за стимулиране на стойност 800 млрд. евро, която се реализира в целия блок след пандемията от ковид.

Има различни прочити какво предизвика инфлационния шок и съответно доколко дълбоко той се е вкопал. Със сигурност влияние имаха излетите трилиони в лицето на неизвестността на пандемията, а после и съживяването на икономиката след ковид-19, които развихриха това, което икономистите наричат съвкупно търсене. Но също така голяма роля имаше и по линия на предлагането - прекъснатите вериги на доставка, а после и оркестрирания от Русия енергиен шок и последвалата го война. По-бързото оттегляне на инфлацията в еврозоната (за година от двуцифрени нива тя се сви до едва 2.4% към ноември 2023 г.) като че ли дава усещане, че водещи са били последните фактори и нещата може да се нормализират по-бързо. До известна степен обаче това е измамно, тъй като в голяма част понижението се движи от спада на енергийните цени - ако те се изключат, инфлацията е 4.3%, а ако се гледат само хранителните стоки, е 6.9%.

А това прави шансовете за бързо възстановяване на растежа малки. Още повече че бързото и значително увеличение на лихвените проценти все още не се е усетило изцяло от потребителите и предприятията, тъй като много от тях са се финансирали с по-дългосрочни заеми с ниски лихви.

"Прогнозите на комисията все още попадат в категорията "небивал оптимизъм", казва пред Financial Times Карстен Бржески, икономист в нидерландската банка ING. Той заяви, че растежът в еврозоната се очаква да достигне едва 0.2% през тази година година, когато "все още ще наблюдаваме отрицателното въздействие на по-високите лихви върху растежа". Комисията прогнозира, че през миналата година икономиките на 10 държави от ЕС - включително Германия - са се свили. Всички те, с изключение на Швеция, се очаква да нараснат през 2024 г. Мрачните перспективи пред региона се подчертават и от други данни, според които износът от еврозоната и промишленото производство в блока са продължили да се понижават към края на септември.

"Където и да погледнем в частния сектор, в момента виждаме слабост", каза Клаус Вистесен, икономист в консултантската компания Pantheon Macroeconomics. Според него основната изненада е все още слабият ръст на потребителските разходи, въпреки че инфлацията намалява.

Марио Драги, бившият италиански премиер и президент на Европейската централна банка, заяви в края на миналата година, че "почти сигурно е, че до края на годината Европа ще изпадне в рецесия".

Как се справяме с инфлацията

Големият бич за развитите икономики - инфлацията, на пръв поглед изглежда, че е овладяна и вече е близо до целта на ЕЦБ от 2%. На последното си заседание Федералният резерв на САЩ изпрати сигнали, че тази година ще започне да понижава лихвите. Пазарите вече оценяват поне три сваляния на ЕЦБ до юни и общо около шест до октомври, за да се понижи основният лихвен процент до около 2.5%.

"Последните данни за инфлацията направиха по-нататъшното увеличение на лихвения процент по-скоро малко вероятно", призна наскоро Изабел Шнабел, член на борда на директорите на ЕЦБ.

В същото време обаче нямаше никакви намеци за понижения от страна на ЕЦБ, а икономистите очакват по-малко понижение на лихвите от пазарите. Нещо повече - след като през декември на второ поредно заседание ЕЦБ запази основния си лихвен процент по депозитите на най-високото досега равнище от 4%, централните банкери повториха решимостта си да поддържат разходите по заемите на "достатъчно рестриктивни равнища толкова дълго, колкото е необходимо". Те признаха, че през последните месеци инфлацията е "отслабнала още повече", но заявиха, че в близко бъдеще вероятно ще се повиши.

• Кога България ще приеме еврото и какво я забавя

Главният изпълнителен директор на швейцарския банков гигант UBS Серджо Ермоти не е убеден, че централните банки са овладели инфлацията. "Едно от нещата, които научих, е, че човек не трябва да се опитва да прави прогнози за следващите месеци - това е почти невъзможно. Въпреки това на този етап все още не съм убеден, че инфлацията наистина е под контрол", коментира Ермоти в края на миналата година пред швейцарския вестник Le Matin Dimanche. Той определя тенденцията като благоприятна, но е важно дали ще продължи. Ако инфлацията се доближи до целите за 2% във всички големи икономики, политиките на централните банки могат да се разхлабят малко, предвиди Ермоти.

Причини за безпокойство

Тъй като европейската икономика отслабва бързо, централните банкери рискуват да реагират бавно. Има две причини за безпокойство - състоянието на икономиката и ръстът на заплатите.

Европейската икономика се бори със слабото международно търсене, включително от Китай, и високите цени на енергията. Последните проучвания сочат, че и производството, и услугите леко се свиват. Бумът на потреблението в някои части на Европа вече отслабва, което не е учудващо, тъй като покачващите се лихви го удрят по няколко линии. По скъпите и недостъпни потребителски кредити са най-пряката, но също така покачващите се месечни вноски по ипотечните заеми намаляват разполагаемия доход на домакинствата.

Намаляването на пазарните лихвени проценти би трябвало да спомогне за облекчаване на финансовите условия както за потребителите, така и за инвеститорите, така че работата на ЕЦБ изглежда лесна...

Има обаче уловка. Както посочва пред The Economist Давиде Онелия от изследователската компания TS Lombard, тези по-ниски пазарни лихвени проценти отразяват най-вече спадащата инфлация и следователно не водят до по-ниски реални лихвени проценти. В резултат на това е малко вероятно те да допринесат толкова много за стимулиране на търсенето. А пред ЕЦБ, която вече веднъж изпусна контрола, стои и репутационният проблем - да започне да отхлабва политиката си твърде рано и така да събуди отново инфлацията, която да я принуди отново да затяга.

• ЕК: Под 30% от мерките за облекчаване на енергийната криза в еврозоната са правилно насочени

Ръстът на заплатите също е важен фактор. Първоначално по-високата инфлация се дължеше на повишаването на цените на енергията и на затрудненията във веригите за доставки, които повишиха цените на стоките. Заплатите бяха индексирани с неголямо закъснение, а в държави с по затегнат пазар на труда и липса на кадри (като България) и по-бързо и ударно. Общо за еврозоната покачването им достигна нива около 5%.

Ако този ръст на заплатите продължи, той може да даде нов тласък на инфлацията през 2024 г. и това е големият страх на ЕЦБ. Въпреки това има признаци, че увеличението на заплатите вече е започнало да намалява. Платформата за наемане на персонал Indeed следи обявите за работа. Тя установява, че ръстът на заплатите в обявите се е забавил, което предполага, че заплатите скоро ще го последват. Освен това ръстът на заплатите невинаги води до инфлация. Корпоративните печалби, които нараснаха през 2022 г., когато търсенето беше високо, а заплатите - ниски, може да понесат удар. Има някои индикации, че маржовете се свиват.

Друг аргумент централните банкери да се задействат е, че промените в лихвените проценти се отразяват на икономиката със значително закъснение. Пълният ефект от промените в лихвените проценти обикновено се усеща след няколко тримесечия, а понякога и над година, което означава, че много от повишенията на лихвените проценти на ЕЦБ все още не са се отразили. Тази динамика има и обратна страна - дори намаляване на лихвените проценти през следващите няколко месеца няма да се усети в икономиката до края на 2024 г.

Данните за инфлацията през януари могат да бъдат колебливи отчасти поради постепенното прекратяване на въведените по време на енергийната криза правителствени схеми за подпомагане. Ако нарастването на цените отново се ускори, ЕЦБ вероятно ще стане още по-предпазлива. Ето защо икономистите не очакват намаляване на лихвените проценти преди юни, много по-късно, отколкото предполагат участниците на пазарите.