Фермерите искат да продължават да управляват Европа

• ЕК удължава безмитния внос от Украйна, но предлага и отстъпки за фермерите в ЕС

Във Франция те блокираха големи участъци от магистрали, създавайки криза за новия премиер Габриел Атал. Той пътува до ферма в югозападната част на страната, за да предложи поредица от мерки в опит да ги успокои. Някои от техните опасения, като разрастващата се бюрокрация, имат национален характер; други посочват по-широки проблеми, включително нарастващата цена на дизела за селскостопански цели, забавено плащане на субсидии от ЕС или конкуренция от евтин внос. Фермерите казват, че това е битка за оцеляване и няма да спрат сега.

Протестите обхванаха голяма част от Германия, въпреки че там имат предимно национален характер. Фермерите са ядосани от постепенното премахване на данъчните облекчения върху дизела за селскостопански продукти, което според тях ще ги доведе до фалит.

В България желанията предимно са по-големи финансови компенсации, но в списъка с исканията са и регулиране на ренти и отпадане на някои зелени изисквания.

Не може да се отрече, че животът на европейския фермер става по-труден - седнали върху паркираните трактори в Брюксел, те обясняваха, че всеки чек за субсидиите е придружен от куп формуляри, които трябва да се попълнят. Зелените правила, които ЕС се опитва да въведе, засягат приходите на производителите независимо дали изискват част от земята да не се обработва, или определят размерите на местата за отглеждане на животни.

В същото време ЕК договаря търговски споразумения, които позволяват внос на храни от далечни страни с по-малко екологични изисквания - отворените безмитни коридори за Украйна, както и преговорите с южноамериканския съюз МЕРКОСУР. А разходите за енергия и торове остават високи в резултат на войната на Русия в Украйна, чиито огромни ферми вече могат да продават евтино зърно и други храни в ЕС без мита.

Общата селскостопанска политика (ОСП) обаче не прави много, за да промени положението. Днес най-старата обща политика на ЕС се превръща в големия проблем на политическата структура на ЕС. На практика ОСП е странна форма на преразпределение. Около 20% от фермите получават 80% от парите, като агрогигантите са едни от големите печеливши, обръща внимание The Economist (в България това изкривяване е още по-голямо). Обикновено страните обещават да регулират изкривяването, но това така и не се случва и земеделските стопани остават все така влиятелни.

Начинът, по който ЕС разработва селскостопанската политика, помага на земеделските производители да запазят огромната си власт. Процесът прилича на пазар, на който всичко се продава на правилната цена. Длъжностните лица от страните се пазарят помежду си, отстъпвайки по една тема, за да получат това, което искат, по друга. Като система тя е непрозрачна, но работи. Освен това земеделието е изолирано от другите теми на договорките при съставянето на бюджета на ЕК. Резултатът - правителствата се опитват да приберат колкото се може повече пари, вместо да се питат дали изобщо трябва да ги има.

Брюксел е виновен

Селскостопанският сектор винаги е гледал с подозрение на "зелените" мерки на ЕС в земеделието, които целят да направят сектора и ОСП по-устойчиви. Над 70% от средствата отиват за директни плащания на фермерите като предпазна мрежа.

Повече от 70% средствата отиват за директни плащания на фермерите като предпазна мрежа. Източник: Reuters

Сега новите "зелени" изисквания включват задължение за отделяне на най-малко 4% от обработваемата земя за необработваеми цели ( т.е. да не се засява), има и изискване за сеитбообръщение и намаляване на използването на торове с най-малко 20%. Много фермери твърдят, че тези мерки ще направят европейския селскостопански сектор по-малко конкурентен спрямо вноса. Те също така се притесняват, че инфлацията драстично е намалила стойността на техните директни плащания. "Фермерите трябва да направят много повече с по-малко подкрепа", казва Люк Верне от базирания в Брюксел мозъчен тръст Farm Europe пред BBC. И добавя: "Те вече не виждат как могат да се справят."

• Нова вълна фермерски протести назрява и в България

Технократите в Брюксел с удоволствие биха намалили субсидиите за земеделие, но европейските политици няма да им го позволят. Селското стопанство генерира едва 1.4% от европейския БВП, но има огромно влияние.

Доскоро политиката на ЕС в областта на климата се размиваше, когато ставаше въпрос за селското стопанство, въпреки че емисиите му съперничат на много по-сериозни индустрии. Земеделските стопани вече не могат да отхвърлят тази загриженост, но водят сериозна борба срещу всяка промяна в тази посока.

Популярни = отстъпки

Вълната от протести в Европа отново направи фермерите почти толкова популярни, колкото и политиците. Така отстъпките идват бързо. Планираните увеличения на данъците върху горивата за земеделските производители бяха отложени във Франция и забавени в Германия. Търговското споразумение на ЕС с Южна Америка беше спряно, въпреки че се водеха... две десетилетия преговори. Отказват се отстъпки за Украйна, които особено дразнят земеделските производители в съседни страни като Полша и Румъния, въпреки че лидерите на ЕС одобриха финансова помощ от 50 млрд. евро за поддържане на икономиката на страната.

Експертите обръщат внимание на това, че проблемите в европейското земеделие са типичен пример за все по-намаляващата значимост на континента. Селското стопанство е оставено на заден план в сравнение с други сектори, така както по-широката европейска икономика е изпреварена от геополитическите си конкуренти.

От 1995 г. насам делът на ЕС в световния БВП е спаднал с над една трета, а делът на селското стопанство в икономиката на ЕС също е намалял с подобна стойност. Секторът осигурява само 1.4% от БВП на ЕС за 2022 г. (215.5 млрд. евро, или колкото икономиката на Гърция за същата година), което е по-малко от складовите услуги, необходими за транспортирането на пратките на Amazon. Подобно на Европа, където почти няма технологични гиганти, в европейското земеделие също все още преобладават семейни предприятия, които нямат достатъчно мащаб и не успяват да са конкурентоспособни. Почти две трети от стопанствата са по-малки от 5 ха, анализира ситуацията The Economist.

Политиците се страхуват от смели действия, защото т.нар. аграрен популизъм е показал своя потенциал по време на избори. През март миналата година нова фермерска партия в Нидерландия спечели регионалните избори с 19% от гласовете в страна, в която само 2.5% от работната сила се занимава със земеделие. Крайнодесните политици виждат възможност да съберат подкрепа преди европейските избори през юни. Дори центристки настроените политици говорят за необходимостта от смекчаване на изискванията на Зелената сделка, чрез която Европа се надява да намали въглеродните емисии.

Това означава, че привилегиите за фермерите трудно ще бъдат ограничени, макар че все повече земеделски продукти извън ЕС намират място на масата ни.