ЕК удължава безмитния внос от Украйна, но предлага и отстъпки за фермерите в ЕС

Така ЕК реално опитва да угоди и на двете страни: да осигури коридори през Европа за украинското зърно и други хранителни продукти, тъй като този експорт е важно приходно перо, с което Киев финансира войната с Русия; и в същото време да опита да тушира с отстъпки прерасналото в масови протести напрежение сред фермерите.

Конкуренцията от евтиното украинско зърно е един от големите проблеми на земеделците специално в Източна Европа, а общ за всички е спадът на доходите в последната година заради ниските борсови цени на основни продукти и все повечето "зелени" изисквания на Брюксел към фермерите, които правят сектора по-устойчив и щадящ природата, но намаляват и оскъпяват продукцията.

За какво (не) отстъпи Брюксел

Предложението на Европейската комисия за удължаване с една година на вноса от Украйна бе очаквано и е обосновано като "подкрепа за Украйна, толкова колкото е необходимо". Според източници в Брюксел първоначално отстъпки за определени производители не са били замисляни, но заради масовите фермерски протести се е наложило все пак да бъдат включени.

Така комисията предлага, ако вносът на пилешко, яйца и захар от Украйна надмине средното ниво на внос за 2022 и 2023 г., да има възможност за налагане на квоти. Митата за Молдова също ще бъдат суспендирани. Комисарят по земеделието на ЕС се противопоставя на тази мярка и поиска като базова година да се счита тази преди войната, тъй като нивата на вноса от 2022 и 2023 г. вече са завишени заради войната. Решението предстои да бъде гласувано от държавите членки, преди да влезе в сила.

Това е трето удължение на безмитния внос, който е в сила от юни 2022 г. и беше въведен, за да позволи на Украйна да получава сигурни приходи от земеделски износ, след като пристанищата й в Черно море бяха блокирани и минирани от руския флот. Мярката обаче доведе до сериозен натиск над пазарите в страни като Полша, Унгария, Словакия, България и Румъния, които първи приемат огромни количества украинска пшеница, слънчоглед и царевица. Това създаде проблеми на местните производители да пласират собствената си продукция, която е и по-скъпа. Наскоро петте държави поискаха нова забрана за този внос, след като имаше временна такава между май и септември 2023 г., но засега еврокомисията още не е отговорила.

Допълнително, изпълнителният орган за ЕС отново ще позволи да фермерите, произвеждащи високо емисионни култури, да не прилагат изцяло изискванията по Европейския зелен пакт за още една година. Те ще имат право да заделят по-малко земя за угар или други непроизводителни цели. Сега от производителите се изисква да заделят между 4% и 7% от своята обработваема земя за такива непроизводствени цели.

Това бе и едно от исканията на протестиращите фермери.

Масови фермерски протести

Протестите на земеделци в Европа избухваха периодично на различни места във Франция и Германия още в края на миналата година, но сега стават все по-масови. Основните посочвани проблеми са ниските изкупни цени на продукцията, увеличаващите се производствени разходи и множащите се екологични политики на ЕС, както и нелоялната конкуренция от евтин внос - от една страна, са безмитните коридори за украинско зърно и храни, което е проблемен фактор най-вече в Източна Европа, а от друга, са и подновените преговори на ЕК за сключване на търговското споразумение с южноамериканския съюз МЕРКОСУР (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай).

След като в началото на годината Германия и Полша бяха горещите точки, в последните две седмици центърът на демонстрациите се измести отново във Франция. Фермерите засилиха натиска си върху правителството, като блокираха магистрали с тракторите си близо до Париж и подпалиха бали сено, затваряйки частично достъпа до летището в Тулуза тази седмица. Пред местни медии техни представители казват, че ако трябва ще стоят там и месец и че са "решени да стигнем до края".

Заради протестите Франция направи крачка назад и сега оказва натиск върху ЕK да прекрати преговорите с МЕРКОСУР. Опасенията са, че споразумението ще намали значително или ще доведе до цялостното отпадане на вносните мита, което ще постави в конкурентна позиция европейското производство спрямо вноса от Латинска Америка на селскостопанска продукция.

В Белгия пък протестите са вдъхновени от тези в съседна Франция. Там фермерите препречиха пътищата за достъп до контейнерното пристанище Зеебрюге на Северно море - основен търговски порт на Белгия. Те също блокираха площад в центъра на Брюксел, заявявайки, че ще останат там поне до четвъртък, когато лидерите на ЕС пристигат в града за среща на върха, посветена на европейската помощ за Украйна. Въпреки че кризата на фермерите не е официално на дневен ред, френският президент Еманюел Макрон каза, че ще я обсъди с шефа на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и правителствени лидери.

Испанските фермери също заявиха, че ще се присъединят към движението и ще организират протести през февруари.

В България фермери от няколко седмици са в протестна готовност. Позицията им по предложенията на Брюксел тепърва ще стане ясна. В момента, въпреки че официално украинският внос е позволен от Брюксел, на практика в България такъв не се осъществява - или поне не и на слънчоглед, който е най-проблемният продукт за българските фермери. Причината е, че вносът бе временно (неофициално) блокиран след ноемврийските протести на българските зърнопроизводители с идеята да се договорят двустранно квоти с украинската страна или таван за количество, което може да влезе в страната за слънчоглед и други девет земеделски и хранителни продукта. До момента обаче няма одобрени лицензи за внос на украинско зърно и то на практика е блокирано, от което страда основно секторът на производителите на олио.