Какво се договориха (част от) протестиращите фермери и правителството

Как ще се разпределят извънредните помощи

Допълнителното подпомагане за зърнопроизводителите ще има три варианта според площта на земята със следните модулирани ставки:

• Ферми с площ до 3000 дка ще получат по 20 лв./дка (10 лв. до 31 март и 10 лв. до 30 септември). Такива са над 90% от фермите, като те имат и най-голяма нужда от подкрепа според анализа на министерството.
• Ферми с площ от 3000 дка до 6000 дка ще получат по 10 лв./дка ( 5 лв. до 31 март и 5 лв. до 30 септември).
• Ферми с площ от 6000 дка до 10 000 дка ще получат по 5 лв/дка ( 2.5 лв. до 31 март и 2.5 лв. до 30 септември)
• Стопанства над 10 000 дка ще получат за първите си 10 000 дка по горе посочените ставки.

Помощта ще бъде без доказване на загуби за фермерите, които обработват земя до 3000 дка. Изискването обаче остава за по-големите. Като това няма да става за счетоводната 2023 г., тъй като тя обхваща на практика части от три стопански години - предходната, настоящата и следващата. От големите фермери ще се иска да покажат анализ на стопанската година и загуба от реколтата, която е засята през 2022 г. и е придобита и реализирана през 2023 г.

Парите ще се дават на два транша - през март и септември. Вторият транш до 30 септември обаче ще се случи само при удължаване на регламента за помощта за Украйна, който към момента действа до 30 юни.

Помощите имат и таван за стопанство - най-голямата сума, която една ферма може да получи е до 55 хил. лв. Не става ясно обаче колко е общата прогнозна сума, с която ще бъдат допълнително обезщетени зърнопроизводителите.

Принципно зърнопроизводството е са най-окрупненият сектор в България и традиционно получава най-голяма част от годишните евросубсидии. Той беше изключен от извънредните помощи, които държавата отдели (426 млн. лв. годишно) като подпомагане заради ефектите на войната в Украйна през 2022 и 2023 г. заради свръхвисоките борсови цени на зърното след началото на руската инвазия. В последната близо година обаче борсите се успокоиха, а в момента цените са дори рекордно ниски. Това е и една от причините за протеста на зърнопроизводителите.

Ще се отнася до подпомагането на другите сектори тази година, то в споразумението остава първоначално предложената сума от 150 млн. лв. Там обаче е записно и че ставките за т.нар. чувствителни сектори - плодове, зеленчуци и животни, се запазват като миналогодишните - според заповедта на министъра от март. Ако се наложи бюджетът да е по-голям, за да се постигнат тези ставки, то парите ще бъдат осигурени.

В миналите две години по същата линия - подкрепа заради войната в Украйна, бяха отделяни по 426 млн. лв. годишно. В настощия бюджет обаче не са предвидени средства за това, а въпросните 150 млн. лв. ще бъдат осигурени от преструктуриране на бюджета на самото земеделско министерство.

Реформите

По законодателната искания на земеделските организации има разбирателство, че всички закони, които имат нужда от промяна, са записани конкретно в споразумението. Това са: Законът за собствеността и ползването, Законът за арендата, Законът за браншовите организации, Законът за Аграрната камара, Законът за търговията с храни, Законът на кооперативите, ЗКПО.

От тях по - проблемни са първите два закона. Периодично в последните няколко иначе много силни за сектор години зърнопроизводителите се оплакват, че плащат твърде високи ренти - те скочиха в пъти и сега при ниски цени тежат много в себестойността. Към 2022 г. България е на пето място в ЕС по размер на рентите според Евростат, а миналата година те са се покачили още, твърдят от сектора. Така през януари зърнопроизводителите поискаха държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени. Подобно искане в пазарната икономика не е възможно - няма как държавата да казва на собствениците на земя как да отдават под наем собствените си ниви. Това е въпрос на търсене и предлагане.

Не е невъзможно обаче да бъдат взети мерки по друго тяхно искане - регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане на земеделска земя. Сега повечето договори са година за година и наемодателите не могат да се възползват от потенциално фиксирани цени на рентата при дългосрочни договори. В някои европейски държави има изискване договорите да са по-дългосрочни, за да има прогнозируемост и за фермера.

В споразумението се предвижда в срок до края на февруари да бъде подписана добавка към него с концепция по реформите във всеки от тези няколко закона (с изключение на тези, по които правителството вече е работило и са пред завършване), като бъде точно и конкретно описано какво ще се промени и с каква цел.

По темата с международните позиции на държавата е договорено, че България ще поддържа в Европа "позиция, която да защити интересите на българските стопани относно търговията с Украйна". На практика тук "работата" вече е свършена - още при миналите протести през есента на 2023 г. България поиска от Украйна да се договорят определени квоти за внос на зърно и още 9 продукта. Оттогава обаче не е бил издаден нито един в носен лиценз за най-проблемната за бранша стока - украинския слънчоглед и такъв на практика няма.

Относно друго, което се иска - ясна позиция на България по линия на зелената сделка - на европейско ниво вече бяха направени редица отстъпки за земеделците.