Най-щастливи в България са младите

Българите изостават в класацията на глобалното щастие, както винаги, но хората под 30 тук са много по-доволни от останалите

България е една от малкото държави, в които младите, в която група попадат хората под 30 години, са значително по-щастливи от по-възрастните си съграждани.

Тодор Шишков

България е една от малкото държави, в които младите, в която група попадат хората под 30 години, са значително по-щастливи от по-възрастните си съграждани. © Цветелина Белутова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Щастието се дефинира трудно. Значението на думата е "емоционално състояние, характеризирано от приятни емоции", но постигането на това състояние става по различен начин за всеки един от нас. Именно това е и причината "Галъп", Изследователският център за благоденствие в Оксфорд, Мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН всяка година да изготвят доклад за глобалното щастие. В последното му издание България е във втората половина на класацията, макар и да е значително по-развита от някои по-щастливи държави.

В световната класация, в която влизат 145 държави и територии, България е на 81-во място, между Индонезия и Армения. Тя е и с най-ниската позиция за страна от Европейския съюз след Хърватия (63) и Гърция (64). Но в подреждане при възрастовата група до 30 години България е на 40-о място. Тук лидер е Литва, следвана от Израел и Сърбия. При хората на възраст над 60 години България е на 90-о място.

Какво показва докладът?

Както в България, така и по света докладът открива, че различните възрастови групи дават различни отговори на въпросите. Това е логично, тъй като животите, които те водят, са коренно различни и разминавания между техните мнения може да се очакват.

Случаят на България е по-особен. Ние сме една от малкото държави, в които младите, в която група попадат хората под 30 години, са значително по-щастливи от по-възрастните си съграждани. Точно обратното е положението при най-възрастната група, която е част от проучването - тази над 60 години.

Според Любов Кирилова - съосновател и управител на Хепинес Академи, разликата се дължи на различните времена, в които са живели поколенията. "Хората в България, над 50 години също носят белезите на прехода след 1989 г. Може би младите хора в нашата страна показват и по-високи нива на щастие поради присъщия на младостта оптимизъм, докато по-възрастните хора са по-скоро изправени пред предизвикателства като влошено здраве в условията на недобре уредена здравна система, икономическа и обществена несигурност, което снишава нивата им на щастие", заяви тя пред "Капитал".

Въпреки големите разлики между тези две възрастови групи, трябва да се отбележи, че България е една от страните, които отчитат най-голямо подобрение от периода 2006-2010 г. Увеличението на точкова база е 1.6, което представлява покачване от 63 позиции. "Трябва все пак да отбележим, че се движим в правилната посока - все по-нагоре. Важно е да се има предвид, че тези класации дават представа за общото благосъстояние на населението въз основа на сложното взаимодействие на различни фактори, които влияят на щастието, сред които са икономическите условия на живот, социалната подкрепа, личната свобода и нивата на корупция", каза Кирилова.

Глобалната тенденция показва, че по-възрастните, общо взето, са по-щастливи от по-младите си съграждани, като това е особено вярно за Западна Европа. Докладът констатира, че младите хора на Запад все повече приличат на своите родители, които винаги се описват като изтощени и обременени от житейски грижи. Университетът е по-малка гаранция за финансово и психологическо благополучие.

Първите места

Първите 10 страни в класацията остават, общо взето, същите като преди пандемията от ковид. Финландия е все още на върха, като Дания сега е много близо и всичките пет скандинавските страни са в първите 10. Според Кирилова това се дължи на фактори като "щедрата социална система, добре работещите институции и социалното доверие и сплотеност". "Тези елементи създават благоприятна среда, която допринася значително за щастието в скандинавските страни. А ние можем само да се учим от тях", добавя тя.

В следващите десет има повече промяна заради изкачването на страните от Източна Европа (особено Чехия, Литва и Словения), но и защото САЩ и Германия са паднали до 23 и 24 в класацията.

Данните показват, че страните от Централна и Източна Европа са имали най-голямо увеличение на преценката, че хората са щастливи и това е във всички възрастови групи. В бившия СССР тези резултати са 50% по-ниски. В Централна и Източна Европа негативните емоции сега са по-редки във всички възрастови групи.

Голямо увеличение на щастливите, особено сред възрастните хора, има и в Източна Азия. За разлика от това, щастието е намаляло във всички възрастови групи в Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка.

В Северна Америка е особено голям сривът сред младите и в момента те са по-малко щастливи от живота си, отколкото възрастните.

Ковид кризата е довела до световен ръст в дела на хората, които са помогнали на други в нужда. Това нарастване на доброжелателността е особено голямо за родените след 1980 г.

Методология на проучването

Изготвилите проучването се водят по осем основни критерия:

БВП като покупателна способност на човек от населението;
очаквана продължителност на живота при раждане;
обществена подкрепа на национално ниво (въпрос дали анкетираният има близки или приятели, на които може да разчита да му помогнат в тежка ситуация);
възприятия за нивото на корупция;
свобода човек сам да прави изборите за живота си;
участие или готовност за включване в благотворителни действия и дарения;
лично удовлетворение на всекидневна основа (през последните няколко дни смяхте ли се, преживяхте ли нещо приятно, правихте ли интересни неща);
отрицателни преживявания във всекидневието (да се чувстваш загрижен, тъжен, ядосан).