Как Пеевски и Костадин Ангелов за втори път фабрикуват несъществуващ скандал с инсулините

Активността на Ангелов и Пеевски се случи след репортаж на "Нова телевизия" малко след смяната на ръководството на медиата. Ангелов директно обвини министерството на здравеопазването, а Пеевски подаде сигнал до главния прокурор, МВР и ДАНС.

Реално техните твърдения не са верни, защото ако липсваше инсулин, 80 хиляди души щяха да бъдат в пряка опасност за живота си и настанени в болница след само един ден без медикамента.

"Няма здравноосигурено лице, което е имало нужда от лечение с инсулинов препарат и да не го е получило", заяви на пресконференция в здравното министерство директорът на дирекция "Лекарствена политика" в НЗОК Владимир Афенлиев.

"Тази драма е твърде преувеличена", каза и здравният министър проф. Христо Хинков.

От самото здравно министерство обявиха, че са получили само пет сигнала за ненавременни доставки и недостиг на инсулини от началото на годината, но дори да получават един сигнал, ще продължат да налагат забрана за износ, за да стига до пациентите.

Проф. Илко Гетов, заместник-министър на здравеопазването, призна, че има проблеми със забавянето на доставките на три вида инсулини (те са общо над 20) в две трети от страната, но че в момента складовете на вносителите са пълни с инсулини за поне три месеца напред.

Малка политическа приказка

Този път всичко започна с репортаж на "Нова телевизия" от Ловеч в понеделник, в който пациент с отворени опаковки инсулини обяснява, че липсва инсулин, и с подкрепата на една от дългогодишните пациентски организации репортажът обявява нещо като криза и дефицит на препарата в големи градове. Веднага след това проф. Ангелов разпрати линка към репортажа до здравните журналисти и обяви във facebook: "Никой не знае какво се случва в страната. Колко инсулин се внася и колко се изнася (въпреки забраните)? Знаем само, че повече от две години има нужда от нова СЕСПА (система за проследяване на наличности на лекарствата, управлявана от държавата). Защо Министерството на здравеопазването продължава да защитава търговските интереси на фирмите, а не на гражданите? Вероятно скоро ще разберем."

Пеевски беше далеч по-драстичен - той обяви, че "властта създава животозастрашаваща ситуация за хиляди български граждани, сред които и много деца, със своето отношение и е недопустимо Министерството на здравеопазването да игнорира и пренебрегва проблема, очаквайки ротацията или друга лична изгода за министъра си" и всичко това се случва, докато "министри, лидери и политици срамно си делкат властта, а хората страдат". В крайна сметка Пеевски обяви, че дава на главния прокурор, МВР и ДАНС сигнал да разследват дефицита на инсулин в страната.

В предишния инсулинов скандал двамата настояха за спешна забрана за износ на препарата и обявиха, че здравното министерство не се справя с осигуряването на лечението на хората. Акцията даже беше подкрепена във фейсбук със снимки на деца и възрастни, които бяха снимани с плакати колко време продължава животът без инсулин. Тези хора обаче, не застанаха с имената си пред медиите, за да разкажат как така нямат инсулин и дали са пациенти.

Къде са инсулините

По принцип най-лесното обяснение защо едно лекарство липсва е, че то се изнася легално или нелегално в западноевропейските страни, където се препродава по-скъпо, защото цената му там е по-висока. Другата мантра е, че търговците на едро си държат инсулина в складовете и не го дават на аптеките, или поне не на всички.

Как реагират институциите в такъв случай - проверяват най-големите търговци на едро и обикновено установяват, че лекарството е налично и се разнася по аптеките.

Като цяло производителите на инсулин, които са три, имат изисквания към търговците на едро и аптеките, които го продават и те са за спазване на ниска температура, отделни хладилници и др. Тъй като не всички дистрибутори и аптеки могат да спазват изискванията, не всички имат право да разпространяват инсулини. Което пък значи, че пациентите не го намират във всяка аптека и понякога им се налага да търсят своя продукт на други места.

Легалните паралелни търговци обаче не са доволни от акциите за инсулина по няколко причини. Те по принцип не изнасят препарата и преди да има забрана, но пък това, че България има някакъв тип забрана, която може да се разпростре и върху други лекарства, ги притеснява, защото е в нарушение и на търговските им интереси и на регламента за свободно движение на стоки. Какви са търговските им интереси - да могат да си сътрудничат с други паралелни търговци и да им предоставят различни типове лекарства, след като българският пазар е задоволен, за да могат да получават обратно по-евтини медикаменти от други страни членки, които да внасят в България.

Да, държавата и по-специално службите не успяват засега да се справят с износа, особено на онкомедикаменти, през нелегалните канали през болници и аптеки, както показаха поредицата репортажи на Валя Ахчиева. Това обаче няма нищо общо с "белия" бизнес в търговията, който винаги протестира, ако го свързват с нелегалните практики и с това, че е "изнесъл лекарствата на хората".

В случая с инсулините асоциацията за развитие на паралелната търговия поиска справка от Изпълнителната агенция по лекарствата по ЗДОИ къде се съхраняват количествата инсулин и кой ги е изнесъл. Оказва се, че към края на февруари от над 66 хиляди опаковки основното количество от близо 95% се намира в складовете на самите производители, а не у търговците на едро, които притежават от под 100 до около 1000 опаковки от вид инсулин.

"Това показва, че инсулин има и забраната за износ на инсулин, която се налага трикратно от ноември до момента чрез заповеди на министъра на здравеопазването и беше остро разкритикувана от еврокомисаря по здравеопазването Стела Кириакидис, а ЕК обяви заповедите за незаконни, като спря нотифицирането им с официално съобщение, е вредна", казва Боряна Маринкова, изпълнителен директор на асоциацията. Според нея справката доказва, че СЕСПА работи, защото наличности от лекарствата има и те са в складовете на производителя, което се отчита като наличност, а не недостиг.

"Ключовият момент тук е, че количества инсулин има и в ръцете на здравните власти е да гарантират, че пациентите са осигурени с терапия, а не да сътворяват лесни, популистки, но безсмислени заповеди", допълва Маринкова.

Представители на самите производители коментираха пред "Капитал", че по принцип поддържат наличности в складовете си за няколко месеца напред и справката е моментна снимка.

Проф. Гетов обяви, че дори и за един пациент да няма лекарство, за тях това е недостиг и че ще удължат заповедта за забраната за износ на инсулини с още един месец.

Той каза, че няма засилване на сигналите от пациенти в края на месеца, когато се очаква заповедта да падне и да бъде разрешен износът и никой не подозира някого, че събира инсулини за износ.

"Сигналите не зачестяват в края на всеки такъв период - зачестяват медийните изяви на такива, които имат съмнения за липса на лекарства", каза Гетов.

Заместник-министър обяви, че от проверките по складове и аптеки са установени моментни липси на различни видове инсулини.

Оттам нататък обаче той обяви, че задължение по лекарствения закон на търговците на едро и на аптеките е да доставят потърсеното лекарство в рамките на 24 часа.

След това проф. Гетов обяви, че в момента няма производствени проблеми и забавяния в доставките от производителите, както беше предишната година, складовете са пълни с инсулини и само от търговците на едро зависи да си купят необходимите количества. Това обаче били търговски отношения, в които министерството не можело да задължи дистрибуторите и аптеките да купят определен вид инсулин и да го доставят до пациентите.

Гетов призова гражданите да подават сигнали в кои градове и аптеки липсват техните инсулини с конкретни данни какво са им казали от аптеката, а на нея от дистрибутора, за да може министерството да реагира не на слухове, а на реални проблеми.

Търговци на едро съобщиха неофициално пред "Капитал", че предплащат всяка доставка на лекарства и в момента подготвят справка по какви причини не са получавали редовни доставки на инсулини, както и кои компании имат квоти за отпускане на медикаменти на дистрибуторите.

Малко по-късно Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ), която обединява най-големите компании в сектора, в който са регистрирани 360 дистрибутора, излезе с официална позиция по казуса с инсулините.

В нея се казва, че е недопустимо именно Министерство на здравеопазването да създава внушения за вина на търговците на едро, без дори да са потърсили гледната им точка.

"Радваме се обаче да разберем, че заместник-министър Гетов си е поставил цел нито един пациент в България да не остане без лекарство, защото това е и целта на нашата асоциация. Искаме да кажем и нещо много ключово, а именно, че има продукти, част от инсулините са такъв пример, за които притежателите на лицензи за употреба не изпълняват на 100% нашите заявки. Това не ни позволява да изградим нужния буфер и ефектите от това са за пациента. Категорично отхвърляме всяко едно твърдение, че причините зад това са организационни, финансови или свързани с нежелание от наша страна да дистрибутираме тези продукти. Ще подкрепим това наше твърдение с детайлна информация към проф. Гетов за поръчаните от нас количества и изпълнените към нас доставки в последните месеци за всеки един от цитираните в пресконференцията продукти", се казва в позицията.

От здравната каса съобщиха, че нямат нито един пациент с неизпълнен протокол за инсулин. Фотограф : Лили Тоушек