Нискоенергийни и екосъобразни къщи

На каква цена

Подготовката на един проект за пасивна сграда се извършва по определени стандарти и методика. В основата за качественото строителство на този тип сгради е т.нар. софтуер Passive House Planning Package (PHPP), разработен от института за пасивни сгради в германския град Дармщат. Чрез него се разработва компютърен модел на бъдещата сграда и на всички елементи в нея, така че крайният резултат да се вмества в пасивния стандарт. Едновременно с това институтът в Дармщат е и сертифициращ орган при този тип строителство. "При проектирането на пасивна сграда са необходими точни данни за климата и засенчването на обекта, които се въвеждат в софтуера за изчисляване на пасивни сгради PHPP", допълва Светлин Добревски.

Според специалистите в областта на пасивното строителство нискоенергийните къщи в никакъв случай не изискват неимоверно голяма инвестиция от страна на крайния клиент. Всички допълнителни разходи, които се правят за построяването на пасивна къща, се възвръщат след започване на експлоатацията на сградата. "Процентът на оскъпяване варира между 3 и 8, като зависи от местоположението, големината и предназначението на сградата, степента на лукс и т.н. В същото време обаче разходите на една пасивна сграда намаляват от 4 до 7 пъти", обяснява Светлин Добревски. Според инж. Тодор Димитров в Западна Европа, където този тип строителство е много по-разпространен, допълнителните разходи варират между 5% и 15%.

Според специалистите пасивното строителство в България не среща подкрепа от банковата система и държавата, макар "пасивната сграда да е продукт, който лесно намира реализация, лесно се отдава под наем и има изключително дълъг живот - сериозни предпоставки за по-голямо доверие и сигурност при отпускането на кредити от страна на банките", допълва Добревски.

Пасивното строителство в България

Първата пасивна къща е построена преди 25 години в Германия. Оттогава строителството им се е увеличило значително навсякъде по света. "Днес, за страни като Германия и Австрия това е стандартен начин на строителство. Изключително голям е интересът на азиатските страни към пасивното строителство. Вече има редица реализирани обекти в Китай, Япония, Южна Корея и др.", коментира Добревски. В България интересът към пасивните къщи тепърва започва да расте, но засега реализираните проекти не са много. В повечето случаи изпълнителите на пасивно строителство не могат да си позволят да инвестират в построяването, преди да има реален клиент, който е изявил желание да купува, затова и голяма част от къщите са строят по поръчка. "В България има няколко еднофамилни пасивни къщи, като само две от тях са сертифицирани и една детска градина. Сертифицираните къщи са в с. Марково и София, а несертифицирани има в с. Лозен, с. Кладница и гр. Варна. Детската градина се намира в Габрово. Всички къщи освен тази в столицата, която в момента се завършва, имат вече собственици", казва мениджърът на организацията "Пасивна къща България". Според него обаче в България силно се злоупотребява с термина пасивна къща и много фирми рекламират техни обекти като пасивни, без дори и да се доближават до пасивния стандарт.

Целите на Европейския съюз за енергийна ефективност към 2020 г. включват и сгради, които да бъдат нулево енергийни, т.е. да произвеждат повече енергия, отколкото потребяват. Това означава, че стандартът за пасивни къщи ще стане почти незаобиколим и строителството им в България, а и в Европа, ще се засили. Дали обаче ще успеем да отговорим на изискванията, или ще се окажат твърде амбициозни, предстои да разберем.