Без круизи, но на печалба

Седемте пристанища в бургаския залив обработиха 18 млн. товари

Основните разходи на "Пристанище Бургас" в последните години са в реновация на инфраструктурата и сградите

Сашка Панайотова

Основните разходи на "Пристанище Бургас" в последните години са в реновация на инфраструктурата и сградите © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Бургас". Всички текстове по темата може да откриете тук.

6.4% ръст на товарите е отчело пристанище Бургас през 2017 г.

През 2017 г. седемте пристанища в бургаския залив са обработили общо 18 млн. тона товари. Това е отличен резултат, който няма аналог от началото на века, казва изпълнителният директор на държавния оператор "Пристанище Бургас" Деян Димов. Другото, с което Димов иска да се похвали, е резултатът за 2017 г. Той още не е излязъл официално, защото трябва да мине през одит, но според него за пръв път от 3 години "Пристанище Бургас" отбелязва 100 хил. лв. чиста печалба. Очакваните приходи са в размер на 6.7 млн. лв.

Това е впечатляващо, предвид че последните три години загубата надхвърляше половин милион. До момента отрицателните резултати бяха заради големите разходи, с които е свързана нашата дейност, казва Димов. "Постигнахме положителен резултат през 2017 г. чрез оптимизация на всички разходи и увеличение на товарите. Нямаме разход на дружеството, който да не сме оптимизирали до момента - електроенергия, горива, материали. Дружеството ни премина на свободния пазар на електроенергия", коментира Димов. След като две години поред - 2015 и 2016 г., дружеството съкращаваше персонал, през 2017 г. заетостта на работещите в порта е запазена, увеличени са работните заплати и периодично се повишава квалификацията им. Търсенето на пристанищни работници в бранша е много голямо, казва Димов.

От няколко години "Пристанище Бургас" оперира само на терминал "Изток 1". Според Димов пристанищен регион Бургас, който е най-големият в страната, запазва тенденцията за нарастваща обработка на товарите. През миналата година държавният оператор успява да запази добрите си позиции на пазара в конкуренция с няколко частни оператора.

Нов център и други инвестиции

В бизнес плана за 2017 г. беше заложен ръст от 5% на товарите, като в края на годината е постигнат 6.4% ръст на преминалите товари спрямо предходната година. Запазва се тенденцията за по-голям относителен дял на насипните товари спрямо генералните, независимо че през изминалата година има 25% ръст на генералните товари спрямо количествата от 2016 г. "Новите товари, които привлякохме и обработихме през 2017 г., са трици, спиртен отпадък, руди и др.", казва Димов. Според него съществено влияние върху търсенето на пристанищните услуги оказва състоянието и развитието на икономиката и геополитическата обстановка в регион Черно море, както и промяната на транспортните схеми, прилагани от страна на клиентите. Част от тях например са се ориентирали да доставят и изнасят стоките си по сухопътни маршрути.

Допълнителни приходи "Пристанище Бургас" има и от опериране със собствеността. Много от обектите на територията му са дадени под наем след тръжни процедури. Под наем са отдадени и търговски площи в Магазия 1. През последните години ДП "Пристанищна инфраструктура" инвестира средства в цялостната промяна на визията на пристанище Бургас. Беше модернизирана сградата на Магазия 1, облагороден районът от 1-о до 4-о корабно място на пристанищен терминал "Бургас-изток 1", като пристанището се обърна с лице към града. С решение на МС от началото на февруари тази година на втория етаж на Магазия 1 ще се направи филиал на Националната художествената академия.

Най-голямата поръчка на държавното дружество е за 18 млн. лв. с ДДС - проект за изграждане на конгресен и научноизследователски център на Черно море, който ще даде възможност на морския град да бъде домакин на национални и международни събития. Проектът включва изграждането на многофункционална експозиционна зала, офиси към научноизследователския център, тераса с пасарелка, която стъпва на вълнолома, а в отвореното пространство-кафене с гледка към морето. На последния етаж проектът предвижда панорамен ресторант. От сградата ще се открива гледка към Морското казино, централния плаж, както и към корабите, които приближават пристанището. Срокът на изпълнение на проекта е 25 месеца, а фирмата изпълнител, класирана на първо място с решение от септември 2016 г., е "Щрабаг". Идеята за модерна сграда е заложена и в концепцията на общия устройствен план на Бургас за отваряне към морето и преобразяване на крайбрежните промишлени зони.

Извън това инвестиционната дейност на "Пристанище Бургас" за 2017 г. е била насочена основно към строително-монтажни дейности и услуги, свързани с поддържане, ремонт и рехабилитация на пристанищната инфраструктура, на обща стойност 150 хиляди лева, съобщават от ръководството. Основните направления са били обследване и почистване на дъното, пред кейови стени за достигане на проектни дълбочини, рехабилитация на пътната инфраструктура от 3-о до 14-о корабна място, премахване, преместване и изграждане на пристанищни обекти във връзка с отваряне на втори вход към Зоната за свободен достъп от колелото пред хотел "Приморец", аварийни ремонти по ВиК инфраструктура, по подкранови пътища и жп инфраструктурата.

Туристически пътувания по море

От крайбрежните пътувания с туристически корабчета през миналата година са се възползвали 30 000 туристи. От "Пристанище Бургас" отчитат лек спад при този вид туристи заради повечето летни дни с неблагоприятни условия за пътуване по море. Вътрешните туристически пътувания са обслужвани на втория пасажерски терминал – Магазия 1. Корабчетата, които са извършвали крайбрежни пътувания в залива и предимно до о. Света Анастасия, са били четири – общинският катамаран и три частни съда. През последните години има постоянен интерес от страна на фирмите, които могат да извършват услугата. Пристанище Бургас има възможност и условия да обслужи повече съдове и туристи. С пускането в експлоатация на новите рибарски пристанища в Сарафово, Черноморец, както и изграждането на рибарския кей с яхтената част в Крайморие в Бургаския залив вече има възможност за линейно каботажно обслужване. "Надяваме се в скоро време хората да могат да се придвижват от Бургас до Сарафово и Поморие с корабчета. Това е и въпрос на частна инициатива от страна на собствениците на плавателните съдове", казват от ръководството на пристанището.

Отплаването на круизните кораби

Спадът и дори липсата на посещения на круизни кораби в Черно море е от две години и е в пряка зависимост от геополитическата обстановка в региона. Причините - конфликтът в Украйна, терористичните актове и военното положение в Турция, както и завишените такси за преминаване през Босфора, казва Диян Димов. Посещенията на лайнери в българските пристанища са част от круизни линии, които се осъществяват в Средиземно море, тъй като сами по себе си не може да бъдем круизна дестинация, а са необходими няколко близко разположени пристанища, които да формират маршрут, допълва той.

През изминалия сезон пристанище Бургас прие и обслужи на Морска гара два круизни лайнера. Costa NeoRiviera, който е чартиран от френска туристическа компания и доведе през април 1200 чуждестранни туристи, а през октомври беше договорено посещение на пасажера Golden Iris на новата круизна компания Mano Maritime, който акостира със 790 туристи, предимно от Израел. На фона на липсата на круизни посещения в повечето черноморски пристанища това е добро постижение, казват от ръководството на пристанището. За 2018 г. няма подадени заявки за посещения в Бургас от круизни кораби.

"Търсим възможност да запазим Бургас на круизната карта, тъй като през последните години направихме сериозни инвестиции в тази посока. Обмисляме възможността като вариант да работим за възстановяване на круизните пътувания само в Черно море", казва Димов. Ръководството на пристанището обмисля и възможността Морска гара Бургас да бъде отправно пристанище за круизна дестинация Бургас - Средиземноморие за част от хилядите руски туристи, които почиват у нас и идват с летни полети на руските авиопревозвачи.