Михаил Ванчев
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Името
Джума означава петъчна молитва, обяснява Бахтияр. Оттам и името на джамията – "Джумая джамия". Дали след петъчната молитва правоверните са похапвали сладкиши – не знам. Но кажете на пловдивчанин, че ще се срещнете на "Джумаята", и той ще ви чака в сладкарницата.Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Пловдив"
За Недждет Бахтияр денят на ашурето е много специален. Бахтияр е стопанинът на най-известната пловдивска сладкарница - "Джумаята", а в този ден, 28 септември, клиентите му изяждат много повече от стоте ашурета, които са обикновеният сладкооборот тук.
Този сладкиш, казва Бахтияр, е от времето на... Ной. Да, според него, когато потопът свършил, Ной сготвил от всичко останало на кораба му нещо страхотно, което ядем и до днес. Правим го от жито, нахут, боб, сушени кайсии, сушени смокини, стафиди. Може да се сложат всякакви сушени плодове. "Харесват ашурето, защото е леко сладко, не е тежко", обяснява собственикът. А традицията на турците е точно в този ден да черпят дори непознати с ашуре, така че и аз успях да похапна добре.
Недждет Бахтияр е изселник от страната ни през 1989 г. Отива в Измир със семейството си, където навлиза в ресторантьорския бизнес, и преди 12 години отново се връща в България. Дойдохме тук да работим, казва той. Преди да разработи "Джумаята", се занимава само с ресторанти. Продължава и до днес. Но преди 5 години видял мястото - в центъра, на Главната, наел го от джамийското настоятелство и сега Пловдив има най-добрата турска сладкарница в България.
"Като видях мястото, знаех, че ще мога да направя тук сладкарница, която да е много добра. И много интересна за ценителите на захарните наслади от Турция. Важно беше за мен да направя сладкарницата автентична. Така хората да опознават турската кухня и турската култура", спомня си той.
Собствено сладко
"Българите обичат сладко. И си похапват. А аз обичам хора, които обичат сладко", признава Бахтияр. "И се старая в моята сладкарница всичко да бъде истинско – никакви подсладители, никакви консерванти. Всички продукти, от които приготвяме сладкишите в "Джумаята", са качествени. Правим си ги ние. Имаме малък цех на 200 метра от сладкарницата, в който работят трима сладкари. Само локумите ги внасяме от Турция. Много се харчи грис-халвата, имаме 4-5 вида мухалебита. Наблягаме повече на традиционните турски вкусотии – баклава, кадаиф. Но бизнесът си е бизнес – продаваме и 4-5 вида торти, защото са по-съвременни сладкиши, които младите предпочитат."
"Повечето рецепти за сладки са още от времето на Османската империя. Обаче най-хубавото кюнефе се прави в Антакия. Баклавата я правят най-добре в Газиантеп. Така че рецептата ни за кюнефе не е каква да е, а е за кюнефе от Антакия. Баклавата е баклава от Газиантеп. Понякога променяме – вкарваме нови сладки, други ги спираме, защото на хората са им омръзнали. Но има незаменими сладки. Например сютляш. Имаме традиционен турски чай, който е черен, той се приготвя 10-15 минути. Турско кафе джезвелия и два пъти кипнало (еки пишмиш). Най-добре то се прави на жар. Не на пясък дори. И се слага захар на вкус." После ме премерва като опитен сладкар и отгатва: "За Вас шекерлия, нали."
2 коментара
Сладкото е консервант, стига да умееш как да го похапваш :-)))
Към текста за името на джамията и срещите пред нея: "на Джумаята" може да означава пред слънчевия часовник на югозападния ъгъл на джамията, не задължително в сладкарницата.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.