Специално издание "Регал" - Бизнесът с чистата храна
Здравословната вълна отваря вратата на стотици нови компании за производство на здравословни продукти
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Био, органик, палео, вегетарианство, веган, еко, регионално, чисто. От няколко години модерният свят все по-масово е обзет от старанието да се храни и живее здравословно. Процесът е двустранен – потребителите правят своя информиран избор и търсят нови възможности - искат чиста храна, природосъобразен начин на живот с по-малко изгорели газове и химикали. Бизнесът отговаря на техните нужди и им предлага най-разнообразни модели за задоволяване на исканията. Търговските вериги пренастройват концепцията си и отделят все по-голямо място в магазините за био-, чиста и здравословна храна; появяват се нови формати на обекти, в които асортиментът е от био-, веган или друг нишов вид храни.
Здравословната вълна отваря вратата на стотици и хиляди нови малки и по-големи компании за производство на здравословни продукти – от закуски, бисквитки, барчета с ядки, през смутита, песто и суперхрана до по-голямо биопроизводство на плодове и зеленчуци или екоферми за отглеждане на животни. Заведения привличат клиентите си със Super Food Brunch в неделя, седмични пазари събират на едно място стоката на регионалните производители на храни и всичко това се превръща в начин на живот на цели поколения. Здравата храна отдавна вече не е нишов пазар, а масово явление.
Тази тенденция е характерна за западния свят, но има своето изражение и в България. На този тренд обръщаме внимание в новия брой на "Регал".
Разглеждаме подробно как стремежът за здравословен начин на живот променя бизнеса с производството и търговията на храна в България и по света, как се развива биовълната и до какви нови форми на бизнес води тя. Също така представяме два примера на големи международни компании от хранителната индустрия, които в отговор на здравословния тренд променят и напасват своите продукти.
Всяка нова вълна идва със своите течения и термини, част от които звучат неразбираемо. Експертът по здравословно хранене Надя Петрова обяснява какво означават някои от най-популярните наименования и как те се зараждат.
Следват интервюта с някои от най-успешните представители на здравословната вълна в България, които разказват как са започнали бизнеса, какъв е моделът им и потенциалът на пазара на здравословна храна в България.
Част от здравословната вълна е и развиването на нови форми на земеделие, което не непременно трябва да е биосертифицирано. Филип Харманджиев разказва за своя проект за поликултурно земеделие Livadi.bg.
Пак на търговско-земеделска тема е и текстът, който разказва за новата вълна за отваряне на магазини за плодове и зеленчуци в големите градове в България и какви са предпоставките за успех.
Ще научите също така как големите търговски вериги отговарят на тренда за здравословна храна.
В рубриката "Консулт" ще намерите полезни съвети за това какви български и международни стандарти за качество компаниите могат да покрият, за да повишат доверието на потребителите и партньорите си , както и какъв е пътят за биосертифициране в България.
Регулаторната тема в този брой е посветена на две решения на КЗК, свързани с придобиването на марките на "Булгартабак" от BAT и становището, че на пазара на горива няма монопол и как това би могло да се отрази при сходни казуси с други компании.
В рубриката "Пазари" представяме развитието на продажбите и тенденциите при киселото мляко и млечните напитки, при виното и розето, както и при бебешките храни и козметика.
1 коментар
Мода, течение... Глупости. Чисто пазарен механизъм движи нещата. Тези региони, които няма как да са водещи производители поради климатични особености, мигрират към пазарни ниши или ги създават, като ползват основни предимства, които не са по силите на "промишленото, селскостопанско производство", а именно — близост до купувача, бутиково, без химии, и с цена "не е за всеки". Ако нямам гръцкия дълъг сезон, то мога да ги прецакам с малко, но винаги узрели домати щото не ги тръскам от Гърция до магазина и после седмица на рафта, а просто бера две щайги и ги докарвам в магазина. Така клиента избира между "евтино и транспортно твърдо" и "скъпо, но узряло като от градината на баба". Всички печелим, и гърците, и аз и купувачите в магазина. Същото е и при други браншове и на други пазари. Никой не е легнал да умира щото някъде произвеждали много, евтино и постоянно, а си търси/създава собствена ниша на пазара.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.