Колко е важно да си поликултурен

На местно ниво тези проблеми също са особено актуални. Доклад, поръчан от европарламента и представен там в средата на май, показа, че България е държавата в ЕС, в която земеделската земя е концентрирана в най-малко на брой фирми.

Изключително утежнените регулации за безопасност на храните в България пък стимулират производството на нездравословно стерилни и химизирани продукти и почти убиват в зародиш дребния бизнес.

А навиците на индустриалното производство, здраво вкоренени ни от социализма, пречат на промяната.

Път към промяна

И все пак алтернативи има. Най-разпространената от тях е органичното земеделие и животновъдство чрез биосертифициране, което става все по-популярно и в България, още повече че зелените агропрактики вече се субсидират и от ЕС.

Сертификатът до голяма степен гарантира чистота на продуктите, но далече не е решение на проблеми като запазването на локални сортове и породи, на изнасянето на добавена стойност извън регионалните икономики, на скъсяването на дистрибуторските вериги.

Има други фермерски модели, които са много по-комплексни, ефективни и устойчиви. Един от тях е този на автора на книгата "You can farm" Джоел Салатин, човекът, обявен от списание Time за най-добрия фермер в света. Концепцията на неговата Polyface Farm е поликултурно земеделие, при което се отглеждат сезонни култури и различни животни по устойчив начин на пасища, а произведеният микс от продукти се продава локално и директно, а не през дистрибуторски вериги.

В България има ферма, която е създадена според тази философия, следва я и я доразвива - "Чифлик Ливади", разположен на част от територията на изба "Дамяница" и пасищата около нея. В нея се отглеждат основно месодайни пилета (бройлери), но също и патици, прасета, крави, зеленчуци. Принципите, които собственикът на фермата и винарната Филип Харманджиев следва, са достъп на всяко животно до паша, чист въздух, слънце и вода, лекуване чрез природни продукти и изолиране на болното животно. Отглеждането следва изцяло естествената диета на животните, без соя, антибиотици, генномодифицирани храни или трупно брашно.

Птиците например живеят в бездънни кафези, които се местят всеки ден. Това ги предпазва както от хищниците, така и от паразитна атака, а в същото време наторява равномерно пасището. Кравите и прасетата също се отглеждат в естествените им условия и с естествената им диета и техните пасища също се ротират.

Философията зад поликултурната ферма

При монокултурното земеделие редом с отглежданата култура процъфтяват и нейните врагове - патогени, болести, гъбички. Затова и употребата на химични препарати при растенията, антибиотици и други медикаменти е неизбежна.

Поликултурният модел дава решение на тези проблеми чрез разнообразието. Една култура може да бъде унищожена изцяло при лошо време и да създаде голяма загуба, но ако са няколко култури, другите ще компенсират частично загубите. Съчетанието на различни животни също носи огромни ползи - например кокошките дезинфекцират пасището след кравите и правят средата отново балансирана. Редом с това животните наторяват земята, което се отразява на плодородността й, обяснява Филип Харманджиев.

Философията на поликултурната ферма е, че в природата нищо не се губи и всяко нещо има своето предназначение. Отпадъците от едно животно стават за храна на следващото, а което не е от полза за животните, се прави на компост - той служи на растенията, които пък хранят и животните, и хората. Така полифермата не генерира отпадък и успява да влезе в самоподдържащ се устойчив цикъл.

Малки количества, директни продажби

Моделът на "Ливади" е производство на малки количества различни видове продукти и основно директни продажби към сравнително малко на брой клиенти.

Пилешкото е основният стълб на фермата. "Трябва да имаш един важен продукт, който да се търси и оценява. След това вече можеш да предложиш други продукти и постепенно да развиваш кошница."

Отговорът на въпроса защо пилета е лесен: Защото за индустриалните пилета се знае, че са много вредни, тъй като се отглеждат в изключително затворена среда и приемат много медикаменти, включително антибиотици. "Много хора си мислят, че това не важи за пилетата на баба от село. Но ако баба им купува фураж от магазина, в него има и ГМО соя, и медикаменти", казва Филип Харманджиев.

Освен пилета "Ливади" предлага и свинско и говеждо месо, консерви, колбаси и продукти за скара, сезонни млечни продукти, сланина, бульони, салата и др.

"Има два вида бизнес подход. Единият е този, в който отглеждаш 50 хил. бройлера, което означава, че задължително трябва да влезеш в доставна верига, за да можеш да ги продадеш. Инвестицията в това е голяма и ти трябва мащаб. При моя модел не ти трябва голяма инвестиция, можеш да си много по-модулен и гъвкав и да излезеш на по-малък пазар, на който да продаваш директно. Аз имам слънце, чист въздух и трева и мога да предложа една кошница от няколко основни продукта. Работя с малък на брой крайни клиенти, всички ги познавам и постепенно им предлагам повече и повече продукти", обяснява Филип Харманджиев.

Основният канал за продажби е на клубен принцип чрез абонамент. Това обвързване на клиентите в по-дългосрочен план помага и за поддържането на устойчив обем на производство. Останалите количества отиват за свободна продажба през мобилния и стационарния магазин на пазара при Римската стена в София.

Разбира се, при директните продажби и маркетингът е по-сложен и времеемък. Нужна е и много работа за информираност на потребителите за ползите от чистата храна. За жалост някои от ефективните канали за това, например фермерските пазари, почти не съществуват в България заради редица регулаторни проблеми. "За решаването им трябва да има натиск над политиците, а тук няма достатъчно", казва собственикът на "Ливади".

Клиентите

Таргетът на "Ливади" са предимно семейства с деца, макар вече да има и други групи, които осъзнават ползите от истинската, чистата храна.

Голяма част от тези потребители са мотивирани, информирани и взискателни и нямат против това, че на практика трябва да положат повече усилия - да потърсят тези продукти, защото те не се намират в най-близкия хипермаркет, и да са проактивни, ако искат да се възползват от тях регулярно.

"Но за да спечелиш лоялността им, трябва да си много консистентен и убедителен", казва Харманджиев.

Друга много по-голяма група са потенциалните клиенти - тези, които биха купували чиста храна, стига да осъзнаваха вредите от индустриалната. Към тях трябва да са насочени образователните и информационните усилия.

Според собственика на "Ливади" именно знанието е ключово за развитието на този пазар, а не доходите. Цената на фермерските чисти продукти, разбира се, е по-висока от тази на масовото индустриално производство. Но ако включим в уравнението и цената на здравето и разходите за лечение на предизвикани от некачествена храна болести, сметката на "евтините" храни може и да е много по-висока.

Клиентите на "Ливади" търсят основно пилешкото, но в момента звезден продукт например са и бульоните, търсят се и колбасите, въпреки че заради липсата на вредни консерванти в тях те нямат привлекателния търговски вид на масовите колбаси. "Хората, които държат на здравето си обаче, са готови да пожертват дизайна. Това, което все пак не са готови да пожертват, е вкусът. Затова аз следвам принципа, ако не мога да направя даден продукт вкусен, по-добре да не го правя", казва Филип Харманджиев.

Каква е посоката

При всички позитиви на немасовото земеделие подобни ферми не са много не само в България, но и в Европа. Според Филип Харманджиев причините се крият както в това, че европейското земеделие отдавна е влязло в комфорта на субсидиите, така и във факта, че биологичното земеделие и производството на фермерски храни е силно ангажираща дейност.

"Изисква да наблюдаваш през цялото време и да реагираш според ситуацията. При масовото земеделие се ползва превантивно много химия на всеки етап от отглеждането на животни или растения и ти не си толкова ангажиран. Подобна система се управлява много по-лесно и с по-малко усилия, дори когато е голяма", очертава разликите собственикът на "Ливади".

Така че желаещите да развиват подобен тип неконвенционално земеделие трябва да виждат смисъла от чистата храна и да бъдат мотивирани от нея, а не от служебните печалби от субсидиите.

В регионалния мащаб не трябва да пропускаме и социалистическото наследство - всички дребни ферми са закрити и унищожени в края на 40-те години на миналия век и заменени с индустриалното земеделие. И до днес всичко в държавата все още работи с настройка за индустриално земеделие - от университетското образование до поддържането на асортимент от химични препарати в селскостопанските аптеки.

"Говорим за 70 години на много добро развитие на индустриалното и забравяне на биологичното знание. Дори и да се е запазило на някакво домашно ниво, ако трябва да произвеждаш за пазара, неминуемо посягаш към тези методи, защото не знаеш други", казва Харманджиев.

Всъщност наука за този вид фермерство няма – всичко се базира на опит и усет. "Моделът е много силен, но трябва да приемеш, че никой няма експертиза за него. Няма знание, няма откъде да почерпиш сила и опит", добавя собственикът на "Ливади".

Книгите на Салатин все пак са изключително полезни. Именно те са послужили за вдъхновение на Филип Харманджиев, за да стартира свята ферма. Благодарение на него "You can farm" e издадена на български през 2014 г., като електронното копие може да се изтегли безплатно от сайта на Livadi.bg. По думите му досега са направени около 1200 покупки и изтегляния на книгата. Често и през фермата се отбиват хора, които търсят информация.

Всъщност тези, които искат да чуят за ползите и възможностите лично от самия Салатин, мисията е вече възможна, като в края на септември той ще бъде лектор на семинар в Сандански, организиран от "Чифлик Ливади" и Филип Харманджиев.