Веган, палео, праймал – какво стои зад тези термини

Първо започвам с общото между тях и то е, че всички тези термини са вид хранителен режим, който се счита за здравословен от хората, които го спазват. Режимите са форма на елиминационно хранене, тоест базирани са на изключването на някои храни или цели категории храни от менюто и на внимание към определени методи на отглеждане.

Всички тези тенденции започват в САЩ и Англия и оттам бавно и постепенно завладяват целия свят. През последните години все повече навлизат и на българския пазар.

Веган храненето се заражда през 1944 г. в Англия като разновидност на вегетарианството. Първото наименование на течението е non-dairy vegetarian (или вегетарианец, който не яде млечни), но през 1951 г. се опростява до веган.

При веган храненето се изключват всички животински продукти от менюто, и то не само месо и риба, а и яйца и млечни, като някои крайни вегани избягват дори и меда. Първоначалната мотивация на хората, които се хранят по този начин и която се е запазила и до днес, е на първо място природосъобразност и зачитане на правото на живот на всички същества на планетата.

Оттук идва разрастването на тенденцията и извън храната, като вече има веган дрехи, козметика, обувки и др. Идеологията има сериозни защитници сред известни дизайнери, например Стела Маккартни, и холивудски знаменитости, затова се предполага, че няма да отшуми скоро.

Друг мотиватор на веганите е здравето. Различни експерти и доктори по света все по-често засягат темата, че прекаляването с животински продукти може да доведе до здравословни проблеми по една или друга причина. В тази категория влизат и хората с доказана лактозна непоносимост, които, без да са вегани, подбират храни, маркирани като такива, за да са сигурни, че в тях няма млечни и лактоза.

Лактозата е млечната захар и е налична във всички млечни продукти - прясно мляко, кисело мляко, кефир, сирене, кашкавал. За да я разгради, организмът ни използва ензима лактаза, но чисто генетично някои хора спират да произвеждат този ензим на 5-6-годишна възраст. При тази ситуация млечните храни остават неразградени и могат да причинят различни проблеми като стомашно-чревни, кожни и др.

Палео храненето се заражда малко по-късно - през 1975 г., от гастроентеролога Walter Voegtlin, но става популярно едва през 2002 г., когато излиза книгата на д-р Лорен Кордейн - The paleo diet.

При палео храненето нещата са точно наопаки и там се консумират редовно всички животински продукти, но се избягват храните, които според създателите на движението не са били част от менюто на нашите предци, живели през Палеолита (откъдето идва и името палео) - зърнени, бобови и частично млечни.

Палео храненето е създадено с лечебна цел и набира голяма група последователи точно сред хората, които се грижат за здравето си. Тук ключов момент е не просто яденето на месо и избягването на хляб, а произходът на храната. Палео храненето има сериозни поддръжници в средите на докторите нутриционисти в САЩ и има дори разновидности по заболявания, като например автоимунното палео хранене на Д-р Сара Балантайн, познато като АИП.

Точно заради палео последователите на пазара се появяват и все повече продукти, маркирани като био, пасищни и натурални. Тенденцията определено се разраства в последните години и се налага като постоянен начин на хранене за много хора, а не като временна диета.

Палео храненето обаче е трудно за спазване дългосрочно, затова в момента в САЩ се заформя нов режим, който има шанс да го измести до една-две години - праймал (primal). Теорията отново е базирана на храната на предците ни, но при праймал режима на хранене са позволени почти всички категории храни. Акцентът е върху произхода. Предпочитани са биохраните, пасищното месо, дивата риба и древните житни култури, като лимец например, приготвени по определен начин - с квас.

Истината е, че през последните години здравето на хората прогресивно се влошава. Заболявания, които по принцип са запазена марка за по-възрастното поколение, вече се срещат редовно и при млади хора. Затова и видът и качеството на храната ни стават все по-важни за всички.

В България пазарът се развива с леко закъснение, но пък наваксваме бързо и ръстът на биомагазините, вносителите на биостоки, биофермите и пасищното отглеждане на животи са в подем, който според мен няма да спре скоро, а ще се разраства все повече.

Доказателство за това има и в бизнесите у нас, като например една от първите ферми за пасищно отглеждане на животни, която не смогва да осигури достатъчно продукция за всички желаещи и са наложили абонаментен принцип на доставки с предварителни поръчки буквално за няколко месеца напред. Например пилета се поръчват зимата за целия пасищен период - май до октомври. Включването в абонамента също е с огромно изчакване, което понякога стига до над една година.

Източник: Pexels

Биопродуктите са в същата категория, като за момента това, което спира повечето хора да пазаруват редовно, е не толкова липсата им на желание, колкото цената на стоките. Предполагам, че с нарастването на пазара и увеличаването на конкуренцията това ще се промени и цените и тези храни ще станат по-достъпни, което ще позволи на повече домакинства да пазаруват редовно био.

Един от най-развитите пазари в биосектора в Европа е Германия, където вниманието към начина на отглеждане на продукцията започва още през 1920 г., когато Рудолф Щайнер въвежда биодинамичното земеделие като принцип. В началото био се е продавало само в малки по мащаб магазини, както е в момента у нас, но бизнесът бързо се разраства до големи хипермаркети и вериги. Към днешна дата в Германия има над 3000 биопроизводители с общо над 50 хил. продукта на пазара.

* Надя Петрова е експерт по здравословно и балансирано хранене, член на Европейската асоциация по лечебно хранене и автор на книгите "Daily raw", "14 дни детокс", "В търсене на истината за храната и здравето" и "Ева и ефектът на пеперудата".