Брюксел предлага отбранителна стратегия за ЕС

Войната на Русия в Украйна накара много европейски държави да увеличат разходите си за отбрана, въпреки че представителите на ЕС твърдят, че чисто националните усилия са по-малко ефективни и искат органите на ЕС да играят по-голяма роля в отбранителната индустриална политика.

ЕК се стреми да помогне на европейската отбранителна промишленост да се подготви по-добре за съществуващите и потенциалните големи предизвикателства, като например внезапно нарасналото търсене на големи количества артилерийски боеприпаси. Брюксел предложи също така да се използва част от печалбите, реализирани от замразените руски активи, за финансиране на закупуването на оръжие за Украйна.

Вече има против

Фискално консервативните държави от ЕС обаче се противопоставят на плана на Брюксел за увеличаване на общото финансиране за отбрана, което поражда съмнения относно стремежа за бързо разширяване на индустриалния капацитет на континента. Въпреки че повечето държави членки искат да укрепят европейската отбрана и да намалят зависимостта от САЩ, съществуват големи различия по въпроса дали да се предостави на Европейската комисия надзор над новите съвместни фондове, предназначени за отбрана, отбелязва Financial Times.

Резервите подчертават трудностите при разширяването на военния капацитет на Европа в период на напрегнати публични финанси, както и разногласията относно предимствата на овластяването на Брюксел в областта на отбранителната политика.

"Не бихме приели заграбване на властта от страна на комисията", заяви високопоставен дипломат от ЕС, който определи свързаната с това идея 27-те държави членки да емитират нови съвместно подкрепени облигации в областта на отбраната като "чиста фантазия". "Комисията не е длъжна да стимулира това. Правителствата ще правят поръчки, отбранителните компании ще инвестират в капацитет и ще продават своите продукти. Така работят пазарните икономики. Няма нужда от този стил на планирана икономика", добавят те.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен представи във вторник подробна стратегия за европейския отбранителен сектор, която насърчава съвместното възлагане на обществени поръчки от страните от ЕС, като Брюксел субсидира оръжия, считани за стратегически важни, и действа като гарант за определени нива на производство.

"Сега, когато бюджетите за отбрана във всички държави членки рязко нарастват, трябва да инвестираме по-добре, което до голяма степен означава да инвестираме заедно и да инвестираме европейски", заяви заместник-председателят на Европейската комисия Маргрете Вестагер.

Комисията предложи нов фонд за подпомагане на малки дружества в областта на отбраната чрез заеми или дялово участие, който ще бъде финансиран с 1.5 млрд. евро от допълнителните средства от бюджета на ЕС, договорени през февруари, и призова за амбициозно целево разпределение на бюджетни средства в рамките на следващия многогодишен общ бюджет, който ще започне през 2028 г.

Уязвимият европейски ВПК

След десетилетия на съкращения на бюджета за отбрана европейският отбранителен промишлен сектор е силно уязвим от неспособността си да посрещне нуждите на Украйна, която се съпротивлява на руската инвазия. Руската инвазия пренаписа стратегическото мислене на ЕС по отношение на заплахата от Москва, стимулира рязкото увеличаване на разходите за сигурност и предизвика призивите на много лидери континентът да стане по-самостоятелен в производството на отбранителни продукти. Франция настоява за подпомагането на промишлеността на ЕС, което да има за цел да сведе до минимум покупките извън блока и да блокира стратегиите за разработване на критични технологии на компании извън ЕС. Париж също така призова за отпускане на нови средства за тази цел.

• Коментар | Путин и Тръмп заплашват от изток и запад, Европа трябва да се защити

Комисарят по промишлеността на ЕС Тиери Бретон, който е французин, предложи емитирането на нов съвместен дълг в размер на 100 млрд. евро за финансиране на инвестиции в отбраната - идея, възприета от лидери, сред които естонският премиер Кая Калас.

Но страни като Германия и Нидерландия не желаят да емитират нов дълг. "Нидерландия не подкрепя емитирането на нов общ дълг... финансирането на разходите за отбрана не е реакция на криза, а политически отговор на структурни предизвикателства, заяви нидерландското министерство на финансите. Ето защо използването на общ дълг не е най-очевидният начин."

Потенциално по-широка подкрепа може да получи предложението на комисията да се разшири политиката на Европейската инвестиционна банка за отпускане на заеми, така че да се разреши финансирането на оръжия, боеприпаси и производство. Подобна стъпка би изисквала подкрепата на мнозинството от държавите от ЕС, които са акционери в заемодателя.

Новият председател на ЕИБ Надя Калвиньо, която встъпи в длъжност през януари, обеща да преразгледа обхвата на настоящата политика на ЕИБ, която ѝ позволява да инвестира в стоки с двойна употреба, които имат както гражданско, така и военно приложение, като например безпилотни летателни апарати. "Въпросът е да разгледаме какво можем да правим повече, а не какво не можем да правим. Не става въпрос за изключване, а за разширяване на областите, в които можем да действаме", заяви служител на ЕИБ. Комисията обаче смята, че това "няма да е достатъчно", и призова ЕИБ да "предприеме всички необходими стъпки за преразглеждане на политиката си за отпускане на заеми през тази година и да я адаптира в съответствие с настоящите политически приоритети и обективни нужди".