Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
За да я има, свободата трябва да е осигурена.
Смятам, че дилемата "Свобода или Сигурност" е изкуствена и фалшива. Не може да има както сигурност без свобода, така и свобода без сигурност. Не може да има сигурност без свобода, защото тогава сигурността е осигурена само за тези, които са задушили свободата. Обратно – не може да има свобода без сигурност, защото това означава безвластие, предвестник на произвол и нова диктатура. Ще се опитам да обоснова по-подробно тази своя теза.
Основните политически ценности на модерната цивилизация са върховенство на закона, ограничена политическа власт, контрол над легитимните средства за насилие, политически плурализъм, равенство пред закона, политическа свобода, правова държава. Тези политически ценности са ценности защото тяхното наличие и спазване осигурява свободата на гражданите. Разбира се, за да стане това е необходимо да се създадат гаранции за тяхното реално функциониране. Това досега винаги е ставало чрез институциите на модерната държава, които въплъщават тези ценности, изпълват ги със съдържание и живот.
Смята се често, че свободата е противоположна на властта, респ. на държавата, че всяка власт и всяка държава се стремят да задушат свободата. Смята се, че пълна свобода може да има само тогава, когато се премахне всяка (принудителна) власт и всяка държава. Оттук и обратното разбиране, което твърди, че наличието на пълна свобода от своя страна ограничава възможностите за гарантиране на сигурността на гражданите, защото е свързана с ограничаване или пълно премахване на държавата като основен изразител на принудителна власт, която може да предложи сигурност в рамките на закона. Така се стига до извода, че в името на сигурността свободата на гражданите трябва да бъде ограничена. Това означава, че наличието на безгранична свобода води до произвол и този произвол трябва да се предотврати като се ограничи свободата в името на сигурността на гражданите.
Атакувайки последния възглед, Бенджамин Франклин бе казал, че "който ограничава свободата в името на повече сигурност ще изгуби и двете". С други той отхвърля този възглед с твърдението, че не може да има сигурност без свобода.
Обратното твърдение обаче също е вярно – не може да има свобода без сигурност. С други думи, за да я има, свободата трябва да бъде осигурена с помощта на демократични институции. Всъщност именно върху това правило се крепи съвременната цивилизация.
Но ако свободата не може да се гарантира без наличие на средствата на сигурността, които я предпазват от нейните неприятели, как това на практика да се осъществи? Как може да се гарантира свободата, ако средствата за сигурността са разположени асиметрично и с тях разполагат на практика малка група от гражданите? Как да се предотврати произвола на тази малка група, ако тя разполага със средствата за насилие и принуда?
Отговорът на класическите либерали е именно този – ограничена държавна власт, наличие на политически плурализъм, разделение на властите, свобода на изразяване, зачитане правата не само на мнозинството, но и на малцинството в държавата. По този начин се реализира концепцията за "минималната държава", което гарантира свободата на гражданите едновременно запазвайки чрез държавата тяхната сигурност от произвол.
Преди половин век насам левите неолиберали предприеха поход за "подобряване" и разширяване на либералната демокрация чрез идеята за неограничена свобода, свързана с неограничена толерантност и постепенно премахване на средствата за принудителна власт, гарантиращи сигурността с цел едновременно да се постигне "пълна свобода" и "пълно социално равенство". Това доведе до резултати, обратни на очакваните.
Обратно на тях – особено след терористичните атаки на 11.09. 2001 г. - неоконсерваторите предложиха ограничаване на правата и свободите на гражданите с цел да се гарантира тяхната сигурност. Това също доведе отново до резултати, обратни на очакваните.
Кризата на съвременната либерална демокрация може да се обясни със сблъсъка между нелиберализма и неоконсерватизма по въпроса за съотношението между свобода и сигурност.
Какъв да бъде практическият отговор на тази криза? - Според мене създаване на институции на т.нар. контрадемокрация – от една страна създаване на граждански недържавни институции, включително в сферата на сигурността, които да ограничават възможността за държавен произвол на призваните на бранят свободата и демокрацията институции, особено ако те са "приватизирани" от упражняващи власт в тях чиновници.
Например - на монопола на държавните прокурори да се противопостави създаване на паралелно гражданско обвинение. Или на всемогъществото на представителите на държавната сигурност да се противопостави неправителствена организация, гарантираща обществената безопасност от държавен произвол. По този начин противоречието и напрежението между свобода и сигурност може да получи някакво по-смислено решение.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.