Какво е Ел Ниньо и как влияе на световния климат

Този климатичен феномен е основната естествена причина за вариациите на земния климат, а тази година той настъпва с особена сила и се очаква да донесе нови глобални температурни рекорди

Валентин Симеонов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Авторът е учен, отдаден на науката за изменението на климата, с дългогодишен опит в изследването на сложните механизми в атмосферата. Той е част от екипа на Швейцарския федерален институт за технологии в Лозана.

Ел Ниньо - Южно колебание, познато като ENSO (от El Niño-Southern Oscillation), е явление в Тихия океан и е основната естествена причина за продължаващите от една до няколко години вариации на земния климат.

ENSO е съвкупност от взаимосвързани промени на температурата на повърхностния слой вода, атмосферното налягане и ветровете в екваториалните части на Тихия океан. Можем да разграничим две противоположни състояния (фази) на ENSO в зависимост от отклонението на актуалната температура, измерена в централната част на океана, спрямо дългогодишна ѝ средна стойност:

Ел Ниньо, когато това отклонение е повече от +0.5°C и
Ла Ниня, когато то е повече от -0.5°C

Ел Ниньо/Ла Ниня се класифицират като умерени, средни, силни и особено силни при отклонения съответно от 1, 1.5 и 2°C. Ел Ниньо периодите, при които е наблюдавано най-голямо глобално затопляне (1997/1998 г. и 2015/2016 г.) , са с отклонения около 2.5°C. Текущият Ел Ниньо е с отклонение в момента от 1.5°C и съдейки по скоростта, с която се развива, може да се очакват стойности, надминаващи 2.5°C.

Когато температурното отклонение е в границите +0.5, -0.5°C, наблюдаваме неутрална фаза на ENSO, по време на която температурата на водата в централната и източната част е по-ниска, а в западната е по-висока от средната. Това до голяма степен се дължи на влиянието на пасатите, постоянни източни ветрове, които предизвикват преместването на големи маси топла, повърхностна вода на Запад, а в източната част те се заместват с вода от по-дълбоките, студени слоеве. По-високите температури на водата в западната част водят до образуването на големи маси топъл и влажен въздух, който като по-лек се издига. Самото издигане, както и по-малкото тегло на колоната въздух над района създават зона с ниско атмосферно налягане*, съпроводена с обилни валежи в западната част на Тихия океан.

По аналогичен начин се създава зона с високо на налягане над източните, по-студени области. Разликите в атмосферното налягане, високо на изток и ниско на запад, усилва пасатите, което от своя страна увеличава температурните разлики в океана.

Виждаме, че има поредица от явления в океана и атмосферата, които взаимно се усилват. Този процес в науката се нарича положителна обратна връзка. Преходът от неутрална в Ла Ниня фаза може да се разглежда като следствие от такава обратна връзка. Самата Ла Ниня пък може да бъде видяна като усилена неутрална фаза, при която разликите в температурата на океана, налягането между източната и западната част, както и силата на пасатите са по-големи. При достигане на максимум в развитието на Ла Ниня силата на положителната обратна връзка намалява и малки промени в температурата на океана, атмосферното налягане или силата на пасатите може да доведе обръщане на процесите и начало на Ел Ниньо.

При Ел Ниньо силата на пасатите намалява. При това започва обратно преместване на маси топла вода от запад на изток и спира издигането на студена вода от дълбоките слоеве на океана. В резултат температурата на водата в централната и източната част е по-висока, а в западната е по-ниска от средната, т.е. обратно на Ла Ниня разпределение. Поради това ново разпределение на температурата областта с ниско атмосферно налягане се премества в централната, а тази с високо налягане - в западната част на Тихия океан. Това ново разпределение води до допълнително отслабване, а понякога до спиране и дори обръщане на посоката на пасатите. Промените в атмосферното налягане в двата края на океана са известни от края на XIX век и по исторически причини се наричат Южно колебание, откъдето идва и втората част в името на ENSO.

Ел Ниньо се появява средно на всеки 2 до 7 години и обикновено продължава 9 до 12 месеца.

Вариациите в климата, предизвикани от ENSO, са най-силно изразени в Тихоокеанския район, но имат и глобална проява, основно като промени на глобалната приземна температура на въздуха, често обозначавана само като глобална температура. В годините на Ел Ниньо глобалната температура се повишава с около 0,07°C за всеки градус затопляне на централната част на Тихия океан, като това става със закъснение от 2-3 месеца

Планетарният ефект на Ел Ниньо се обяснява основно с ефекта му върху глобалния кръговрат на атмосферата. Това е планетарен процес, осъществяващ пренос на топлина от екваториалните и тропическите към полярните райони чрез поредица от атмосферни потоци. Основната част от тези потоци се задвижват от влажния и топъл въздух, генериран в екваториалната и тропичните области и промени в тези потоци, като при Ел Ниньо имат глобално въздействие. За глобалния ефект допринасят също директният пренос на топлина от океана към атмосферата, както и повишено отделяне на въглероден диоксид от океана поради по-високите температури на водата**.

Освен Ел Ниньо рекордно високите температури на световния океан и развитието на подобен на Ел Ниньо процес в Индийския океан се очаква да допринесат за рекордно високи глобални температури през 2024 г. и е вероятно да се премине прагът от 1.5 °C на глобалната температура, установен с Парижкото споразумение.

*Атмосферното налягане е всъщност теглото на колоната въздух над нас, разпределено върху единица площ на повърхността.

**Количеството разтворен във водата въглероден диоксид намалява с нарастването на температурата й.