Ще бъдат ли северните морета новата лятна дестинация в Европа
Промяната в климата заплашва туристическата индустрия, която носи 2 трлн. евро за икономиката на ЕС
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Промените се случват твърде бързо, a летата в топ туристическите дестинации на Средиземноморието - Италия, Испания, гръцките острови, в последните години се превръщат в рисков сезон. Климатичната криза застрашава силно тази индустрия на стойност близо 2 трлн. евро, която в момента е на пика си след периода на пандемия. Но този юли хиляди хора бяха евакуирани от гръцките острови, обхванати от горски пожари. За тях идиличната лятна ваканция се превърна в кошмар. Още стотици хиляди по бреговете на Южна Европа прекараха ваканцията си предимно в климатизираните хотели, когато температурите надхвърлиха 45 градуса за повече от две седмици по време на горещата вълна. Всичко това е последното напомняне, че европейската туристическа индустрия трябва да се изправи срещу реалностите на изменението на климата и да се адаптира бързо.
Лятото става все по-интензивно в Южна Европа, а пожарите в Гърция са мрачно повторение на смъртоносните пожари, които опустошиха страната през 2021 г. Непоносимите горещини тази година принудиха атинските властите да затворят Акропола, а туристите на италианския остров Сардиния бяха принудени да се приютят на закрито в специални центрове. Глобалното затопляне в момента е средно около 1.2 градуса по Целзий, но в Европа е 2.3 градуса - Старият континент се затопля по-бързо от всички. Учените смятат, че нещата ще се влошат.
Европейската индустрия с пътувания, която годишно допринася с около 1.9 трилиона евро за европейската икономика, е сред първите, които ще усетят промените, като изменението на климата е на път да направи неузнаваеми някои места, които сега имат благоприятното за туризъм време. Проучване от 2019 г. прогнозира, че климатът на Мадрид през 2050 г. ще прилича на северноафриканския град Маракеш. Лондон ще бъде повече като Барселона, а Стокхолм - като Будапеща. Това ще промени моделите на пътуване по начин, който вероятно ще нанесе силен удар на някои страни в Южна Европа. Индустрията може би все още не е отчела напълно това. "Все още доста голяма част от индустрията още се събужда", каза Катарина Мартинез-Пардо, партньор в специализираната в климата и устойчиво хотелиерството компания Boston Consulting Group. "Не мисля, че наистина са готови", казва тя, цитирана от Bloomberg.
Въпреки че се очаква европейският туристически сектор да нараства със среден годишен темп от 3.3% до 2032 г., честотата на екстремните събития в Южна Европа може да тласне пътуващите към дестинации в северната част на континента. Горещите вълни могат да "намалят привлекателността на Южна Европа като туристическа дестинация в дългосрочен план или най-малкото да намалят търсенето през лятото", казват Moody's Investors Service.
Някои изследователи са моделирали екстремни сценарии, за да преценят последиците за различни части на икономиката. В свят, който достигна 4 градуса затопляне наред с екологичния срив ще има рязък спад от повече от 9% в туризма към гръцките Йонийски острови, според доклад на Европейската комисия, публикуван тази година. Същият сценарий ще доведе до увеличение на туризма с около 16% към западен Уелс.
Тази промяна ще бъде удар за страните, които разчитат в голяма степен на посетители за икономически растеж. Туристическата индустрия е допринесла с 14.9% за брутния вътрешен продукт на Гърция през 2021 г., като е добавила съответно 9.1% и 8.5% за Италия и Испания.
Някои европейски дестинации ще "страдат" през летните месеци, когато "няма къде да избягат от жегата", каза миналата седмица Едуардо Сантандер, който отговаря за туризма в Европейската комисия. За пътниците това може да означава пътуване на север вместо на юг в Европа или пътуване през пролетта или зимата вместо през лятото, казва той. Хората вероятно ще резервират ваканциите си в кратки срокове, въз основа на това какво се очаква да бъде времето в техните дестинации.
"Климатичната криза вече е тук", каза гръцкият премиер Кириакос Мицотакис пред депутатите в парламента в понеделник. "Ние сме във война."
Юли 2023 г. ще бъде най-горещият месец в историята
Юли 2023 г най-вероятно ще бъде най-горещият месец, регистриран в историята. Световната метеорологична организация на ООН (СМО) и службата за изменение на климата Коперник на Европейския съюз заявиха в съвместно изявление, че е "изключително вероятно" юли 2023 г. да счупи рекорда. Наблюдаващите организации прогнозират средната глобална температура за този месец да бъде поне с 0.2°C по-топла от юли 2019 г., бившият най-горещ месец в 174-годишния рекорд на наблюдение, според данни на ЕС. Разликата между сега и юли 2019 г. е "толкова значителна, че вече можем да кажем с абсолютна сигурност, че това ще бъде най-топлият юли", каза климатологът от Лайпциг Карстен Хаущайн.Юли 2023 г. се оценява на приблизително 1.5 градуса по Целзий над средната стойност от прединдустриалната епоха.
"Промените в климата са тук. Ужасяващи са. И това е само началото", каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш тази седмица. И допълни, че ерата на "глобалното затопляне е отминала, а сега идва ерата на глобалното сваряване".
Обикновено глобалната средна температура за юли в света е около 16°C (това включва у зимата в Южното полукълбо). Но този юли тя се покачи до около 17°C.
Ранни климатични записи - информация, събрана от сондажи в ледени ядра и дървесни пръстени, предполагат, че Земята не е била толкова гореща от 120 000 години.
Планетата е в ранните етапи на климатичния феномен Ел Ниньо, който обикновено доставя по-високи температури по целия свят. Въздействието на Ел Ниньо се очаква да достигне своя връх по-късно тази година и ефектите му да се усетят по-силно през 2024 г., но според учени той вече е започнал да помага за повишаване на температурите.
4 коментара
Скоро ще престанем да учудваме от подобна перспектива. Е, ще трябва да се бръкнем по-дълбоко в джоба като имаме предвид жизнения стандарт в тези страни.
Няма да бъдат. Студена вода под 20 градуса, малко слънце и твърде ниски дневни температури, дори с т.нар. глобално затопляне. Но българското Черноморие може само да спечели - дори в "горещи вълни" максималните рядко надхвърлят 32-33 градуса, докато водата е топла и умерено солена, слънцето не толкова агресивно като в Средиземноморието, а плажовете пясъчни и обширни. Липсват и опасни риби, мекотели, насекоми. Пълен комфорт, но тези предимства следва да се рекламират и туризмът ни да се преориентира към по-висок клас туристи.
Друг печеливш са Канарските о-ви и Мадейра, където липсват жеги лятото заради океанското течение. Те туристи си имат и сега, както и ние, но могат да вдигнат цените.
Преди "хубавият климат" на Гърция да стигне Уелс или Полша, ще трябва да мине през България. Хейтърите трябва да млъкнат с тяхното: "Сезон - два месеца". А какъв ще е климатът след 2050 година идобщо не ме засяга.
Не съм от хората, които стават столетници.
Изобщо не ме вълнуват проблемите на Гърция - в Бургас си е екстра 28-29 градуса, макс 1 -2 дни да вдигне над 32 - пълно е с германци и разни други избягали от Гърция. На плажа се чува всякаква реч в момента.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.