След две седмици ще вали, ама друг път

Подобна реакция, като в заглавието, често може да чуем от приятел или колега, подал ръка през прозореца и взирайки се в телефона си. Капризите на времето правят прогнозите все по-трудни. A разминаванията често идват и заради посредствени мобилни приложения, базирани на прости математически алгоритми. Често това са и стандартните прогнози, заложени в операционните системи на смартфоните. Те са безплатни, но са слабо надеждни, особено в планински райони, защото ползват прогнози с ниска резолюция - 22 км. Моделите като цяло работят добре, но проблем може да се окажат данните, които се събират. Според експерти такъв конкретен случай е и България. За щастие има и по-добри, безплатни или със скромна месечна такса апликации, които могат да задоволят и най-критичния поглед.

Съществуват няколко основни модела за прогнозиране на времето, които имат своите плюсове и минуси. От една страна са математическите алгоритми и компютърните програми, които използват вече случили се или настоящи климатични явления, за да прогнозират чрез симулация какво ще се случи в следващите дни. Колкото по-дълъг е периодът, толкова по-малка е вероятността прогнозата да се сбъдне с пълна точност. Тези модели използват данните в момента - скорост на вятъра, течения, облачност и други, за да прогнозират как ще се развият. Тук с мощен фронт навлиза и изкуственият интелект - той вече се използва от швейцарската компания Mеteoblue.

Проблемът е, че те разчитат на конкретни данни от често далечни места, за да предвидят времето на други места. Това прави успеваемостта им сравнително ниска. По принцип колкото повече данни има, толкова по-точна е прогнозата. Когато метеоролозите получават информация от системи, като например метеорологичните радари, те могат да предвидят времето минута по минута в рамките на точно определено място за следващите няколко часа.

Гледай резолюцията

Резолюцията на прогнозата също е много важна, особено в планински терени - колкото е по-голяма тя, толкова е по-точна локалната прогноза, тъй като взима предвид много по-точно релефа и локалните климатични особености. Именно те помагат за по-точни прогнози в рамките на няколко часа. Може да ги видите зад сложните съкращения като GFS 22, ECMWF 9 km, ICON EU 7km. Има и приложения, за които например вашият регион не е приоритет. Например разработеният от Meteoblu NEMS e с най-високата резолюция от 4 км, но се използва само за Европа, тоест ако сте в САЩ, трудно може да му се доверите.

"Най-големият проблем при моделите според мен не са самите модели, където може би е достигната една точка, от която няма кой знае колко да се надгражда освен бързина, а началните условия, които се влагат, т.е. количеството реални измервания, които са налични", казва пред "Капитал" климатичен експерт, пожелал анонимност. И допълва: "Например за България кои станции влизат - за приземни измервания може би основните на НИМХ два пъти дневно, а за измервания във височина вероятно пускат метеорологични балони само над София. За останалите милиони кубични километри атмосфера над нас се прави 3D мрежа и моделът трябва да изчисли и интерполира определени параметри в node-вете само на база тези малко на брой начални измервания, които са налични. Ако в бъдеще измислят радар/сателит, който е способен да определи показателите във всяка точка от атмосферата, тогава теоретично трябва да имаме модели с близка до 100% успеваемост", казва той.

Ама този дъжд го нямаше в прогнозата

Друг проблем е, че хората искат да знаят какво ще е времето след седмица или две, когато планират ваканция. Това обаче трудно им се получава, тъй като няма такова животно като "точна дългосрочна прогноза за времето".