Новата зима: топла и с риск от лоши бури

Тези прогнози, ако се сбъднат, ще имат редица ефекти - върху енергетиката, туризма, земеделието, застрахователния пазар, цените на суровините и още. Някои са позитивни, но много от тях - негативни и с висока цена. Стига да се сбъднат. Проблемът е, че дългосрочните прогнози напоследък са много неточни, тъй като стъпват върху сложни математически модели и много климатични параметри, които си влияят взаимно, а също така се променят непредсказуемо заради климатичните промени.

Консенсусът, че зимата ще е топла, се комбинира с риск от екстремни събития заради топлите морета и влиянието на Ел Ниньо върху други атмосферни явления, които са предпоставка за циклони, като този, който удави Царево през септември и донесе ураган в Североизтока през миналия уикенд. Те могат да променят изцяло картината за определени периоди през зимния сезон. Не е изключено да има и епизоди с нахлуващ полярен студ. И така от мека и топла зимата може да стане студена, снежна и скъпа.

В последните години в Европа зимата наистина е видимо по-мека, а в България сезонът 2022-2023 бе най-топлият, откакто има измервания. Всъщност, за да си спомним за горе-долу класическа зима за нашите ширини трябва да се върнем чак до 2017 г. И не е само зимата - в последните 3-4 години климатичните промени носят горещи вълни, мащабни суши и пожари, неочаквани и мощни циклони, липса на сняг в планините - и освен че имат своя принос към живота на всеки, те имат и сериозна роля в икономиката. Така всички чудения какво точно трябва да представляват климатичните промени започнаха да се материализират доста ярко.

Според американските климатични модели се очаква януари да е доста по-топъл от стандартното. Източник: NOAA Преглед на оригинала

И въпреки че е почти невъзможно да се направи съвсем правдива прогноза за идващите три-четири месеца, то подготовката за това, което предстои, е повече от важна. През миналата зима топлото време изигра добра роля за потреблението на електроенергия и топлоенергия на фона на страховете от газова криза заради войната в Украйна. За щастие, европейците не усетиха кризата с газа и производствените мощности толкова остро, колкото можеше да бъде. От днешна гледна точка Европа е много по-сигурна и добре позиционирана, но заради продължаващия несигурен газов пазар е много възможно една по-тежка зима да повлияе на европейската икономика и да отвори проблеми, за които дори не сме подозирали.

Топло, с шанс за бури

"Последните изчисления на метеорологичните числени модели - европейският и американският - чертаят по-топла зима от обичайната през последните 30 години. С около градус и половина положителна аномалия", казва метеорологът Симеон Матев пред "Капитал" и затвърждава мнението на повечето големи климатични сайтове.

Прогнозата за валежите за първия месец на годината е за нормални стойности или малко над нормалните. Източник: ECC Преглед на оригинала

Ако погледнем вече отминаващата есен, тя едва ли може да се категоризира като друго освен гореща. Данните сочат, че средната положителна аномалия за станциите в страната през септември е била 2.9 градуса над средното, за октомври - 3.9 градуса, а за ноември до момента - 3.3 градуса. Съвсем наскоро Европейският климатичен институт отчете, че 17 ноември е бил първият ден, откакто има измервания, в който глобалната температура е била над 2 градуса над прединдустриалните нива (1850-1900), или точно 2.07 градуса. Имайки предвид, че целите на Парижкото споразумение от 2015 г. са да удържи затоплянето до 1.5 градуса над прединдустриалните нива до 2050 г., може да се каже, че надеждите са попарени.

И не е само температурата на въздуха. Световните океани, включително Черно и Средиземно море, са безпрецедентно топли - с 3-5 градуса над средното за последните 30 години. Това има своето отражение и в чисто икономически план в България през последните месеци - например топлофикациите заработиха много по-късно тази година, а на практика слънчевите часове през октомври са средно толкова (217 часа), колкото през юни, който е месец с много по-дълъг ден. Дотук добре - по-малко похарчен газ и бонус за соларните паркове.

Според много анализатори обаче топлите зими напоследък са притеснителни, защото в последните три години светът бе под влияние на нетипично дълго задържалата се Ла Ниня, която принципно носи по-хладно време. Това може да означава, че много по-голяма роля вече има ефектът на глобалното затопляне, а не толкова глобалните, а и локални природни феномени.

Един от по- различните модели е британският UKMO, който предвижда анормално много валежипрез цялата зима точно за района на България. Източник: Severe-weather.eu Преглед на оригинала

С по-голямо локално значение за България сега е топлата морска вода. "Другото основно допълнение към очакването за по-топла зима идва от това, че тази година температурите на морската вода са по-високи на много места - с около 3-4 градуса. В Средиземно и в Черно море даже е към 5 градуса над средното за последните 30 години", казва климатологът Валентин Симеонов от Швейцарския федерален институт за технологии в Лозана (цялото интервю с него на стр 14).

Топлината от морските води повишава температурата на въздуха, носена от ветровете, но може да има и друг ефект - повече циклони. Според експерти именно по-топлото Черно море е изиграло роля за циклона, който премина с ураганни ветрове и остави без ток и вода Североизточна България миналата седмица, както и за наводненията от септември в Гърция и България. Много е възможно подобно развитие да има и в зимните месеци - с непрогнозируем мащаб от прогнозите, които все по-рядко успяват да уцелят точните параметри дори на средносрочните процеси и често се обръщат на 180 градуса в последния момент.

"Прогнозата за валежите е интересна - очертава се по-валежен сезон, което е продиктувано от топлото Средиземно море, което ще провокира повече циклони. Последните години се получаваше, така че повечето валежи бяха от дъжд, но има голям шанс във високата планина да са и от сняг", казва Симеон Матев. Повече валежи през зимата прогнозират почти всички основни модели, но колко повече не е еднозначно - повечето модели сочат нива малко над средните или около средните. Изключение е британският Met Office (модел UKMO), който прогнозира много валежи от сняг точно над България и Балканите.

Това е възможност най-накрая и страната ни да се възползва от хидроенергетиката и ВЕЦ-овете си, които бяха на практика спрени през октомври.

В крайна сметка, на фона на много несигурни фактори декември по-реално ще покаже накъде ще тръгне тази зима и в България - дали ще е мека и топла, или ще има голяма динамика, включително с епизоди на студено време и бури.

Какви ще са ефектите?

Дали зимата ще е топла или студена, суха или с валежи, има значение за много сектори на икономиката, на първо място за енергетиката - за цената на газа, като пазарът продължава да е свръхчувствителен заради войната в Украйна, за това дали в енергийния микс за сезона ще се включи хидроенергетиката, соларните мощности, или напротив - ще се залага повече на фосилни горива (повече за ефектите за енергетиката прочетете на стр. 17).

Но енергетиката е само част от картината. "Ние днес в общи линии сме точно толкова зависими от времето за производството на храна, колкото и първите земеделци", казва атмосферният учен Валентин Симеонов. Климатичните промени, екстремните събития и резките обрати във времето могат да унищожат цели реколти

- например мека зима, която подмамва културите да се развият рано, след което биват попарени от слани и късни студени вълни. Екстремните прояви на времето носят все повече щети, които застрахователният пазар не може да поеме. "След поредицата наводнения във Франция вече се обмисля увеличаване на застраховките за сгради и други щети, защото има твърде много поражения и просто застрахователите не могат да ги поемат, а се очаква тези случаи да зачестяват", казва Симеонов.

По-устойчива засега се оказва туристическата индустрия. Въпреки масовата липса на сняг миналата зима зимните курорти и в България, и в Европа всъщност отчетоха добър сезон и достатъчно посетители, чието желание да пътуват не секва въпреки предизвикателствата на времето. Скиорите заложиха на СПА, разходки и други забавления, но дългосрочно ски ваканциите са обречени. Заради бързото затопляне на Европа и очакванията за все по-малко сняг курортите под 1500 м надморска височина ще загубят икономически смисъл и просто нямат бъдеще, смятат климатолози.

Като цяло нито Европа, още по-малко България, е подготвена за всички възможни аномалии. И независимо каква ще е тази зима, дългосрочните прогнози се очертават сравнително ясни. И могат да се опишат с няколко думи: Дръжте се здраво, ще друса.