Алтернативното бъдеще на "Топлофикация София"

"Нашата стратегия е фокусирана върху поддържането на разходите на достъпно ниво чрез ефективност и иновации. Примерно цифровизацията на мрежата ни позволява да намалим загубите и да повишим надеждността, което допринася за по-добро обслужване на клиентите и поддържане на конкурентни цени", сподели по време на организирания от "Капитал" Energy Summit 2024 Марчин Орловски, който е главен оперативен директор на "Веолия Полша".

Целта на компанията по думите му е да премине напълно от въглища към алтернативни, нисковъглеродни източници на енергия до 2030 г., като този план е подкрепен с инвестиции в различни технологии и получаването на европейско финансиране за някои от проектите. Този подход не само ще помогне на Полша да постигне своите климатични цели, но и ще допринесе за подобряване на енергийната сигурност и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива.

Марчин Орловски, оперативен директор на "Веолия Полша", дава различни примери за декарбонизация на парното Фотограф : Цветелина Белутова

Стратегията за декарбонизация включва използването на отпадъчна топлина от промишлеността, канализацията и пречиствателни станции, внедряването на геотермална енергия и разработването на енергийно ефективни решения като топлоакумулиращи съоръжения и технологии за комбинирано производство на топлина и електроенергия.

Това обаче не е достатъчно за пълната замяна на въглищата. За да се случи тя, са необходими и алтернативни горива като биометан и зелен водород в бъдеще, които са съвместими със съществуващите газови турбини.

Използването на природен газ в полските топлофикации се разглежда по-скоро като преходно решение, което позволява по-лесна интеграция на зелените газове и подготовка за по-широкото приемане към възобновяеми енергийни източници. Не на последно място "Веолия" залага още на енергийната ефективност и цифровизацията на мрежата - дистанционно управление и мониторинг, така че да се постигне съществено намаляване на загубите и подобряване на обслужването.

Топлина от каналите

Използването на топлината от канализацията е една от най-обещаващите стратегии за декарбонизация, която се прилага в Полша. Този подход използва термопомпи за извличане на топлина от отпадъчни води, което е ефикасен и устойчив начин за производство на топлинна енергия. Колкото и странно да звучи, канализационните системи предоставят постоянен и предвидим източник на топлина, който може да бъде използван през цялата година независимо от външните температурни условия.

Орловски споделя, че "Веолия" вече работи по разработването на проекти за използване на топлината от канализацията в градовете Познан, Лодз и Варшава, където планира инсталацията на топлинни помпи с общ капацитет между 30 и 50 MW. "Такива системи имат потенциала значително да декарбонизират местното топлоснабдяване, като едновременно с това намалят зависимостта от въглища и други изкопаеми горива", казва още той.

Подобен подход със сигурност може да се приложи и в София, стига да бъде взето такова решение. А работещ пример в тази област има в Стокхолм, Швеция, където топлинни помпи извличат топлината от канализацията и допринасят за отоплението на града с капацитет 250 MW. Първата такава помпа е инсталирана още през 1986 г., което доказва дългосрочната жизнеспособност и устойчивост на модела.

Софийската пречиствателна станция за отпадни води край Кубратово също вече произвежда зелена електрическа и топлинна енергия от отпадъчните води и е 100% енергийно неутрална от 2015 г. Благодарение на тази зелена енергия "Софийска вода" като цяло е почти 90% енергийно независима, като целта е до 2025 да се постигне и 100%.

Освен от канализацията обаче топлина може да се използва и от индустрията. "В Познан концернът Volkswagen има леярна, която генерира много излишна отпадна топлина. За тях това е проблем, защото трябва да плащат, за да се отърват от тази топлина. Те трябва да имат инсталации, като охладителни кули например, което е свързано и с голяма консумация на електроенергия. Ние обаче им предложихме да изкупим тази топлина и да я инжектираме в топлофикационната мрежа. Ето това е добър пример как проблемът може да стане решение. Да, не е голям проект - приблизително няколко MW, но е добър пример, който може да се мултиплицира", споделя Марчин Орловски.

Акумулатор за парно

Друга иновация при парното са топлоакумулиращите съоръжения. Такива френската компания вече активно е интегрирала в Полша. Тези съоръжения, по същество водни кули, са способни да съхраняват голямо количество топлина под формата на гореща вода при високи температури, което позволява повишаване на ефективността и гъвкавостта на енергийната система. Съхранената топлина може да се използва по всяко време, което е особено полезно през периоди на високо търсене или когато например производството на енергия от възобновяеми източници е ниско.

"Един от знаковите ни проекти включва изграждането на топлоакумулираща кула в Познан, която е висока 60 метра и разполага с капацитет 24 000 кубически метра гореща вода, достигаща до 97 градуса по Целзий. Това инсталационно съоръжение улеснява балансирането на производството на топлина и електричество. Позволява ни да произвеждаме електричество, когато цените са по-високи, и да използваме съхранената топлина например през нощта. Този подход не само подобрява енергийната ефективност, но и допринася за стабилизацията на електроенергийната мрежа", обяснява Орловски.

Финансирането на тези проекти се осигурява в комбинация от собствени средства и европейски фондове. Столичната топлофикация обаче не е подготвяла подобни проекти и няма данни дори да работи в тази посока, за да кандидатства за европари, с които да се модернизира. А топлоакумулиращите съоръжения са пример за практическото приложение на наличните технологии, които могат да повишат ефективността и да спестят разходи.

Изброените примери показват, че декарбонизацията на топлофикационния сектор е амбициозна, но реалистична задача, ако се комбинират различни иновации, технологии и смяна на горивата. Резултатът от това е по-достъпна и сигурна услуга, по-малко замърсяване на околната среда и повече независимост от вноса на горива и борсовите им цени.