В енергетиката всичко върви надолу
Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Ако има някой в сегашната ситуация, който истински да се радва на априлския сняг и очертаващото се по-студено време през първия месец от пролетта, то това са производителите на електроенергия и дистрибуторите на природен газ. Накратко - енергийният сектор. Извънредно ниските температури през това време на годината водят до извънредно високо потребление на енергоресурси, което до голяма степен компенсира ефектите от спрялата на пауза икономика и въобще блокирания обществен живот.
Разбира се, печалбата за едни е разход за други - в случая всички потребители, много от които със сигурност ще имат и проблем с доходите. Но именно студеното време през последните две седмици е спасителната сламка за българската енергетика. Въпреки спрелите заводи и фабрики, празните офиси, неработещите хотели и ресторанти и т.н. потреблението на ток в страната не само не намалява, а дори е по-високо спрямо същия период на 2019 г. Това обаче е краткосрочно състояние, което скоро ще се промени.
Българският пример е по-скоро прецедент за Европа, дължащ се изцяло на метеорологичните условия (средната температура за последните две седмици на март е с 3.4 С⁰ по-ниска спрямо предишната година) и спецификата на пазара - голяма част от отоплението е на ток. Във всички страни, въвели мерки за ограничаване на коронавируса, има истински удар върху енергетиката. Потреблението пада с двуцифрени проценти, а след него и цените се сриват. В момента електроенергията и природният газ са на рекордно ниски нива, има излишъци на мощности и количества, а производителите и доставчиците, изглежда, не виждат светлина в тунела и цените на фючърсите за ток и газ също остават ниски. В комбинация с вихрещата се петролна война, според директора на Fitch Дмитрий Маринченко, настоящата ситуация може да се определи като най-голямата енергийна криза в новата история.
В един миг всичко се обръща
Само допреди месец основните опасения в енергийния сектор бяха свързани с покачващите се цени на тока вследствие на все по-скъпите квоти въглероден двуокис и плановете на ЕС за въглеродно неутрална икономика (т.нар. Зелена сделка). Сега ситуацията е точно обратната - страховете са насочени към прекалено ниските цени на тока и очакваното по-бавно възстановяване, което няма да позволи планираната или дори никаква възвръщаемост на инвестициите в нови мощности и ще забави навлизането на зелените технологии.
Според изготвен преди дни сценарий на консултантската компания ICIS потреблението на ток в Европа за периода март - юни ще е с 10% по-ниско от очакваното, цените на електроенергията ще се понижат средно с 9%, а отделените в атмосферата въглеродни емисии ще са с 25% по-малко, от което и цените на квотите ще паднат с около 20%. От юли до декември се приема, че ще има леко възстановяване на потреблението, но като цяло то ще остане с 6.2% по-ниско спрямо прогнозите преди епидемията от коронавируса. От ICIS обаче посочват, че анализът е изграден въз основа на ранна оценка на потенциалните въздействия и ще бъде прецизиран след по-голямо натрупване на данни.
Отсега може да се предположи, че корекциите в сценария ще бъдат надолу, тъй като през последните дни вече има по-големи понижения в цените и потреблението на много места в Европа, а ефектите от ограниченията заради COVD-19 тепърва започват да се усещат в индустрията.
Подобни са очакванията и на S&P Global Platts. В доклад от миналата седмица, цитиран от Института за енергиен мениджмънт, консултантите изследват случващото се в Италия и прогнозират спад от 5-7% на енергийното потребление в Европа за 2020 спрямо 2019 г. При цените пък очакванията са за понижение от 20%, продължаващо до края на тази година. Също така S&P Global Platts допускат до 15% спад на инвестициите в сектора, като обръщат и специално внимание на вероятността за нарастване на междуфирмената задлъжнялост и дори ликвидна криза в някои ютилити компании при евентуално спиране или забавяне на плащането на сметки от потребителите. Последното е особено актуално за България, където по принцип доходите са по-ниски и има хроничен проблем с обслужването на сметките при съществена част от населението.
Токов удар
Безспорно първа и най-засегната страна от коронавируса е Италия и именно тя може да служи като отправна точка за прогнозиране на ефектите от ограниченията върху енергетиката. Данните за последните две седмици на март са красноречиви - според Европейската мрежа на системните електропреносни оператори ENTSO-E потреблението на ток в Италия е спаднало с малко над 20% спрямо същия период на 2019 г. Такова драстично отклонение не е отчитано никога досега и води след себе си ефекта на доминото - борсовите цени на тока са с цели 40% по-ниски от тези през март 2019 г. Подобна е ситуацията в Испания, която е втората най-засегната от COVID-19 страна в Европа, и Португалия, чийто пазар е свързан с испанския. Там потреблението е спаднало с около 9%, но цените са с над 43% по-ниски.
"Индустриалното потребление в Италия е много по-голямо от битовото и това, че италианците си стоят по домовете, не може да го компенсира", каза италиански търговец на енергия пред S&P Global Platts. В резултат на това цената на електроенергията с доставка през април също се понижава - засега с 23%, като варира около 36 евро/МВтч. За сравнение през март средната стойност стигна 32 евро/МВтч.
В повечето останали европейски пазари понижението на борсовите цени на тока е между 20 и 30 процента. Изключение прави единствено България, където спадът на годишна база през март е 19.4% (най-малкото в целия ЕС, включително Сърбия). Основната причина за това е споменатото вече по-студено време и фактът, че за разлика от Италия и Западна Европа като цяло, битовите потребители масово ползват именно ток, а не природен газ за отопление. И все пак мощностите в страната не са натоварени - държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", която работи основно за битовия сегмент, е активирала само два от осемте си блока, при това малките, и работи с 22% от мощността си.
Всъщност ниските борсови цени на тока ще доведат до истински финансов удар за производителите, които продават на свободния пазар. Такава например е АЕЦ "Козлодуй", която генерира печалбата си именно от сделки на Българската независима енергийна борса. Освен това по информация на "Капитал" заради срива на цените на борсата част от дългосрочните договори на ядрената централа с търговци на ток, сключени в края на 2019 г. при цени от близо 100 лв./МВтч, вече не се изпълняват. И АЕЦ-ът е принуден да продава енергията си по актуалните сега тарифи от около 55 лв./МВтч в сегментите "Ден напред" или "В рамките на деня".
Неприятна е ситуацията и при ВЕИ производителите и топлофикациите, за които Комисията за енергийно и водно регулиране е определила, че могат да получат от борсата средно около 90 лв./МВтч и на тази база е фиксирала премиите им. В сегашните условия те постигат с около 40% по-ниски цени на борсата и съответно не получават прогнозираните приходи.
ВЕИ на изкуствено дишане
Общото намаление в потреблението на електроенергия ще има един първоначално положителен ефект върху зелените амбиции на ЕС - почти всички страни членки ще успеят да постигнат целите си за дял на ВЕИ енергията към 2020 г. Просто когато базата е по-ниска, участието на соларите, вятъра и водата става по-голямо. Но реално кризата ще забави изпълнението на Зелената сделка и със сигурност ще отложи повечето проекти за нови зелени централи.
Освен чисто финансова причината за това е и пазарна. При сегашните ценови нива на електроенергията (около 30 евро/МВтч) и прогнозите за задържането им поне до края на годината няма как слънчева или вятърна централа да работи без субсидии. За да се случи това, са необходими цени от около 55 евро/МВтч, каквито бяха само преди два месеца. Не случайно в края на януари редица търгове за ВЕИ мощности в Северна Македония, Гърция и Турция бяха спечелени на изцяло пазарен принцип, без никакви дотации. Сега вероятно те няма да се осъществят в срок.
Газ без пари
Със сигурност натиск върху този сектор ще окаже и случващото се с петрола, който също е на рекордно ниски нива. Но много по-пряко ще е влиянието на природния газ, тъй като в много страни в Западна Европа, включително Италия, той се използва за производството на ток.
Още преди кризата с коронавируса цените на газа бяха стигнали изключително ниски стойности от около 9 евро/МВтч, като причините за това бяха сравнително топлата зима, голямото производство на LNG в САЩ и Китай, както и пониженото търсене в Азия. Сега обаче ситуацията е безпрецедентна - търговията на германския хъб TTF стигна до нива от малко над 7 евро/МВтч на 31 март. За сравнение, предоговорената цена на руския газ за България след намалението от 1 април с над 42% ще бъде над 13 евро/МВтч. Фючърсите на природния газ на Европейската енергийна борса (EEX) за април пък са за 6.8 евро/МВтч.
Анализ на Оксфордския институт за енергийни изследвания стига дори по-далече и прогнозира цени от около 6 евро/МВтч през лятото. Това е мотивирано с наличието на големи запаси и очакваното изключително слабо индустриално търсене в световен мащаб.
България също би следвало да усети това, тъй като цената на доставяния от "Газпром" руски газ вече включва и борсова компонента. Освен в "Топлофикация София" обаче газът не се ползва в друга голяма централа за производството на електроенергия и затова ефектът ще е минимален. Също така битовото потребление е изключително слабо развито.
Тези събития обаче може да поставят под въпрос реализацията на проекти като продължението на "Турски поток" през България и по-скоро не самото строителство, а използването им. Ако "Газпром" не успее да се конкурира с ниските цени по европейските газови хъбове, просто няма да има кой да купува руския газ и съответно транзит по въпросния газопровод няма да има. А това би затруднило изключително много изплащането му - "Булгартрансгаз" разчита да разплати общата цена от над 2.5 млрд. лв. към изпълнителя "Аркад" в следващите 10 години именно чрез приходите от транзитни такси.
Изчезващи квоти
По-ниското потребление на електроенергия и природен газ в Европа неминуемо ще засегне и търговията с квоти CO2. Прогнозата на ICIS е за значителен спад на отделените емисии с 24.4% през 2020 г. спрямо прогнозите без коронавируса. Показателно е, че цените на квотите вече се сринаха и от над 23 евро/тон към 9 март вече са около 16 евро за тон. За сравнение - очакванията бяха в края на 2020 г. да достигнат 30 евро/тон.
Това би било глътка въздух за ТЕЦ-овете, които горят въглища, но тя ще бъде неутрализирана от по-ниската продажна цена на тока. Единствено тежката индустрия би усетила пряк положителен ефект от по-ниските енергийни разходи и по-евтините квоти, но пък пред нея има друг проблем. Тази година, до 30 април, предприятията трябва да закупят и верифицират пред ЕК изразходените през 2019 г. емисии CO2. И въпреки тоталната криза в Европа на 26 март Брюксел отказа да изпълни исканията на циментовата и стоманодобивната промишленост, както и на авиопревозвачите, този срок да се удължи.
Природен газ: Очаква се спотовите цени на втечнен природен газ да продължат да намаляват, тъй като търсенето ще остане слабо. А това ще окаже натиск и върху доставките от Русия, след като "Газпром" се договори с европейските страни за актуализиране на тарифите спрямо борсите.
Солари: Над 80% от търсенето на фотоволтаици се задоволяват от китайските производители, чиято дейност бе силно ограничена през последните месеци. По тази причина очакванията са до 2021 г. цените на соларните модули да се увеличат с 10% - 20%.
Вятър: Анализаторите очакват проектите в Близкия изток и Европа да бъдат най-тежко засегнати, тъй като работниците масово се връщат в родните си места поради паниката от епидемията.
2 коментара
Потребителите ще ползваме по-евтина енергия от преди кризата.
Ако има добра новина от пандемията то тя е именно за световната енергетика. Инициативата на ЕК за намаляване на въглеродните емисии се замразява за неопределено време. Конвенционалните средства за производство на енергия ще доминират над възобновяемите за дълъг период от време.
Момента е "идеален" да под=строим БеляНЕ и руски поток. Ще (по-точно ТЕ) "направим" пачки. А дрУгаре?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.