Забравената Стара Загора

Или може би не?

Подаръци ще има за всички...

Първоначално Европейската комисия беше идентифицирала в България две най-засегнати области - Стара Загора и Перник. Сега от енергийното министерство казват, че процесът е отворен за преговори.

"Към настоящия момент вече имаме одобрена апликационна форма за финансиране по Програмата за подкрепа на структурни реформи на подготовката на териториални планове за три области. Активно се работи по организиране изработването на планове за всички засегнати области. Финалното решение за броя региони ще бъде взето в процеса на преговори с Европейската комисия и ще зависи от оценката на въздействието на прехода върху икономиката и работните места във всеки регион", пише в отговор до "Капитал" от ведомството.

Оказва се, че стремежът на България е да включи възможно най-много региони сред допустимите за финансиране по Фонда за справедлив преход територии, така че "да няма изоставени". Според министър Теменужка Петкова България е най-ресурсоемката и енергийно интензивна икономика в ЕС, ще изисква значителни инвестиции във всички области. Това е вярно, но е извращение на идеята за ударни инвестиции в най-засегнатите райони.

Ами "Марица-изток"?

То означава, че ще има по-малко средства за комплекса "Марица-изток", който без съмнение е най-проблемната в това отношение точка не само в България, но и на Балканите. Там пряко работят над 15 хил. души - 10% от заетите в цялата област, както и 30% от всички заети в производството на електроенергия в страната. Заедно със свързаните бизнеси броят им надхвърля 30 хиляди. Ако има една област, която заслужава специално внимание и достатъчно инвестиции за подпомагане, това е Стара Загора.

Да включиш други региони с цел да намалиш тези ключови инвестиции би било скандално.

Какво може да се направи

Кметът на града Живко Тодоров осъзнава огромния проблем, но от самия него почти нищо не зависи. "Важно е да се запазят работните места в региона. Държавата трябва да даде възможност на регионите да провеждат самостоятелна политика, така че да привличаме инвеститори. Трябва да се направи голяма индустриална зона, която според мен трябва да предлага облекчения за бизнеса - например фиксирана цена на тока за дълга период (20 години), за да има предвидимост.

Без конкретни стъпки няма да стане. Сега като няма разлика в данъците например, бизнесът винаги ще предпочете да отиде в София или Пловдив", каза Тодоров преди седмица по време на регионалната конференция на "Капитал".

Бившият екоминистър и настоящ съветник към Европейската климатична фондация Юлиан Попов от известно време прокарва идеята, че трябва да започне изграждането на големи соларни централи в комплекса "Марица-изток" и казва защо: "Земята в Маришкия басейн не може да се използва за селско стопанство. Тя има един собственик - държавата, което може да съкрати разходите и времето за подобна инвестиция. Освен това там е съсредоточена най-силната електропреносна мрежа и няма нужда от изграждане на допълнителна инфраструктура." Впрочем именно така действат в съседните държави.

Кметът на Стара Загора също смята, че могат да се изградят ВЕИ мощности на територията на "Марица-изток", но проблемът е, че те не създават много работни места. Ако обаче се направи десетгодишна програма за изграждането на такива мощности, по време на строителството ще се осигурят много работни места и ще има време да се приложат останалите мерки като изграждане на индустриални зони и привличането на нови инвеститори.

Успоредно с това според Юлиан Попов могат да започнат да се изграждат и мощности за производство на водород от соларната енергия. "Именно това е комбинацията, към която трябва да се стремим и която се вписва най-пълно в "Зелената сделка", смята той.

Друга идея е на територията на енергийния комплекс да се изградят и различни системи за съхранение на енергия, още повече че това е основният бизнес на AES (американската компания, която е собственик на намиращия се там ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово").

Като цяло "Марица-изток" може да се превърне в клъстер на нисковъглеродните индустрии и да привлече различни производства в тази сфера, които не само са чисти индустрии, но и имат много по-висока добавена стойност. При такъв сценарий няма да има проблем за бъдещето на заетите в енергетиката, а по-скоро ще е трудно намирането на достатъчно кадри.

Всичко това иска първо, пари и, второ, план. Моментът за случването им е сега.