През 2021 г. Доган пак ще може да получава плащания за ТЕЦ "Варна" от държавата

Политическото решение за насочване на студения резерв към ТЕЦ "Марица-изток 2" има за цел само временно да потуши общественото недоволство

Румяна Гочева

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Вместо да премахнат напълно порочната схема със студения резерв, по която държавата плаща на електроцентрали да стоят в готовност, управляващите от ГЕРБ ще приложат антипазарен механизъм и ще предоставят неправомерна държавна помощ на закъсалата ТЕЦ "Марица-изток 2". Това става ясно от внесените днес законодателни промени, които обаче не са в Закона за енергетиката, а в преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното самоуправление, чиито промени така или иначе се разглеждат в момента в парламента.

От текстовете не става ясно колко точно пари ще се платят за студен резерв от 1 август, когато изтичат договорите на Доган и Ковачки, до 30 юни 2021 г., но ако няма промяна спрямо миналата година, то сумата ще доближи 60 млн. лева. Също така ТЕЦ "Марица-изток 2" не е изрично посочена, а се казва, че централите, които ще предоставят студен резерв, ще бъдат определени със заповед на енергийния министър Теменужка Петкова. Още миналата седмица обаче тя заяви, че ще посочи именно държавния ТЕЦ.

Това, че сега няма да се допуснат Доган и Ковачки до студения резерв, обаче не означава, че догодина те няма да могат да получават отново плащания, макар и под друга форма - чрез механизма за капацитети. Което до голяма степен разкрива "пожарникарския" подход на сегашните действия на управляващите.

Мотиви, колкото да има

Формално се казва, че с предложените законови промени се създава преходен период до предстоящото въвеждане на т.нар. механизъм за капацитети от 1 юли 2021 г. Той би заменил както студения резерв, така и всички допълнителни плащания, които държавата прави в сектора на енергетиката, включително дългосрочните договори с американските централи.

Реално обаче решението има за цел да потуши общественото недоволство от държавната подкрепа за ТЕЦ "Варна" на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. От политическа гледна точка това може и да е добър ход, но от пазарна той е абсурден. На практика конкурсният принцип, който действа сега, се заменя с еднолична заповед. А това, че именно централите на Доган и Ковачки печелеха през последните години, се дължи на факта, че държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" умишлено или не предлагаше по-високи цени от техните и съответно изпадаше от класирането, както и на това, че в ръководството на ЕСО методично бяха назначени близки до Доган хора.

Така въпреки перманентния излишък на мощности в страната и възможностите за внос на ток конкурентни цени Електроенергийният системен оператор ще продължи да плаща милиони на държавния ТЕЦ, който без подобна подкрепа е изправен пред фалит - отчетената за 2019 г. загуба е 202 млн. лв., а общо натрупаната към момента е 821 млн. лв.

Заради тази промяна обаче България може да бъде санкционирана от ЕК, тъй като буквално ограничава конкуренцията - в търговете биха могли да участват всякакви централи, дори от чужбина. Последно, Брюксел бе запознат с подобен казус в началото на март, когато "Грийнпийс" - България, "За Земята" и международната екологична правозащитна организация Client Earth сезираха ЕК за държавната помощ към централата. Причината - на 2 март Българският енергиен холдинг реши да увеличи капитала на дружеството с 597 млн. лв., които няма да се реална парична вноска, а ще се трансформира част от дълга на централата към холдинга.

(Не)очаквана подкрепа

Публичното разжалване на ТЕЦ "Варна" предизвика неочакван отговор от самата централа. Служителите й изпратиха писмо до медиите, в което казват, че "за да се докаже една или друга политическа теза, ще се спре модернизацията на единствената в страната газова централа, с което ще намалее и шансът България да отговори на завишените изисквания на ЕС за намаляване на въглеродните емисии".

Служителите призовават управляващите да вземат решение, "основано не на политически пристрастия, а на професионализма и на принципите за сигурност на енергийната система като част от критичната инфраструктура на страната".

В писмото подробно се описват ремонтите и обновяването на мощностите, направени през последните години, като се изтъква, че в рамките на 2018 г. и 2019 г. за това са били вложени 16.6 млн. лв. От края на 2019 г. е започнат и мащабен проект на стойност 53 млн. лв. за реконструкция и допълнително намаляване на емисиите от вредни газове, пишат още от централата. Става ясно още, че през 2018 и 2019 г. ТЕЦ "Варна" е била активирана пет пъти за предоставянето на студен резерв, но не се казва колко часа точно е работила. Всеки отработен час се заплаща допълнително от ЕСО, при това не на много по-високи цени, които покриват пълните разходи за дейността на ТЕЦ-а.

Едно наум

От една от работодателските организации - АИКБ, обявиха, че подкрепят премахването на модела "студен резерв", но не смятат, че той трябва да бъде заменян с други, непазарни механизми, пък били те и временни.

"Не е достатъчно да се "премести" студеният резерв от топлоелектроцентрали, свързвани с Доган или Ковачки, към държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". Трябва да се прекрати това ненужно оскъпяване на сметките за електроенергия на хората и предприятията за заплащането на "студен резерв" и съответно наливането на десетки милиони левове всяка година в сметките на избрани получатели, пишат в своя позиция от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

И обобщават - правилният управленски подход е свързването на българския електроенергиен пазар с единния интегриран европейски пазар, което е постижима цел до края на годината. Това практически обезсмисля всякакви варианти за непазарно и излишно разходване на обществен финансов ресурс за поддържане на студен резерв, пишат работодателите.

"Без съмнение единният интегриран пазар ще позволи непрекъсната трансгранична търговия с електроенергия, висока ликвидност при конкурентни условия и в крайна сметка - ефективно използване на ресурсите за производство на електроенергия, обезпечавайки енергийните системи при съществено намалена необходимост от поддържането на резерви с присъщите им разходи", изтъкват от АИКБ.