Седмични новини за енергетика
Токът за бизнеса в България стигна рекордна за Европа цена; Има риск за азерския газ заради спора между "Топлофикация София" и "Булгаргаз"; Enel ще вложи 160 млрд. евро в чиста енергия
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Рекордно високата цена на борсовия ток постави България на челно място в Европа. В понеделник цената на електроенергията в сегмента "Ден напред" достигна 183.57 лв./мВтч, или 93.86 евро/мВтч. За сравнение, средните нива от последните седмици бяха под 100 лв./мВтч. Екстремно високите ценови равнища доведоха до остра реакция от страна на индустрията, която изпрати сигнал до ресорния министър, енергийния регулатор и борсата, както и до работодателските организации.
От Българската независима енергийна борса не коментираха конкретното повишение на цените, но заявиха, че механизмът на изчисление е еднакъв за цяла Европа. Засега единно обяснение на това какво е довело до този рязък скок на тарифите няма, но бизнесът с право е силно притеснен. На фона на кризата, спада в продажбите и кадровите проблеми, рязкото поскъпване на електроенергията ще повиши разходите на много фирми и ще постави в риск тяхната конкурентоспособност.
На този фон сериалът с дълга на общинската "Топлофикация София" към държавния газов доставчик "Булгаргаз" продължава с нов епизод. Разликата този път е, че сега залогът е договорът за доставка на природен газ от Азербайджан.
Планът е България да започне да получава азерски газ от началото на 2021 г. първо през съществуващата сега тръба през Кулата, а на по-късен етап през газовата връзка с Гърция. Но за да може това да се случи, е нужно "Булгаргаз" да предостави и банкова гаранция за азерския газ.
Такава гаранция бе предоставена през юли, като забавата й стана и неформален повод за оставката на Жаклен Коен като директор на Българския енергиен холдинг. По информация на "Капитал" в началото на 2021 г. тази гаранция трябва да бъде подновена, но условието на банковите институции за това е погасяването поне на част от дълга на "Топлофикация София" към "Булгаргаз", което обаче трудно може да стане, още по-малко в началото на отоплителния сезон.
И докато споровете между "Булгаргаз" и "Топлофикация-София" продължават години наред България продължава да неглижира потенциала на офшорните инсталации за производство на енергия.
Енергийните мощности в Европа за производство на вятърна енергия от т.нар. офшорни инсталации в морето ще се увеличат пет пъти до 2030 г. - от сегашните 12 GW на поне 60 GW, и след това още пет пъти до 2050 г. - за да достигнат 300 GW, предвижда нова стратегия на ЕК за производството на възобновяема енергия от вятърни централи в морето.
Целта на ЕК е до 2050 г. тези мощности да се допълват и от 40 GW океанска енергия и други нови технологии като плаващите ветрогенераторни и слънчеви инсталации. Разгледан е потенциала на морските басейни на ЕС - Северно, Балтийско, Черно, Средиземно море и Атлантическия океан, и за някои крайбрежни и островни общности, като за Черно море е посочено, че има добър потенциал.
Какво още? Enel ще вложи 160 млрд. евро в чиста енергия; Кои са седемте мита за енергията от Слънцето; Ще "позеленее" ли Америка при новия президент Джо Байдън;
// ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ
- Nord Stream 2 AG планира да възобнови през следващите седмици строителството на замразения морски участък от газопровода "Северен поток 2";
- Немският разработчик на проекти в слънчевата енергетика Juwi group е започнал строителството на слънчевата електроцентрала Kozani solar park с мощност от 204 МВт в северна Гърция;- Eмисиите на парникови газове в ЕС-27 са намалели с 3.7% спрямо предходната година, докато БВП е отбелязал растеж с 1.5%. Понастоящем емисиите са с 24% по-ниски в сравнение с равнищата от 1990 г.;
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.