Три години до края на въглищата в България

Заедно с това като основен инвестиционен проект се залага изграждането на нова паро-газова централа, която да замени държавната ТЕЦ "Марица изток 2" през второто тримесечие на 2025 г.

Комбинацията от тези две неща - прекратяването на договорите с американските ТЕЦ и преминаването на държавната въглищна централа на газ буквално ще доведе и до почти пълното спиране на дейността на "Мини Марица-изток". Просто няма да има кой да купува въглища от държавното добивно дружество.

Много инвестиции, малко реформи

Това, че има някакъв хоризонт, макар и завоалиран, за раздялата на България с въглищата, всъщност е добра новина. Заради липсата на подобна визия досега страната пропусна редица възможности да се подготви и да се възползва от фондовете на ЕС. А работещите в сектора са объркани и уплашени, вместо да обмислят алтернативи за бъдещето си.

Проблемът е, че и сега не е очертан конкретен план за действие, а по-скоро има случайно натрупване. От една страна, развалянето на дългосрочните договори на ТЕЦ "Ей и Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" е включено в плана като гаранция, че страната ще либерализира напълно пазара си на електроенергия, а от друга - заместването на въглищата с газ е единственият начин да се запази дейността на държавното дружество ТЕЦ "Марица-изток 2" в сегашния му вид.

Извън това, конкретно за енергетиката, Планът за възстановяване на служебния кабинет включва още грантови инвестиции за 1.9 млрд. лв., плюс още 2.2 млрд. лв. съфинансиране. Или общо над 4 млрд. лв., което е сериозен ресурс. Основно средствата са за соларни инсталации, електропреносната и газовата мрежа, пилотни проекти за водород и геотермална енергия. Няма оценка обаче как изпълнението на тези инвестиции, заедно със заместването на въглищните централи с една газова, ще създадат новата енергийна система на страната и по какъв начин ще функционира тя. Също така липсва информация за синергия на Плана с разработваните в момента регионални стратегии за справедлив преход, които ще се финансират по друг механизъм на ЕС и са насочени към регионите Стара Загора, Перник и Кюстендил.

Трябва ли ни газова ТЕЦ?

Краткият отговор е "да". По-дългият съдържа няколко условности. Според описанието на заложения в Плана за възстановяване проект ще бъде изградена паро-газова централа с мощност 1000 мегавата. За сравнение сега ТЕЦ "Марица-изток 2" е с капацитет от 1600 мегавата, но реално използва не повече от 300 мВт средногодишно. Американските централи пък са с обща мощност 1570 мВт, като средното им натоварване в рамките на година е около 50%, или към 800 мегавата. Анализът на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) за развитието на българската енергетика също показва необходимост от 1000 мегавата газови мощности след отпадането на въглищата, така че от гледна точка на размера заложената в плана централа изглежда оптимална.

Не така обаче стои въпросът с мястото, на което ще бъде изградена и с прогнозната цена. Изрично е записано, че новата мощност ще е на площадката на държавната ТЕЦ "Марица изток 2", което буквално изключва възможността в предвидената иначе тръжна процедура да се включат и други играчи. Цената на новата мощност пък е определена на 1.66 млрд. лв., като финансирането ще е: 498.7 млн. лв. от плана, още толкова от Модернизационния фонд под формата на финансов инструмент и 663 млн. лв. частно съфинансиране. Но как и защо - не е ясно.

ТЕЦ "Марица - Изток 2" е натрупала милиардни загуби и задължения. Автор : Цветелина Белутова Преглед на оригинала

Според оценки на ЕК например инвестицията в нова газова ТЕЦ е 0.5 млн. евро на мегаватчас или за конкретния проект това би означавало 500 млн. евро, което е под 980 млн. лв. (още повече че в случая има готова мрежова инфраструктура). Всъщност именно това е размерът на грантовото финансиране, а като се има предвид, че за самоучастието изрично е посочено, че може и да е в натура, то подозренията, че процедурата е изцяло нагласена за закъсалата държавна компания ТЕЦ "Марица изток 2" напълно се оправдават. В случая тя ще получи безвъзмездната помощ и формално ще участва с наличната си инфраструктура.

Именно заради това ограничаване на конкуренцията е много вероятно проектът за газова ТЕЦ да бъде ревизиран от ЕК или дори да бъде отхвърлен. Също така, пак според оценки на ЕК, в такава 1000-мегаватова газова централа би трябвало да работят не повече от 980 души, докато сега в "Марица-изток 2" са наети над 2300 души. Ако персоналът не бъде оптимизиран, то е много вероятно новата мощност пак да продължи да работи на загуба, както и сега.

За да има въобще възможност за газова ТЕЦ в комплекса "Марица-изток", държавният оператор "Булгартрансгаз" ще трябва да изгради съответната газова мрежа. Това също ще стане с пари от Плана, като според последния вариант сумата за целта ще е 330 млн. лв., плюс 33 млн. лв. съфинансиране.

А къде е ВЕИ-то

Въпреки че най-голямата промяна е свързана именно с въглищните централи, най-много средства от плана реално са насочени към нови соларни централи. Предвидени са 878 млн. лв. за схема за частично финансиране на такива проекти с включени батерии към тях. Минималната цел е да бъдат инсталирани 1.7 гВт нови мощности, което означава да се удвои наличният капацитет.

Соларните мощности в България ще се удвоят до 2025 г. спрямо сегашните. Фотограф : Цветелина Белутова

Това е изцяло нов за България подход за стимулиране на възобновяемата енергия. На практика помощта ще покрие инвестициите в батерии, които са все още прекалено скъпи, но са нужни за балансирането на централите, а произведената електроенергия ще се продава на пазарен принцип.

Предвидени са общо шест търга, които ще се провеждат веднъж на 6 месеца от началото на 2022 г. Записано е, че те ще са изграждане на нови ВЕИ-проекти независимо къде и с каква технология, но реално става дума за фотоволтаици, които сега са най-евтини и лесни за изграждане.

На всеки търг ще се разиграват проекти за поне 285 мегавата, като 25% от тях или около 70 мВт ще са отделени за малки ВЕИ - под 5 мВт. Това донякъде ще ограничи концентрацията на проектите, но реално не е точно така. Останалите 215 мВт могат да бъдат спечелени от един-единствен кандидат, което означава огромна централа в дадена точка на страната. Такива големи проекти вече бяха обявени - край Хасково и Харманли, и не е изключено именно те да са сред победителите. Възможно е подобни начинания да се реализират и в комплекса "Марица-изток".

Важно условие на търговете е, че трябва да се изгради и съоръжение за съхранение на енергия, което да е с мощност 25% от инсталирания капацитет на ВЕИ централата и да може да осигури работа за поне 4 часа. Офертите на инвеститорите ще бъдат класирани по това кой ще заяви най-малка безвъзмездна помощ.

За да могат всички тези нови ВЕИ да бъдат присъединени към мрежата обаче, ще са необходими и съществени инвестиции в преносната електроенергийна система на страната. По тази причина в Плана са заложени и 370 млн. лв. за Електроенергийния системен оператор, който трябва да осигури още 270 млн. лв. собствени средства.

Освен за големи централи има предвидено и финансиране за малки покривни фотоволтаици. Общият бюджет е 140 млн. лв., като домакинствата ще могат да получават между 6 и 11 хил. лв., като за енергийно бедните субсидирането ще е 100%. Условието е инсталациите да са с мощност 4 кВт, или реално за едно домакинство. За сравнение сега се подпомагат с преференциални цени проекти до 30 кВт, което води до злоупотреби - солари да се строят върху изоставени къщи и складове в отдалечени села.

Ще има и финансиране за закупуването на слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване - до 1176.50 лв. за домакинство, а за такива, които получават енергийни помощи, сумата ще е до 1960.83 лв. Пари ще се дават само на домакинства, които не са свързани към топлопреносна или газопреносна мрежа.

Готови ли сме за промяната

Всичко това несъмнено ще промени начина, по който функционира българската енергийна система в момента - вместо с няколко много големи производствени мощности, разположени далече от потребителите, ще имаме множество по-малки централи, пръснати из цялата страна. В комбинация със схемата за финансиране на бизнеса за изграждане на ВЕИ за собствени нужди, което ще намали консумацията на ток от мрежата, ситуацията ще се промени още повече.

За съжаление нищо от това не присъства в двата основни стратегически документа - Националната енергийна стратегия до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. и Национален план за енергетиката и климата до 2030 г. В тях се казва, че България ще разчита на въглищата поне до 2050 г., че ще строи нова ядрена мощност от 2000 мегавата (АЕЦ "Белене" или 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй), както и че ще развива газификацията (с което бе оправдана инвестицията в "Турски поток").

Така, докато години наред страната упорстваше за въглищата и не искаше да се подготви за предстоящите реформи, сега изведнъж прави завъртане на 180 градуса и се втурва към новите неща. Това обаче крие своите рискове, тъй като промените ще станат бързо, без ясен план и социална-икономическа подготовка, без техническа обезпеченост на мрежата, но най-вече - без визия как това ще спомогне за конкурентоспособността на България и българския бизнес.