"Марица-изток" без край. Но с ново начало

Какво се случи

Критичната ситуация в комплекса "Марица-изток" не е изненада, но умело беше прикривана от правителството на ГЕРБ през последните години с илюзорни обещания към миньорите и наливането на стотици милиони лева. В енергийната стратегия на България до 2030 г. и в Националния план за енергетиката и климата, които бяха разработени от екипа на бившия енергиен министър Теменужка Петкова, например вместо пътна карта за трансформацията на сектора имаше заявки за използване на въглищата до 2060 г. А само през 2020 г. за поддържането на ТЕЦ "Марица-изток 2" държавата похарчи близо 1 млрд. лв. - 600 млн. лв. под формата на опростени кредити към БЕХ и още над 300 млн. лв. за квоти CO2. Въпреки това централата завърши годината на минус с 340 млн. лв., с което натрупаната загуба достигна внушителните 1.15 млрд. лв. През това време оптимизации не бяха направени и не е предвидено да се случат такива - нито в ТЕЦ-а, нито в мините, въпреки че и двете предприятия работят с изключително намален капацитет.

ТЕЦ "Марица - Изток 2" работи с една трета от капацитета си през последните две години. Фотограф : Цветелина Белутова

Формално ТЕЦ "Марица-изток 2" трябваше да спре работа на 1 юли, когато започна новият регулаторен период. Причината е, че скъпата й енергия по закон не може да бъде включена в енергийния микс, който КЕВР прави за битовите потребители, а не може и да се продава на борсата защото е неконкурентна. Синдикатите обаче заплашиха с протести, ако централата спре и служебният министър на енергетиката Андрей Живков бързо издаде извънредна заповед за включването й с годишна квота за осигуряване на електроенергия за битовите потребители.

Общият негативен ефект от това решение е около 250 млн. лева. Този разход се мотивира само със заплатите на работещите в централата - над 2300 души. Реално обаче фонд работна заплата е 113 млн. лв. и за да бъдат платени тези пари, всички българи трябва да похарчат четвърт милиард допълнително. Тук логично възниква въпросът защо просто не се платят заплатите на работниците и да се спестят останалите 137 млн. лв., като ТЕЦ-ът спре да работи и стои само в резерв. Отговорът очевидно пак е политически и се дължи в конкретния случай от служебното правителство.

Оправданията, че лошото финансово състояние на ТЕЦ "Марица-изток 2" се дължи на високата цена на вредните емисии е първосигнално вярно, но реално загубите в държавното дружество започнаха да се трупат още през 2014 г., когато квотите струваха 6 евро/тон. И продължиха да растат през всяка от следващите години, въпреки че CO2 емисиите не промениха цената си. От друга страна, още преди десетилетие ЕС е заявил и включил в законовата си рамка ясни цели да намали въглеродните емисии с 55% до 2030 г. (на база 1990 г.) и част от това е именно поскъпването на квотите. Така че българските власти още от първия кабинет на Бойко Борисов са съвсем наясно за съдбата на въглищната енергетика, но не предприеха нищо, за да се избегнат трусовете като настоящия.

Преглед на оригинала

Какво не се случи Една от съществените задачи, които не бяха решени, е либерализацията на пазара на електроенергия. Вече 10 години това е тема, която постоянно се обсъжда, но и сега, след 1 юли, една огромна част от сектора (снабдяването на домакинствата) ще бъде регулирана. Това спъва частните инвестиции в енергетиката, изкривява пазара и трупа дефицити. Но пък осигурява краткосрочен политически комфорт чрез поддържането на сравнително ниски и фиксирани цени на тока за бита.

Пак през последните 10 години не бяха разписани дори критерии за енергийна бедност и съответно няма готови механизми и финансов ресурс за подкрепа на енергийно бедните домакинства (около 32% от всички) при премахването на регулираните цени на тока за бита.

Заради тези два големи пропуска на предишното управление не беше въведен и т.нар. Механизъм за капацитети, който да позволи на държавата да поддържа въглищните си централи поне до 2025 г. Последният шанс за въвеждането му бе 1 юли 2021 г., но заради изборите през април депутатите от ГЕРБ и Обединените патриоти отказаха да гласуват реформата в сектора.

Нерешен остана и въпросът с модернизирането на електропреносната мрежа и правилата за присъединяване на нови ВЕИ мощности от ЕСО. И досега няма никаква публичност за местата, в които може да се присъединяват нови централи. А тази седмица България, единствена от всички в ЕС, се въздържа да подкрепи европейски закон, който да направи целите за намаляване на емисиите от парникови газове правно обвързващи. Законът несъмнено ще бъде приет, но това показва, че страната върви по грешен път.

А сега накъде

През последните две години реално няма видима нужда да се поддържа ТЕЦ "Марица-изток 2" в пълна готовност - 1600 мегавата. Централата изключително рядко е надвишавала натоварване от 700 мегавата, а през почти цялата година работи на около и под 400. Дори в критичния момент през май т.г., когато и двата блока на АЕЦ "Козлодуй" бяха спрени, държавният ТЕЦ не заработи на пълна мощност - недостигът бе покрит от ВЕЦ-овете и най-вече от внос на електроенергия. Последното ще става все по-често с предстоящото пазарно обединение на българския пазар с европейския през Румъния.

Под една или друга форма част от мощностите несъмнено трябва да бъдат запазени, за да се гарантира сигурността на енергийната система. За преодоляване на сегашната ситуация с комплекса "Марица-изток" има множество решения - комбинация от нови соларни и вятърни мощности с батерии за съхранение на енергия, производство на водород, индустриални зони, агроенергетика и т.н. В държавните структури обаче напоследък най-често се говори за газови централи. Дори според последните разчети именно за изграждането на такива и нужната им газопреносна инфраструктура ще бъдат похарчени огромни средства от инструментите на ЕС.

Огромните минни полета са чудесна територия за развиване на нови технологии и зелена енергетика Фотограф : Цветелина Белутова

Газификация на въглищните ТЕЦ не са най-доброто решение. "Замяната на въглища с газ е некомпетентно предложение. Ако една централа фалира при цена на емисиите от 20 евро, газовата ще фалира при цена от 50 евро, каквато е цената в момента. А тя ще се повишава. Отделно, газ означава ликвидиране на всички работни места, защото газовият ток няма нужда от хора. Модерна централа от 1 ГВт се обслужва от 30 - 40 души. За подобна мощност сега работят 4000", казва Юлиан Попов, който е съветник на Европейската климатична фондация и бивш служебен екоминистър.

Истината е, че газът има място в прехода, но само за покриване на пиковото потребление сутрин и вечер, когато няма слънце, както и за балансиране на системата в моменти, в които има остър недостиг на електричество. Само с него нито ще се запазят работни места, нито ще се привлекат инвеститори. И то не само в енергетиката. Всяка сериозна международна високотехнологична компания като Google, Amazom, Tesla, VW изисква чиста енергия за заводите си. Така че, когато се правят огромни инвестиции с грантове, трябва да се мисли именно в тази посока. А не как да се усвоят парите.