Енергетика

КЕВР одобри най-голямото поскъпване на природния газ - 36% на месечна база

Въпреки скока с 36% газът в България остава близо наполовина по-евтин от стойностите на европейските борси

Ивайло Станчев

Иван Иванов, председател на КЕВР © Цветелина Белутова

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

През октомври 2020 г. цената на природния газ в България беше около 25 лв./мВтч. Тази година само увеличението на октомврийската цена спрямо септемврийската е по-голямо. От 69.4 лв./мВтч суровината вече струва 94.54 лв./мВтч. Ръстът е внушителен - над 36%. А на годишна база скокът е... 380%.

Въпреки това цената на газа в България ще бъде с почти 50% по-ниска от тази на европейските борси, която в последните дни е близо до 90 евро/мВтч, или около 175 лв./мВтч.

Ефектът от поскъпването на газа ще бъде усетен още този месец директно от потребителите, които ползват това гориво за отопление и топла вода - около 150 хил. са домакинствата на газоразпределителните дружества в цялата страна, а от Нова година и от клиентите на ТЕЦ-овете. От 1 януари 2022 г. обаче (тогава ще има законово право) Комисията за енергийно и водно регулиране ще преразгледа и тарифите за тока, парното и топлата вода, за да включи в тях поскъпването на природния газ. Това означава нов скок на сметките. Засега няма предвидена или дори обсъждана мярка, която да компенсира това поскъпване.

Какви са причините

В решението на КЕВР се казва, че увеличената цена на природния газ за октомври отразява тенденцията за продължаващо рязко нарастване на цените на международните газови пазари. Само през септември стойността на газа на нидерландската борса TTF се повиши от 50 евро/мВтч в началото на месеца до почти 90 евро/мВтч в края, или с цели 80%. Средномесечната стойност за септември пък е 61.9 евро/мВчт при само 43.8 евро/мВтч за август (ръст от 41%).

Защо газът поскъпва в целия свят може да прочетете тук.

В България тези тенденции са леко притъпени заради формулата за ценообразуването на руския газ и алтернативните доставки на азерски газ. Според дгоовора с "Газпром" цената на газа се формира както от борсовите котировки в Европа, таки и от стойността на долара и петрола. Азерският газ пък е изцяло петролно индексиран и в момента е значително по-евтин, но "Булгаргаз" купува само една трета от възможните количества.

Какви са причините България да не внася повече азерски газ вижте тук.

Ефектите

По всяка вероятност със застудяването на времето и по-голямото търсене на природен газ цената му ще продължи да расте поне в следващите няколко месеца. Освен това европейските газови хранилища не са толкова пълни, колкото е обичайното ниво за това време на годината, и това създава допълнително напрежение на пазара - търговците са готови да платят и прекомерно висока цена само и само да се нагнетява повече газ в хранилищата за зимния период. Ако това не се случи, има опасност от временни прекъсвания на газоснабдяването и свързаните с това проблеми за икономиката.

В България засега негативните ефекти ще са по-малко. От една страна, това е заради слабата газификация на икономиката, а от друга - заради формулите за ценообразуване в дългосрочните договори на "Булгаргаз", които точно в този момент гарантират по-изгодни тарифи.

Това обаче ще се промени от Нова година, тъй като енергийният регулатор ще включи поскъпването на газа в цените на тока и парното. В момента те са изчислени при средна стойност на газа от малко над 46 лв./мВтч, а вече тя е двойно по-висока. Прогнози засега никой не прави, но не е трудно да се предположи, че токът ще поскъпне с около 5%, а парното - с около 20% и дори повече. Това увеличение ще бъде върху вече повишените с 15-20% цени на топлофикациите от 1 юли.