Верижна реакция без прекъсване до пролетта

Русия като един от основните доставчици на газ за Европа не увеличи износа си над договорените нива, за да отговори на нарасналото европейско търсене на газ през лятото. Междувременно Китай и други страни от Източна Азия са готови да плащат по-високи цени за втечнен природен газ (LNG), отколкото Европа. Азия има остра нужда от газ в процеса на съживяването на икономиките след ковид-19 при липсата на други алтернативни източници на газ в региона и при сериозните амбиции на държави като Китай да намалят зависимостта си от въглищата.

В Европа газовият пазар става все по-чувствителен към сигналите, подавани от синоптиците - началото на есенния сезон и по-ниските от нормалните температури в края на септември добавиха към вече и без това високата нервност на участниците на пазара и изпратиха цените на невиждано висока орбита.

Цените на въглеродните емисии в Европа се повишиха до над 65 евро/тон в сравнение с 30 евро преди година. Това се дължи на очакванията на пазара за още по-строго екологично законодателство в ЕС в идните години като част от амбициите за Зелената сделка и постигането на нулеви емисии до 2050 г.

Освен това увеличаването на цените на природния газ води в пряка връзка до по-високи цени на емисиите. Увеличението на цената на газа означава, че тази зима ще има повишено използване на въглища за производство на електроенергия, създавайки по-голямо търсене на квоти за въглерод за покриване на увеличените емисии.

Европейските спотови цени на въглищата достигнаха над 200 долара/тон, тъй като енергийните компании се надпреварват да осигурят доставки на твърдото гориво преди започването на зимния сезон предвид високата цена на природния газ като конкурентно гориво. За сравнение - цените на въглищата бяха под 80 долара/тон в края на септември миналата година. Няколко фактора определят този ръст:

• намаленото производство в Китай
• липсата на инвестиции в нови производствени мощности за минен добив на въглища, тъй като инвеститорите не желаят да се ангажират с дългосрочни инвестиции във въглищата
• ограничения на доставките за Европа през изминалата година заради коронавируса
• поради скока в цените на природния газ като конкурентно гориво в енергетиката, както дискутирахме по-горе.

Суровият петрол брент надхвърли 80 долара за барел за пръв път от три години на фона на ценовия натиск, идващ откъм пазара на природен газ. Търсенето на петрол се увеличава с отварянето на икономиките след COVID-19, но и като заместващ на газа. Освен това ОПЕК+ продължава да се придържа към политиката си на много постепенно увеличаване на добива въпреки по-високите прогнози за увеличение на търсенето на петрол.

Как се отразява всичко това върху в България и Европа

Пазарните цени на електроенергия в Европа стремително нараснаха под натиска на всички горепосочени фактори, свързани с ръста на цените на горивата и квотите за емисии. Формирането на цените на електроенергията е сложен процес с редица допълнителни фактори като нивата на товар на електроенергийната система, дневните профили на натоварване, спецификата на енергийния микс, нивата на интерконекторна свързаност на електроенергийните системи със съседните им и други.

Като се има предвид, че цените на газа и въглищата не са се увеличавали строго пропорционално, различният енергиен микс в европейските страни може да обясни до голяма степен разликите в цените на електроенергията, произведена и търгувана в отделните европейски страни.

Българските цени на електроенергията в сегмента "Ден напред" бяха средно 76 евро/мВтч за дванадесетте месеца до 28 септември. Това поставя България в средата на групата по цени на тока, като най-ниските и най-високите цени за този период са съответно в Германия и Италия с 69 евро/мВтч и 86 евро/мВтч.

През септември обаче тази ситуация се обърна с главата надолу. Екстремно високите цени на газа означават, че страните, които имат по-висок дял на генерация от природен газ, са регистрирали най-високите цени на тока.

От друга страна, държави като България, Полша, Германия, Чехия и Словакия регистрираха най-ниските цени на електроенергията през септември. Всички те имат значителен дял от генериращи мощности на лигнитни въглища в производствения микс. Въпреки високите цени на въглищата и емисиите производството на ток от тях е значително по-евтино от производството на ток от газ. Това помогна на тези страни да поддържат по-ниски цени на електроенергията през септември.

При така създалата се необичайна икономическа динамика в енергетиката решението за допълнително натоварване на ТЕЦ "Марица-изток 2" в средата на август, както и наличието на други централи, работещи с лигнитни въглища в електроенергийната ни система, спомогнаха за това цените на тока в България да останат по-ниски от тези на съседните пазари. В резултат на това беше постигнат рекорден износ на енергия, достигащ до 2000 мВтч в определени часове от денонощието.

Докато през първата половина на тази година българският износ на ток се насочваше предимно към Гърция, събитията през последния месец доведоха до това, че най-големият вносител на български ток стана Румъния. Тя поема част от този български износ за националния си пазар, но също така част от изнесеното електричество се транзитира към Унгария и други страни от Централна Европа, помагайки им да заменят с внос част от скъпото си производство на електроенергия от природен газ.

Перспективите за България

България и цяла Европа ще продължат да са под въздействието на високите и волатилни цени на горивата и електроенергията през следващите месеци. Всички ценови показатели на срочните пазари на природен газ, въглища и въглеродни емисии сочат в посока на свръхвисоки нива в следващите 6 месеца.

Евентуална по-студена от обикновено зима би довела до допълнителен още по-драматичен скок в цените на природния газ, което пряко ще засегне и тока.

България влиза и в период, когато ядрената мощност ще бъде намалена наполовина поради плановия ремонт на шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Тъй като цените на българската електроенергийна система се определят от въглищните ни централи, а не директно от производството на ток от АЕЦ "Козлодуй", ценовият ефект се очаква да бъде сравнително приглушен. Въпреки това намаленото производство на ток от атомната централа ще означава, че България ще изнася значително по-малко електроенергия. Това вече се вижда, тъй като износът спадна до под 1000 мВтч.

Настоящите фючърсни пазарни цени рисуват интересна картина за това какво ще е икономически предпочитаното гориво за производство на ток през следващите месеци. При екстремно високите цени от над 70 - 80 евро/мВтч за природен газ, които пазарът очаква да се задържат до следващата пролет, не е икономично да се произвежда ток от газ. Вместо това производството на ток от черни и лигнитни въглища ще е по-евтино въпреки високите цени на квотите за CO2 емисии.

Тъй като на фючърсният пазар се очаква цената на газа да падне до 35 евро/мВтч през втората половина на следващата година, това ще доведе до пряка конкуренция на газа с въглищата при съответните очаквани срочни цени на въглищата и емисиите. Ако газът поевтинее до около 30 евро/мВтч, той би бил по-евтин от черните въглища, но все пак по-скъп от лигнитните за производство на ток. А само ако цената на газа падне под 25 евро/мВтч, тогава той ще е по-евтин и предпочитан при непроменени цени на емисиите.

Последиците от това за България са, че централите, работещи с лигнитни въглища, ще бъдат жизненоважна част от енергийния ни микс през тази зима и идната пролет - в ярък контраст със ситуацията по-рано тази година - тяхната експлоатация ще води до по-ниски цени на тока в сравнение със средните цени за Европа.

*Заглавието е на редакцията

Автор : Капитал Преглед на оригинала