ВЕИ секторът: КЕВР може да счупи енергийния пазар с прибързани решения

"Предвид високата волатилност на пазара на електроенергия и възможността да се обърне тенденцията до пролетта на 2022 г. считаме, че разумният подход е да се изчака приключването на ценовия период, да се оценят ефектите и на здрава пазарна основа и понижени цени на електроенергийните пазари да се структурира новото ценово решение", пише в писмото. Периодът приключва официално на 30 юни догодина.

Друго предложение е да се променят цените само на онези, които са реализирали свръхприход.

Ефект върху производителите

Според трите организации планираните от КЕВР промени заплашват самото функциониране на свободния пазар и биха довели до вълнообразно прекратяване на редица текущи договори за изкупуване на енергия от ВЕИ, начисляване на огромни неустойки и следователно фалити при производители и търговци на електроенергия.

Основната причина за това е, че съществена част от електроенергията от ВЕИ вече е продадена по дългосрочни едногодишни договори на цени близки до определените от КЕВР през юли 2021-а. Тези договори са с търговци и крайни клиенти.

От своя страна търговците са хеджирали количествата ВЕИ енергия също по дългосрочни договори с фиксирани цени към крайни клиенти, енергийни борси или други търговци. "Затова промяна на прогнозната пазарна цена за ВЕИ производители би довела до искане за предоговаряне на цените по тези дългосрочни договори по цялата верига производител - търговец - потребител, което е невъзможно предвид клаузите в сключените договори, които не предвиждат възможност за предоговаряне. Следователно ВЕИ производителите ще изпаднат в ситуация, в която или няма да могат да обслужват кредитите си заради значително занижените приходи от понижените премии, които ще получават, или ще спрат да изпълняват сключените договори", се казва в позицията на трите организации.

Те предлагат да се подходи диференцирано и да се променят цените само при производителите, които наистина са реализирали свръхприход от продажбата на енергията си на свободния пазар, а не са сключили дългосрочни договори. Свръхприход се формира, когато се надхвърли значително определената в договорите норма на възвръщаемост. Данните за това са налични във фонда "Сигурност на електроенергийната система".

Ефектите за търговците

"Възможностите на търговците на електроенергия да променят договорената дългосрочна цена за изкупуване на енергията от ВЕИ са нищожни", твърдят от АТЕБ. В тази връзка се увеличава рискът от предсрочно прекратяване на договори за изкупуване от страна на производители, което води допълнително до:

• Генериране на значителни разходи и загуби при търговците от покупка на енергия от борсата (на цени значително над договорените за продажба), за да изпълняват договорените количества за продажба на електроенергия;
• Висок риск от несъбиране на вземанията и неустойките от ВЕИ производителите; Сериозни ликвидни и финансови затруднения, невъзможност да обезпечават финансово лицензионната си дейност;
• Риск от фалити/отстраняване от пазара на търговци;
• Прехвърляне на клиентите на отстранени от пазара търговци на доставчик от последна инстанция и др.

Ефекти за България като инвестиционна дестинация

През последните 2-3 години има нарастващ интерес от големи международни инвеститори за развитие на нови ВЕИ проекти в България и тенденциите са това да продължи. Секторът вече привлече международни инвеститори като MET, KEG AL, 3 Seas Investment Initiative, както и много български инвеститори.

Според организациите обикновено вземането на инвестиционно решение се базира на определени очаквания за развитието на пазара, действащата законова и регулаторна рамка и върховенство на закона. Сега обаче всичко това изглежда под въпрос в българската действителност.