Година първа от новата енергетика

Бизнес моделът на бъдещето

За да разберем какво ще предстои да се случва в българската енергетика, е достатъчно само да се огледаме наоколо. Върху старите въглищни мини в Северна Гърция, в района на Козани, ще бъдат изградени соларни паркове с капацитет 2 гигавата. Инвеститор ще е германският гигант RWE Renewables, като проектът се оценява на над 1 млрд. евро. В Северна Македония също германска фирма - WDP, ще строи голям вятърен парк за 500 млн. евро, а френската Akuo Energy обяви, че ще изгради 400-мегаватова фотоволтаична централа в страната за 270 млн. евро. Дори българската "Соларпро" изгражда в момента соларен парк в Македония с мощност 50 мегавата. Албания пък откри първия плаващ соларен парк в региона и даде заявка за силно развитие на ВЕИ. Мащабни проекти се реализират още в Румъния и Турция, като специално югоизточната ни съседка се очаква до няколко години да се превърне в истински хъб за зелена енергия.

Казано накратко, бизнес моделът на възобновяемите енергийни източници вече работи и няма никаква нужда от субсидии или договори за изкупуване на тока, както беше преди десетилетие. Достатъчно е регулаторната рамка да не пречи на такива инвестиции и те могат много бързо да се случат.

България към момента изостава силно от всички тези тенденции и все още изглежда застинала в миналото. Но това няма да продължи дълго, без значение какво мислят политиците. Активирането на Плана за възстановяване и устойчивост може да ускори процесите, тъй като в него са предвидени няколко инструмента за стимулиране на ВЕИ инвестициите. И без него обаче първите мащабни проекти вече са на хоризонта.

Какво е известно

В края на ноември например стана ясно, че една от големите европейски ютилити компании - датската Eurowind Energy, планира да изгради поне 1 гВт нови ВЕИ мощности в България. Първият ѝ проект, който ще се реализира в партньорство с местната група "Реналфа", ще бъде 250-мегаватов соларен парк края Ямбол за 100 - 150 млн. евро.

Преди това мащабни фотоволтаични проекти обяви и австрийската Enery - 400 мВт фотоволтаик край Хасково и по-малък до Димитровград, като вероятно и двата ще се изпълняват на етапи. А показателното в случая е, че инвеститор в Enery стана инвестиционният фонд към инициативата "Три морета" (3SIIF).

Макар и не с толкова публичност, на българския пазар се подготвят и още няколко над 100-мегаватови ВЕИ проекта, които през 2022 г. ще навлязат в реален етап на изпълнение. А това ще предизвика най-голямата промяна в сектора поне от предишния бум на зелената енергия - от 2008 - 2010 г. Разликата е, че сега държавата няма да плаща преференциални тарифи или да поема ангажименти за изкупуване на енергията им. Всички изчисления показват, че стойността на зеления ток от нови инсталации е не по-висока от 150 лв./мВтч, и то докато се изплаща инвестицията. След това разходите падат и цената може да слезе до 20 - 30 лв./мВтч. За сравнение - електроенергията, произведена от въглища или природен газ, сега струва минимум 300 лв./мВтч и вероятно ще продължи да поскъпва заради квотите CO2. Което на практика означава, че новите ВЕИ мощности няма да имат конкурент на пазара и лесно ще продават енергията си. Факт, който политиците трябва да вземат под внимание, когато говорят за запазването на въглищата до 2040 г.

И още много скрито

Всъщност енергийната трансформация вече се случва доста осезаемо на корпоративно ниво. Стотици предприятия в страната си изградиха соларни инсталации за собствени нужди. Те са сравнително малки, бързи за реализация и точно обратното на капиталоемки, но осигуряват реални спестявания от енергийните разходи. Заводи като тези на ЗММ в Сливен и Нова Загора, дружествата от групата на "Стара планина холд", русенската "Делта текстил - България", "Трейс Ипома", МЕТРО, "Загорка", "Технополис" и много много други вече имат по покривите си соларни панели, които намаляват нуждата от закупуване на ток от мрежата. В някои случаи спестяванията са 10 - 20%, в други 70 - 80%.

Гиганти като "Аурубис" пък изграждат цяла централа на собствената си територия край Пирдоп - на първия етап с мощност 10 мВт и очаквани двойно повече след това, която ще бъде достатъчна за задоволяването на нуждите на над 22 хил. домакинства.

Очакванията са през 2022 г. да бъдат реализирани над 200 такива бизнес проекта за собствено ползване, които обаче кумулативно ще имат огромен ефект за енергетиката на страната. Защото всяка произведена и консумирана на място енергия означава толкова по-малко нужда от производството на големите ТЕЦ, АЕЦ и т.н. Ако бизнесът успее да си спести 10% от годишната консумация, централа като държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" просто няма да има на кого да си продаде половината енергия. Това в комбинация с големите проекти за ВЕИ, които биха изместили старите производства на чисто пазарен принцип, означава съвсем друг енергиен микс спрямо сегашния. А случващото се в съседните държави предполага все по-малко възможности за износ на енергия. Именно в такава нова реалност ще бъде поставена българската енергетика през 2022 г. и след това.