ГЕРБ срещу новата коалиция: рунд първи

Усетили гафа, депутатите от мнозинството свикаха, пак в нарушение на правилата, извънредно заседание на новосформираната временна комисия за кризата в енергетиката. Идеята им беше да измислят как да поправят грешката и да гласуват нов мораториум (или промени в сегашния) още утре - 16 декември. Планът към момента е именно от тази дата да бъдат замразени енергийните цени и това да важи до 31 март. Дали този текст ще бъде приет в пленарната зала и ще има ли други промени не е ясно.

Всичко това се случва без конкретни предложения за мерки, които да компенсират енергийните дружества. Ако няма промени в цените електропреносните и електроразпределителни предприятия ще продължат да трупат загуби - очаквани над 500 млн. лв. до 30 юни. А "Топлофикация София" буквално може да фалира.

Няма и яснота дали схемата за подпомагане на бизнеса заради скъпия ток на свободния пазар ще продължи и под каква форма.

Самото споменаване на мораториума пък е крайно лош сигнал за каквито и да е чужди инвеститори - буквално означава, че в България правилата и законите не се спазват и политиците могат да решат с едно свое решение съдбата на всеки частен бизнес.

Как се стигна дотук

След като в понеделник Комисията за енергийно и водно регулиране публикува плановете си да вдигне тарифите от 1 януари, новоизбраното правителство веднага даде заявка, че няма да позволи поскъпване на тока, парното и водата. По принцип това е извън правомощията на властта и затова беше чудно как точно смятат да постигнат този резултат. Отговорът започна да се материализира в сряда, когато в дневния ред на Народното събрание се появи предложението за създаване на временна комисия по въпросите с енергийната криза. Мотивът на мнозинството (ПП, ИТН, БСП и ДБ) бе, че тази комисия трябва да анализира ситуацията и да предложи решение. Но докато течаха дебати дали въобще да бъде създадена такава комисия Десислава Атанасова от ГЕРБ предложи от трибуната да се въведе мораториум на цените при запазване на нивата от 1 януари 2021 г. Това предизвика истински смут в залата (в кулоарите на парламента имаше неофициална информация, че именно това искат да предложи управляващото мнозинство) и от "Продължаваме промяната" поискаха почивка.

Десислава Атанасова от ГЕРБ успя да създаде истински хаос с предложението си мораториум върху цените на тока, парното и водата. Фотограф : Цветелина Белутова

В крайна сметка предложението на ГЕРБ бе подкрепено от 186 депутати (без ДПС) и на пръв поглед изглеждаше, че ситуацията е под контрол - поскъпване на енергийните услуги няма да има, а през това време ще се търсят дългосрочните решение. Само половин час по-късно обаче депутатите от различните групи в управляващата коалиция започнаха да осъзнават какво точно са гласували. И съответно да съжаляват за това.

Причините са няколко. Първото, и най-основно, е така гласуваният мораториум е с начална дата 1 януари 2021 г., а действащите към момента цени са определени на 1 юли 2021 г. Или казано по друг начин депутатите са върнали по-стари цени, които обаче няма как КЕВР да одобри, защото самият мораториум забранява това. Или някакъв своеобразен параграф 22. Вторият проблем е, че мораториумът няма краен срок.

"Подложиха ви бананова кора. Те (ГЕРБ- бел. ред) знаят как ви положиха и вие се подхлъзнахте и как доволно се усмихват всички в момента", коментира депутатът от ДПС Рамадан Аталай. Заради кашата депутатите от мнозинството тръгнаха да поправят нещата във временната комисия. Там обаче имаше по-скоро нови спорове с опозицията, отколкото реални решения.

От ДПС бяха категорични, че мораториумът е вреден и трябва да се търсят схеми за компенсиране на засегнатите потребители. Фотограф : Цветелина Белутова

Какво ще се прави

Въпреки ясните заявки на депутати от ДБ - Владислав Панев и Ивайло Мирчев, че налагането на мораториум е вредно за икономическата среда, в крайна сметка се реши да бъде направено предложение в пленарната зала мораториумът да важи от 16 декември 2021 г. до 31 март 2022 г., като през това време трябва да се работи за цялостно стабилизиране на енергийната система. Против това гласуваха само от ГЕРБ (Теменужка Петкова и Жечо Станков), а от "Възраждане" (Искра Михайлова и Николай Дренчев) се въздържаха.

Едно от възможните решения, които ще бъдат обсъждани в следващите дни и седмици, е намаляване на ДДС за електроенергията, но това би имало ефект само върху битовите потребители. Друга мярка е електроразпределителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", както и ЕСО да бъдат включени в схемите за компенсации, които сега се изплащат на бизнеса. Проблемът при тях е, че закупуват енергията за технологичните си загуби от борсата, но разходите за това са изчислени на база прогнозирана от КЕВР цена, която е три пъти по-ниска от реалната.

Напълно неясно остава бъдещето на "Топлофикация София", която отново е натрупала над 100 млн. лв. задължения към "Булгаргаз" и вероятно ще завърши годината с над 150 млн. лв. загуба. Без актуализация на тарифите или друга схема за подпомагане компанията няма как да продължи да съществува.

Спъване, изправяне.

Очевидно е, че коалицията все още не се е сработила и няма единно поведение - все пак беше гласувана едва тази седмица. ПП и ИТН все още изглеждат неориентирани в парламентарната среда, а когато тя е толкова бурна още от първия ден, няма време да се бориш с морската болест.

Ако това не бъде преодоляно скоро и в движението обаче, турбуленциите ще създават сериозен риск за новата власт. Още повече, че ГЕРБ ще играят вабанк все по-често.

При първата криза най-опитните депутати вътре - БСП - напътстваха всички останали, особено Продължаваме промяната. Това също крие своите рискове: двете партии не споделят еднакви възгледи за много неща, а решенията на социалистите понякога са крайни и антипазарни. Тук изниква въпросът и за ролята на Демократична България - те видимо се чувстват неудобно в компания, която предлага рязката и силна намеса на държавата в сектора, но не можаха бързо да формулират никакво друго решение, въпреки че техен кадър стои начело на КЕВР вече години наред.

А трудното едва сега започва. Мораториумът ще даде три месеца комфорт на новата власт, но няма да реши проблемите и да плати сметките, които се трупат. Отлагането на поскъпването на тока, парното и водата означава още по-голям скок след това. Нужни са и спешни мерки, още сега, за компенсирането на бизнеса и част от енергийните дружества.

А извън тази първа криза, предстоят други две препятствия: подготовката на Бюджет 2022 и коригирането на Плана за възстановяване. В клишираната политическа класика обичат да говорят за 100 дни работа на спокойствие на нов кабинет. Кирил Петков и компания няма да имат този лукс.