Енергийната криза: кой какво очаква

Една възможна мярка за справяне със ситуацията след падането на мораториума е например обсъжданото намаляване на ДДС върху тока и парното. Това буквално ще понижи сметките за бита (ефект за бизнеса тук няма да има) с размера на предлаганото от КЕВР увеличение. По този начин, без да се създава допълнително напрежение в сектора чрез задържането на тарифите, потребителите няма да плащат повече. Разликата ще е за сметка на бюджета, който обаче така или иначе вече се лиши от ДДС от доста други сектори.

Алтернативно решение е да се предвиди схема за подпомагане на домакинствата - с пари пак от държавния бюджет. Подобни практики има в различни страни в ЕС, като последно Ирландия обяви, че ще даде по 100 евро на всяко едно домакинство. В България средната месечна сметка за ток е около 70 лв. (огромна част от хората се топлят на дърва и пелети), а при увеличение от 13-14% тя би станала 80 лв. Това значи средна компенсация от 10 лв. на месец. За януари, февруари и март това са 30 лв. на домакинство. При 3 млн. домакинства става дума за не повече от 90 млн. лв. Подкрепа, която може да се случи директно чрез сметките за ток.

Никой не говори за домакинствата, които се отопляват на газ. Техните сметки са скочили най-много - около 300% спрямо миналата зима, но нито мораториумът ги обхваща, нито се обсъждат схеми за подпомагането им. В тази схема също така, не става дума за цените на парното, които също ще ударят тежко потребителите.

После бизнеса

При небитовите потребители ситуацията изглежда малко по-ясна. За тях вече има схема за компенсиране, която действаше през септември и октомври - по 110 лв. за всеки потребен мегаватчас електроенергия. Новото правителство може да я продължи до края на март например.

Проблемът тук е, че размерът на компенсацията вече не е достатъчен заради продължаващото повишаване на борсовите цени на тока, които за ноември минават 400 лв. за мВтч, а от началото на декември са над 430 лв./мВтч при под 370 лв./мВтч за октомври. Прогнозите са, че високите цени ще се запазят през зимата, а при задържане на студените температури за голям период те могат да се покачат още.

Работодателските организации АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП вече обявиха, че бизнесът ще изпадне в критична ситуация, ако не се продължи помощта, която бе заплащана за септември и октомври, и ако тя не бъде актуализирана. Предложението им е сумата да стане 217 лв. или общо 800 млн. лв. за ноември и декември. Тези пари отново могат да дойдат от извънредната събираемост на ДДС в бюджета (пак заради по-високите цени на енергията) и от печалбите на АЕЦ "Козлодуй" или НЕК.

От бизнес организациите настояват още да се създаде платформа на борсата, чрез която потребители, отговарящи на определени критерии за енергийна интензивност, които да бъдат разработени, да могат да наддават за дългосрочни договори.

Ами ЕРП

Остава една група компании, които губят от мораториума, но не получават компенсации. Става дума за електроразпределителните дружества на ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про, както и държавната ЕСО. Проблемът при тях е, че закупуват енергията за технологичните си загуби от борсата, но разходите за това са изчислени на база прогнозирана от КЕВР цена, която е три пъти по-ниска от реалната. Грубо за половин година натрупания дефицит при всяко едно от тези дружества е около 150 млн. лв. или общо 600 млн. лв. Тези пари рано или късно трябва да бъдат платени от някого защото компаниите оперират с регулирани тарифи и няма как да поемат загубите върху себе си.

"Категорично възразяваме срещу опитите държавната социална политика да се провежда през механизми за изкуствено задържане на цените на електроенергията", се казва в обща позиция на Енергийния системен оператор, ЧЕЗ България, EVN България и Енерго-про. Дружествата посочват, че правилният подход е нуждаещите се домакинствата да получават помощи от Министерството на труда и социалната политика.

Ако не бъде намерен работещ механизъм за компенсации, например да бъдат включени в схемата за бизнеса, ЕРП-тата прогнозират колапс на цялата система. "Реална е опасността от невъзможност за изпълняване на плащанията по веригата производство-пренос-разпределение-снабдяване. Застрашени от неизпълнение са инвестиционните и ремонтни програми на мрежовите оператори. Всичко това заплашва с колапс цялата електроенергийна система, а оттам и цялата икономика на България", пише в позицията им.

И накрая, но не по важност - "Топлофикация София"

Извън всички тези проблемни теми стои столичното парно. То е в критично финансово състояние и само два месеца след като БЕХ покри над 100 млн. лв. от задълженията му към "Булгаргаз", отново е натрупало огромни дългове. Това от своя страна създава проблем за плащанията към "Газпром" и поставя под риск снабдяването в цялата страна.

Без актуализация на тарифите или друга схема за подпомагане компанията няма как да продължи да съществува. София обаче няма друга възможност за отопление в момента. Разбира се, възможност е БЕХ отново да покрие плащания, но с това кредитната експозиция ще надхвърли 1 млрд. лв. и реално става невъзможна за обслужване.